Решение № 697 от 25.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110211384 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-577 от 15.07.2021г., издадено от В.Н.С., Заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, връзка § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ е наложена на „Застрахователно дружество (ЗД) Бул Инс” АД имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество „ЗД Бул Инс” АД, което в жалба /подадена чрез адв. М. Г./ заявява, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че Дружеството не е извършило вмененото му нарушение при условията на повторност.

Според жалбоподателя, за да е налице повторност следва нарушителят да е извършил процесното нарушение в 1-годишен срок от влизане в сила на НП отново за нарушение по чл.108 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./. Твърди се, че налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108 от КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл.107 от КЗ /отм./ представлява правоприлагане в следствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е. „налагане на санкция по аналогия”, което било недопустимо според Закона за 1 нормативните актове за административно – наказателното производство. По отношение прилагането на чл.644, ал.2 от КЗ в жалбата се твърди, че за да бъде приложен този квалифициран състав на нарушението е необходимо в Акта, с който същото се предявява, да са описани фактите, довели до приложението на този по-тежък състав. В тази връзка и на оснавание чл.84 от ЗАНН се прави позоваване на НПК. Твърди се, че повторността е елемент от обективната страна на квалифицирания състав /съставомерен признак/ и на основание чл.42, т.4 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани фактите, обуславящи квалифициращия признак, а не само основния състав на нарушението. Индивидуализацията на наказанието не следва да се смесва като дейност с тази по определяне на приложимия състав - основен, квалифициран, привилегирован. Заявява се, че процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушението по чл.108 от КЗ и липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид. Едва с НП се въвеждали фактически твърдения за „повторност”, респ. Дружеството е наказано по реда на чл.644, ал.2 от КЗ.

Поради това се прави извод, че в случая НП не съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН. На това основание се претендира за грубо нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. На следващо место в жалбата се посочва, че правната квалификация на нарушението била неправилна, тъй като следвало да се приложат разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ, а не общата норма на чл.108 от КЗ. Претендира се за нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като било налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП и дадената му правна квалификация. Твърди се, че неправилно е определена и датата на нарушението. Досежно наказанието се заявява, че то не съответства на целите на административното наказание, нито на тежестта и характера на нарушението, тъй като не били налице отегчаващи вината обстоятелства. Отделно от това се приема, че извършеното административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма настъпили обществено – опасни последици от деянието, а и защото към момента на съставяне на АУАН застрахованото лице изцяло е получило определеното му застрахователно обезщетение. Поради това се иска СРС да отмени атакуваното Наказателно постановление. Алтернативно се моли съдът да преквалифицира наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да наложи минималния законов размер на административното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да вземе становище по спора.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Г. оспорва жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС на 25.01.2022г. юрк. Генова моли съда да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение. Според процесуалния представител на въззиваемата стана в хода на административно – наказателното производство не е допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а нарушението се приема за безспорно доказано. Пледира се, че жалбоподателят не оспорва материалната компетентност на наказващия орган и на актосъставителя. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :

С Наказателно постановление № Р-10-12 от 02.01.2020г., потвърдено с Решение от 16.11.2020г. по НАХД № 1354/2020г. на СРС – 23 състав и влязло в законна сила на 12.12.2020г., жалбоподателят „ЗД Бул Инс” АД е бил наказан по административен ред за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, извършено на 22.08.2019г.

На 15.12.2020г. лек автомобил „БМВ 3“ с рег. № В 8478 ВР е участвал в пътно – транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ****. Виновен за ПТП-то бил водачът на лек автомобил „БМВ 3“ с рег. № В 8478 ВР, който имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „Бул Инс“ АД с полица № BG/02/120000183237 със срок на действие от 08.01.2020г. до 07.01.2021г. Собственик на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № **** е М.Т., който е бил и водач на МПС-то по време на въпросното ПТП. За случая бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от дата 15.12.2020г.

За настъпилото ПТП М.Т. подал Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС до ЗД „Бул Инс“ АД и там била заведена щета № 2010036885 на 16.12.2020г. В Уведомление за необходимите документи по заведената щета било отбелязано, че Т. е представил на застрахователя на дата 16.12.2020г. следните документи :

„Заявление за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС”, „Свидетелство за регистрация на МПС – част 1 и/или 2“, „Контролен талон към знак за технически преглед”, „Свидетелство за управление на МПС”, „Контролен талон към свидетелство за управление на МПС“, „Протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП, Служебна бележка или удостоверение от съответните компетентни органи в зависимост от вида на събитието“ и „Други документи“. По отношение на увреденото МПС били извършен оглед на 16.12.2020г. и бил съставен Опис на щета № 1. На 17.12.2020г. било представено на застрахователя и удостоверение за банковата сметка на Т.. Направена била Калкулация по щетата и на 22.12.2020г. от „ЗД Бул Инс” АД издали Доклад № 201003688501. От застрахователното Дружество определили обезщетение по заведената щета в общ размер на 356.11 лева. Реално плащане в този размер на обезщетението било извършено по сметка на М.Т. на дата 31.05.2021г.

