Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 34 от 21.02.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 2963/2022
Вид
Присъда № 34
Подписан
21.02.2023
В сила
06.07.2023
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 136 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 143 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда № 34 по НОХД № 2963/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 21.02.2023г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура Бургас срещу К. А. А. ЕГН **********, роден на ***, български гражданин, живущ в ***, осъждан, *** за това, че в периода от 17.02.2021 г. до 19.02.2021 г., в гр.Бургас, кв. „***“, вилна зона „***“, ул.“***“, дом ***, в условията на продължавано престъпление, чрез извършването на две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се заканил на А.

В. Д. с убийство, а именно: на 17.02.2021 г. в гр.Бургас, кв. „***“, вилна зона „***“, ул.

„***“, дом *** се заканил на А. В. Д. с убийство с думите: „Ще те убия”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на 19.02.2021 г. в гр.Бургас, кв. „***“, вилна зона „***“, ул. „***“, дом *** се заканил на А. В. Д. с убийство с думите:

„Ще те убия“, „Ще те заколя“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството по делото, съгласно желанието на подсъдимия и неговия защитник протече по общия ред като по делото не участва частен обвинител и граждански ищец.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като счита, че се доказва от събраните по делото доказателства. Намира, че следва да се определи наказание при липса на смекчаващи вината обстоятелства като счита, че е отегчаващо обстоятелство предходно осъждане на подсъдимия и предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при условията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б” ЗИНЗС.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан като сочи за недоказаност на обвинението, а алтернативно счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 НК с налагане на наказание „пробация”.

Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си и излага лична защита като моли да бъде оправдан.

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава подробни обяснения като сочи, че не е имал намерение никого да убива. Заявява, че се познава с А. от много години. Излага твърдения, че А. удрял баща си. Твърди, че А. му казал, че е луд, напсувал го на майка и затова той бил афектиран. Заявява, че нямал намерение да убива никой, на никой не му дал живота, за да му го отнема. Сочи, че ставало въпрос за кучето, защото Н. му разрешил да го държи там кучето, а след това се обадил на тази жена, за да му направи мръсно. Той му давал вода и му хранел кучето. В последствие, подсъдимият му казал: „Н., още 2-3 дена, брат и го махам .” Той му викал: „Още 2-3 дена и да си го махнал. Кога ще я направиш тази къщичка?” Подсъдимият направил къщичката и го махнал, ама той вече се бил обадил на полицията и пуснали жалба. Обяснява за Н., че краде, имал запор на колата. Имало катастрофа, която я плащали от фирмата. А него изкарали някакъв „килър”. Заявява, че нямал намерение да се кара с никой и да прави лоши неща. Бил изнервен, афектиран само заради животинката. Било още пале, кутре. Бил изнервен заради кучето, че трябва да го оставя навънка, а не заради него. Обяснява, че иначе щял да го прибере вкъщи, но имали малки деца, на сестра му лапетата. Ама то кучето не било агресивно, то било малко куче.

Заявява, че този двор, в който живеел Н., не бил техен, а общински. Самата вила била тяхна, 1 а двора - общински. Заявява, че не може да разбере Н. какви ги говори, какви връзки вкарал, щото той бил изцапан повече от него, а го изкарал него черна овца. Заявява, че не знае какво толкова е направил. На въпрос на защитника си отново обяснява, че на 17.02.2021г. и на 19.02.2021г., когато имали разправии с А., нямал намерение да отнема на някого живота.

Бил ядосан, афектиран, но не тръгнал да се бие. Н. лично казал, че не е тръгнал да го бие. Не бил блъснал и оградата. А. му викал: „Луд, отивай си пий хапчетата”, а той знаел, че пие хапчета. Казал му да отива да се лекува, че бил ненормален, помияр и ей такива работи.

