Определение № 465 от 13.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20261200900059 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Тисенкруп матириалс България“ ООД, ЕИК 131474168, седалище и адрес на управление: гр. С., район „Кр.“, ж.к. „Вр.“, Складово-производствена зона, представлявано от Х. М. управител и М. В.- прокурист, чрез адв. Л. Т. и адв.

К. И., съдебен адрес: гр. Со., ул. „Х. К.“ № *, Адвокатско дружество „Д. & Л.“ против „Е.- 2003“ ООД, ЕИК 101650386, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № *, ет.*, представлявано от А. К. и Д. К.- управители, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 41601,53 евро, представляваща стойността на незаплатени стоки по Рамков договор № 362/30.09.2008 г. за покупко-продажба на стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

След проверка на приложените по делото документи, съдът констатира надлежно извършена размяна на книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК.

С отговора на исковата молба от ответното дружество е направено възражение за частична родова неподсъдност на делото, като се твърди, че единствено искът в размер на 35935,80 лв. по фактура № **********/20.05.2021 г. е родово подсъден на окръжния съд.

Съдът намира възражението за неоснователно.

В исковата молба ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен между страните Рамков договор № 362 от 30.09.2008 г. за покупко-продажба на стоки, т.е. от едно правоотношение. Цената на предявения иск е 41601,53 евро (81365,53 лв.) и съгласно чл. 104, т. 4 ГПК подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция.

Съдът, на основание чл. 374 ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК изготви следния проект за доклад по делото :

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

1

В исковата молба се твърди, че м ежду ищеца „Тисенкруп матириалс България“ ООД, в качеството му на продавач, и ответника „Елипда- 2003“ ООД, в качеството му на купувач, е сключен Рамков договор № 362 от 30.09.2008 г. за покупко-продажба на стоки, съгласно който продавачът се задължава да продава, като прехвърля правото на собственост и предава стоки на купувача от търговската си номенклатура или стоки със специфични изисквания, срещу което купувачът се задължава да купува, като заплаща цената и получава стоките. Пояснява се, че съгласно чл. 2 от договора, срокът на действие е от датата на подписване до 31.12.2008 г., като изрично е предвидено, че ако до изтичането му, никоя от страните не се противопостави писмено на продължаването му, срокът се удължава с 12 месеца и този ред се прилага за всеки нов период, с който се продължава действието му. Сочи се, че цената на стоките се определя според офертите, изпратени от продавача на купувача, като цената се заплаща в срок не по-късно от 30 календарни дни от датата на издаване на данъчна фактура. Когато продажбата се отнася за специфични стоки, се заплаща 10 % от стойността на стоките авансово. Изрично било уговорено, че общата стойност на задълженията на купувача във всеки един момент не трябва да надвишава сумата от 100 000 лева, включително стойността на ДДС. Посочва се, че към договора са приложими Общите условия на „Тисенкруп матириалс България“ ООД, които съгласно чл. 6 от договора са подписани и приети от „Елпида- 2003“ ООД. Твърди се, че в раздел „Отговорност“, в чл. 10, ал. 2, б. „Б“ от ОУ изрично е предвидено, че при забава в плащането, продавачът има право да търси неустойка в размер на 0,1% за всеки ден закъснение при просрочване срока за плащане, а в чл. 10, ал. 3 от ОУ изрично е предвидено, че при забавяне на усвояването или изтеглянето на стоката от купувача, продавачът има право да получи неустойка в размер на 0,1% за всеки ден закъснение при просрочване срока за изтегляне, прилагана спрямо стойността на стоката с включен ДДС.

Сочи се, че с Анекс № 1 от 01.02.2009 г. страните са се съгласили, че срокът на плащане се променя на 45 календарни дни от датата на издаване на данъчна фактура и че кредитният лимит във всеки един момент не трябва да надхвърля сумата от 250 000 лева с включен ДДС.