Междувременно М.Т. подал заявление до „ЗД Бул Инс” АД на 07.04.2021г. касателно забавеното плащане на обезщетението. От застрахователната компания отговорили на Т. с писмо с изх. № ОК – 256325 от 07.05.2021г., с което го информирали, че има решение за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като Т. не получил плащане, на 26.05.2021г. той подал жалба в КФН, заведена под № 91-02-645. По повод на тази жалба е разпоредена проверка в КФН, във връзка с която от „ЗД Бул Инс” АД с писмо изх. № 91-02645 от 27.05.2021г. е изискана информация и документация касателно процесната претенция. В отговора си „ЗД Бул Инс” АД в писмо до КФН с вх. № 91-02-645 от 02.06.2021г. излага съображенията си и изпраща на КФН преписката по конкретната щета.

Със Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. Заместник - председателят на КФН, ръководещ 3 управление „Застрахователен надзор” е определил Д. за лице, което да съставя Актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ по КЗ.

Във връзка с протеклата в КФН проверка по конкретния казус св. Д.Н. (в присъствието на други две лица – свидетели при съставянето и връчването на Акта : С.С. и З.З.) съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-503 от 08.06.2021г., в който изрично е посочила, че за „ЗД Бул Инс” АД е възникнало задължението, считано от 17.12.2020г., да се произнесе по претенцията в срок не по-късно от 13.01.2021г. включително по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини.

Актосъставителят е приел, че „ЗД Бул Инс” АД се е произнесло по заведената претенция извън законоустановения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. В Акта е посочено, че нарушението е извършено на 14.01.2021г. в гр. София, а е установено на 02.06.2021г. Този АУАН е предявен на нарушителя и е подписан от пълномощник на „ЗД Бул Инс” АД на 08.06.2021г.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № Р10-577 от 15.07.2021г., с което В.Н.С., Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, връзка §1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648 от КЗ „ЗД Бул Инс” АД е санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ.

Наказателното постановление е получено (видно от известието за доставяне на лист 9 от делото) на 21.07.2021г. и е обжалвано с жалба, изпратена по пощата чрез БулПост на същата дата - 21.07.2021г., която е била входирана в КФН под № 91-01-658 от 23.07.2021г.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства : показанията на свидетелката Н., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № Р-06-503 от 08.06.2021г.; разписка за пратка от Бул Пост; известие за доставяне на НП; пълномощно; жалба от М.Т. до КФН с вх. № 91-02-645 от 26.05.2021г.; писмо „ЗД Бул Инс” АД до М.Т. с изх. № ОК–256325/07.05.2021г.; заявление до „ЗД Бул Инс” АД от М.Т.; писмо от КФН с изх. № 91-02-645 от 27.05.2021г.; писмо от „ЗД Бул Инс” АД до КФН с вх. № 91-02-645 от 02.06.2021г.; полица № BG/02/120000183237; справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност” на МПС; двустранен констативен протокол за ПТП; свидетелство за управление на МПС; свидетелство за регистрация на МПС – част II; контролен талон № 5719098; служебна бележка от „Алианц Банк България“ АД;

Уведомления за необходими документи; Опис на щета № 1; Калкулация по щета; Доклад № 201003688501/22.12.2020г.; платежно нареждане от 31.05.2021г.; Наказателно постановление № Р-10-12/02.01.2020г., издадено от Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”; Решение от 16.11.2020г. по НАХД № 1354/2020г. на СРС – 23 състав и Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. на Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”.

4

Целият наличен по делото доказателствен материал е непротиворечив, еднопосочен, взаимно обусловен, поради което съдът го кредитира напълно.

Показанията на свидетелката Н. звучат обективно и непредубедено, но същевременно се явяват неинформативни относно датата и естеството на нарушението. Поради това съдът не ги постави в основата на фактическите и правните си изводи, тъй като показанията на Н. се явяват неинформативно гласно доказателство. Същевременно относно заеманата от Д.Н. длъжност през месец юни 2021г., това, че е съставила Акт и че свидетелите по него са присъствали само при съставянето и връчването на АУАН – показанията на св. Н. намират опора в самия Акт, както и в Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. на Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Поради това в тази им част само съдът се доверява на свидетелските показания.