Подсъдимият му казал: „На мен ли бе, А.е?” и аз си тръгнал и си отишъл вкъщи. Това било, нямало някакви удряния, обиди, всичко станало за една минута с думи. Подсъдимият заявява, че не казва, че не му казал и той „помияр” или, че не го е обидил с нищо, обаче заплахи не било имало от негова страна. Разказва, че А. лично го карал да ходи да търси баща му, защото му бил изключен телефона, А. можело да го потвърди това. Сестра му и тя го познавала. Майка му е била игли. Познавали се много добре. Станело ли въпрос за кучето, той знаел, че няма да допусне никога кучето да ухапе неговото дете. Възмущава се как ще заплашва тази малка душичка?! Втория ден, на 19.02.2021г., той и А. били на 100 метра максимум, от неговия двор до кучето. Първия ден било на 50 метра, в Н.то където е, а на втория ден на 100 метра. Сочи, че първия път като се скарали и той изместил кучето и го махнал от там и отишъл до чичо И., попитал го и той му казал, че няма проблеми и го вкарал за 1-2 вечери там и А. тогава се обадил на полицията. И той казал на чичо И., че в такъв случай няма да го оставя кучето, защото А. пак е излязъл да вика и си го взел и се прибрал вкъщи. Стоял отвън и дошли от полицията. Вторият път разговора му с А. бил на много голямо разстояние един от друг. Нямал близък контакт с него.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К. А. А. – ЕГН ********** е роден на ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Бургас, кв. „***“, ул. „***“ № **, ***.

Осъждан е като с определение по нчд № 3711/2013г. на БРС е определено и наложено на К.

А. едно общо наказание за осъжданията по НОХД № 1268/2012г. на ОС Бургас и по НОХД № 3502/2013г. по описа на РС Бургас, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, присъединено е към така наложеното общо най-тежко наказание наказанието „глоба“ в размер на 10000 лева и е приспадната изтърпяната част от наказанието, определението е в сила от 07.11.2013г. като наказанието е изтърпяно на 02.10.2014г.

С определение по НОХД № 3249/2018г. по описа на РС Бургас е одобрено споразумение, с което подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и му е наложена „глоба“ в размер на 450 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. Наказанието е изтърпяно съгласно справка за съдимост на 19.10.2018г. По НОХД № 4091/2019г. на БРС е признат за виновен за престъпление с правна квалификация чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК и е определено и наложено едно общо найтежко наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

2

Подсъдимият К. А. А. и свидетелят А. В. Д. се познавали от дълго време като К. А. живеел в гр.Бургас, кв. „***“, вилна зона „***“ в близост до къщата, в която живеел бащата на А. Д. и неговата сестра св. Н. Г. – в гр. Бургас, кв. „***”, вилна зона „***”, ул. *** – стар адрес и нов адрес - ул. „***”, дом ***. В имота в гр. Бургас, кв. „***”, вилна зона „***”, ул.

„***”, дом *** живеел основно бащата на св. Д., който към датата на съдебно следствие е починал. Св. А. Д. редовно посещавал баща си на адреса, а св. Н. Г. ходила, но по-рядко.

Подс. А. се познавал с цялото семейство на св. А. Д., включително и със сестра му св. Н. Г., майка му, която била медицинска сестра, баща му, с който се виждал в съседство, както и детето му, за което св. Д. го почерпил, когато се родило. От дългото им познанство на св. Д. било известно, че подсъдимият е нервен, агресивен, отмъстителен и държи да става на неговото.

В съседство с имота на св. Д. се намирал двор със стопанска постройка на св.Н. П., но тъй като тя не живеела там, подс. А., се възползвал от отсъствието й, и отглеждал куче в двора й без нейно знание и съгласие.

Подс. А. използвал да взема вода от имота на св. Д., влизал в имота им, а бащата на св. Д. и св. Г. вече не бил добре здравословно и те не искали подс. А. да влиза в имота им и да го безпокои. Освен това кучето започнало да влиза в двора на къщата, прескачало оградата.

