Решение № 998 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. П., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104306 по описа за 2023 година

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба вх. № 18381/05.09.2023 г., подадена от Д. И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ул. „*** лично и като майка и законен представител на Л. Д. А., ЕГН ********** и А. О. Е., ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу О. Е. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., кв. „И.“, ул. „***.

В молбата се изтъкват доводи за упражняване на физическо насилие от страна на О. Е. С., ЕГН ********** – лице с което молителката Д. И. А. живеела на съпружески начала, с твърденията, че 02.09.2023 г. срещу 03.09.2023 г. ответникът нахлул в апартамента, находящ се на адрес гр. П., ул.

„***, в който молителката Д. И. А. живее с баба си и общите им деца – молителите Л. Д. А., която не е припозната от ответника и А. О. Е., която е припозната от ответника. Поддържа се, че ответникът започнал да блъска молителката Д. И. А., да я удря с шамари и юмруци и да и крещи. Поддържа, че всичко станало в присъствието на общите им деца – молителите Л. Д. А. и А. О. Е., които били изключително разстроени, плачели и крещели. Навеждат се твърдения, че ответникът съборил малка масичка, на която вечеряла бабата и се счупили чинии, както и че дърпал молителката Д. И. А. и я влачел по пода, поради което последната порязала крака си на счупена чиния. В молбата се излагат твърдения за значителна трайност на поведението на ответника.

В съдебно заседание молителката Д. И. А. лично и чрез упълномощения процесуален представител, както и молителките Л. Д. А. и А. О. Е. чрез 1 назначения особен представител поддържат молбата.

Ответникът О. Е. С. не подава отговор на молбата.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът О. Е. С. заема становище за основателност на молбата по отношение на Д. И. А.. Желае да продължи да поддържа контакт с децата - молителките Л. Д. А. и А. О. Е. като същите бъдат взимани от майката на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че молителката Д. И. А. и ответникът О. Е. С. са били продължителен период във фактическо съжителство на семейни начала, както и че имат две общи деца – молителките Л. Д. А., която не е припозната от бащата и А. О. Е..

Молбата е подадена от легитимирани лица в срока но чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, след последния акт на домашно насилие от 02.09.2023 г. срещу 03.09.2023 г., поради което като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество.

В неоспорената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителите са описали твърдяните актове на домашно насилие, осъществени от ответника О. Е. С. спрямо тях на 02.09.2023 г. срещу 03.09.2023 г., която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за неистинност и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, съдът цени като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството доказателства.

Даже напротив – осъществения акт на физическо насилие спрямо молителката Д. И. А. се доказва и от приложените към иницииращата молба съдебномедицинско удостоверение, лист за преглед на пациент и резултат от образно изследване.

Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява по делото, че ответникът О. Е. С. е упражнил физическо насилие спрямо молителката Д. И. А., изразяващо се в блъскане на молителката и нанасяне на удари с шамари и юмруци по лицето и тялото и, и то в присъствието на децата – молителките Л. Д. А. и А. О. Е., което съставлява психическо и емоционално насилие по отношение на децата молители.

С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на физическо, психическо и емоционално насилие по отношение на молителите, следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалите лица. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.

В случая, следва да бъдат приложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН – забрана извършителя на домашното насилие да приближава пострадалите лица, обитаваното от тях жилище, местоработата на Д. И. А. училището на детето Л. Д. А. и детската градина на детето А. О. Е., 2 местата за социални контакти и отдих на молителките на по-малко от 100,00 метра. За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалите, че няма да бъдат обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие, времето, през което са извършени (в тъмната част на денонощието), мястото на извършването им (в жилището им), и липсата на критичност от страна на ответника, съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици.

Предвид изложеното от ответника по време на устните прения, съдът следва да посочи, че с предприетите мерки за защита от домашно насилие, не се ограничават правата му на родител по отношение децата, каквато защита и съдействие следва да се потърси в друго исково производство, различно от настоящото.

С оглед защита интереса на малолетното дете А. О. Е., следва да бъде уважено и искането за налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН и временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител – Д.

И. А.. Не се твърди и не се установява да е налице висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения. Доколкото местоживеенето на детето е непосредствено свързано с полагане на грижи от родителите и доколкото детето А. О. Е. е молител и пострадало лице в производството, съдът намира, че местоживеенето на детето при майката следва да бъде определено за максималния срок от осемнадесет месеца.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в приложимата редакция изм. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. При определянето на размера на глобата съдът отчете тежестта на нарушенията, времето и мястото на извършването на актовете на физическо, психическо и емоционално насилие, както и обстоятелството, че е налице предходно производство по ЗЗДН между същите страни. Предвид изложеното на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 500,00 лева.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - П. дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лева.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителките следва да бъде издадена заповед за защита.

В полза на молителката Д. И. А. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - П.

3

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита от домашно насилие в полза на Д. И.

А., ЕГН **********, Л. Д. А., ЕГН ********** и А. О. Е., ЕГН ********** и трите с постоянен адрес гр. П., ул. „***, срещу О. Е. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., кв. „И.“, ул. „***, като:

ЗАДЪЛЖАВА О. Е. С., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Д. И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ул. „***.

ЗАБРАНЯВА на О. Е. С., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца) Д. И. А., ЕГН **********, както и жилището и на адрес гр. П., ул. „***, местоработата й на адрес гр. Б., бул.

„***, училището на молителката Л. Д. А., ЕГН ********** ***, детската градина на молителката А. О. Е., ЕГН ********** – гр. П., кв. ***, местата им за социални контакти и отдих на по-малко разстояние от 100,00 (сто) метра.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. О. Е., ЕГН ********** по местоживеенето на неговата майка Д. И. А., ЕГН ********** на адрес гр. П., ул. „***, за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца).

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителките Д. И. А., ЕГН **********, Л. Д. А., ЕГН ********** и А. О. Е., ЕГН **********, съобразно постановените мерки, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА О. Е. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., кв. „И.“, ул. „*** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт сметка на Районен съд – П. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН сумата 500,00 лева /петстотин лева/ глоба.

ОСЪЖДА О. Е. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., кв. „И.“, ул. „*** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт сметка на Районен съд – П. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН сумата 25,00 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса.

ОСЪЖДА О. Е. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., кв. „И.“, ул. „*** да заплати на Д. И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ул. „*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/ – разноски в производството пред ПРС.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните и на полицейските управления по настоящия адрес на страните.

РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на НЕЗАБАВНО изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 4 седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5