Св. Н. Г. помолила брат си да говори с подсъдимия да не влиза повече в двора на къщата на баща им и да го безпокои. Св. Д. направил забележка на подс. А., че не желае кучето в съседство и че то започнало да преминава и в техния двор, и го молил да не влиза повече в двора на къщата на баща му като св. Д. казал на подс. А., че ще уведоми собственичката на имота, че отглежда куче в двора й. От своя страна подсъдимият А. се ядосал, защото кучето било още малко и нямало все още къде да го премести, а в същото време се чувствал близък с бащата на св. Д. и че забраната да влиза в двора им го ограничава както да се среща с бащата на св. Д., така и да се грижи за кучето.

Тъй като подс. А. не преустановил гледането на куче в съседния двор, този факт впоследствие бил съобщен на св. Н. П. от сестрата на А. Д. – св. Н. Г. и била подадена жалба в полицията.

На 17.02.2021 г. пострадалият Д. посетил дома на баща си в гр.Бургас, кв. „***“, вилна зона „***“ на ул. „***“ ***, след обяд, около 16 часа. Докато бил на двора, боядисвал оградата и разговарял по телефона със сестра си - св.Н. Г., подс.А. го забелязал и се насочил към него, ядосан от факта, че св. Г., сестра на св. Д., била уведомила св. П. за това, че дворът й бил ползван от подсъдимия. Подс. А. приближил на около метър и половина разстояние св. А. Д. и започнал да го заплашва „Ще ви убия“, „Ще ви заколя“, „За какви се взехте тука “, „Ще ви излежа, теб и цялото ти семейство, дори и зет ти“. Св. Д. се опитал да говори се него, но подс. А. продължил със заканите за убийство и казал „Ще ви излежа“ и „И затвора е за хора“ като в това време ги деляла само една мрежа и подсъдимият започнал да рита мрежата. Конкретно към св. Д. се заканил с убийство с думите „Ще те убия“, което било чуто по телефона от св. Н. Г.. След това подсъдимият тръгнал.

В този ден не бил подаден сигнал на тел. 112, но свидетелката Н. Г. била притеснена за живота и здравето на брат си, баща си и на цялото им семейство и на 18.02.2021 г. подала заявление в полицията, което впоследствие било допълнено от св. А. Д..

На 19.02.2021г. в 10,30 часа бил съставен протокол за полицейско предупреждение 3 на лицето К. А. А. да не отправя закани и заплахи срещу Н. Г., В. Д., А. Д., който му бил връчен лично.

Въпреки това, на 19.02.2021 г., А. Д. бил отново в къщата на баща си в кв. „***“ , когато бил забелязан от подсъдимия А. и св. Д. се обадил на сестра си по телефона на високоговорител - св.Н. Г., като й казал, че А. отново е там. Подс. А. този път бил на подалечно разстояние, но отново започнал да му вика „Ще ви убия“, „Ще ви заколя“, „Ще ви излежа вас и цялото семейство“, „Нали знаеш, че няма да ти се размине, аз съм много мръсно копеленце“. Подсъдимият конкретно се заканил на св. Д. като го заплашил с убийство с думите „Ще те убия“, „Ще те заколя“. Отправените закани отново били чути от св.Г., през телефона, която се страхувала за живота на брат си и този на баща си. След като св. Г. чула отново отправените от подс. А. закани, тя затворила телефона и веднага се обадила на тел.112 и лично отишла на място, тъй като била разтревожена от случилото се.

Когато пристигнала, подс. А. вече си бил тръгнал.

На място били изпратени и служители на ОД МВР Бургас като единият от служителите Й. И. към момента на съдебно следствие е починал, а другият св. Д. Н., разпитан в хода на съдебно следствие, сочи, че по-рано през деня на К. А. бил съставен протокол за полицейско предупреждение и затова при получен сигнал, те били длъжни да отидат на място и евентуално да задържат лицето. Първо бил посетен адреса на ул. „***”, ***, а след това е бил посетен адреса на ул. „***” № **, където бил установен подсъдимия.