Твърди се, че в изпълнение на поетото с договора задължение и съгласно направени от „Елпида- 2003“ ООД заявки, „Тисенкруп матириалс България“ ООД е продало на ответника заявени стоки точно и в срок, като ответната страна не е възразила срещу направените доставки и е приела стоките. За извършените продажби са издадени фактури: № 0100413601-SA/26.04.2020 г. на стойност 34053,24 лв.; № 5320020662/04.09.2020 г. на стойност 15841,42 лв.; № 5320025086/20.10.2020 г. на стойност 22006,08 лв.; № **********/20.10.2020 г. на стойност 11682,12 лв.; № 5320043818/29.04.2021 г. на стойност 12294,48 лв.; № **********/20.10.2021 г. на стойност 50935,80 лв.; № 5320054035 /17.08.2021 г. на стойност 10114,75 лв. Посочва се, че издадените фактури са предадени на ответната страна и приети без възражения, като в срока за изпълнение- до настъпването на падежа на задължението, определен за всяка издадена фактура, ответното дружество не е изпълнило задължението си за плащане в цялост.

Извършени са частични плащания, както следва: по фактура №

0100413601-SA/26.04.2020 г. на стойност 34053,24 лв. е извършено плащане в общ размер на 29202,36 лв.; по фактура № 5320020662/04.09.2 0 2 0 г. на стойност 2

15841,42 лв.- 14000,00 лв.; по фактура № 5320025086/20.10.2020 г. на стойност 22006,08 лв.-14000,00 лв.; по фактура № 5320043818/29.04.2021 г. на стойност 12294,48 лв.- 3000,00 лв.; по фактура № **********/20.10.2021 г. на стойност 50935,80 лв.- 15000,00 лв.; по фактура № **********/20.10.2020 г. и фактура № 5320054035/17.08.2021 г. не са правени плащания.

Твърди се, че след извършените частични плащания, остатъкът от задължението е в размер на 41601,53 евро, левовата равностойност на 81365,53 лева. Неплащането на дължимите суми пораждало правото на ищеца да търси и неустойка за забава на основание чл. 10, ал. 2 б. „б “ от раздел „Отговорност“ от ОУ.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск.

Оспорва се сключването на анекс между ищеца и ответника, като се твърди, че приложеният анекс е подписан от „Елпида- еко“ ЕООД, поради което анексът не обвързва ищцовото дружество.

Оспорва се падежа на плащане на всяко твърдяно вземане по седемте отделни продажбени правоотношения, като се твърди, че падежът настъпва на тридесетия ден, считано от датата на издаване на всяка фактура, а именно: № 0100413601-SA/26.04.2020 г.- 27.02.2020 г.; № 5320020662 /04.09.2020 г.- 04.10.2020 г.; № 5320025086/20.10.2 0 2 0 г.- 20.11.2020 г.; № **********/20.1 0.2 0 2 0 г.20.11.2020 г.; № 5320043818/29.04.2021 г.- 29.05.2021 г.; № ********** /20.10.2021 г.- 20.06.2021 г.; № 5320054035 /17.08.2021 г.- 17.09.2021 г.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Посочва се, че по фактура № 0100413601-SA/26.04.2020 г. претендираната сума е в размер на 4850,88 лв. с ДДС и падеж на плащане 27.02.2020 г., по фактура № 5320020662/04.09.2020 г. претендираната сума е в размер на 15481,42 лв., падеж на плащане 04.10.2020 г., по фактура № 5320025086/20.10.2020 г. претендираната сума е в размер на 22006,08 лв., падеж на плащане 20.11.2020 г. и по фактура № **********/20.10.2020 г. претендираната сума е в размер на 11682,12 лв., падеж на плащане 20.11.2020 г., съответно исковата молба е депозирана на 19.02.2026 г., след изтичане на 5 годишния давностен срок.

Оспорва се размера на задължението по фактура № 5320043818/29.04.2021 г., като се твърди, че дължимата сума по фактурата е изцяло заплатена с платежен документ от 03.05.2022 г., като плащането е извършено от „Елпида- еко“ ЕООД.

Оспорва се размера на задължението и по фактура №

**********/20.05.2021 г., като се твърди, че дължимата сума по фактурата е изцяло заплатена с три превода, както следва: на 10.07.2023 г. е заплатена сума в размер на 15000 лв., на 23.10.2023 г.- 5000,00 лв. и на 13.12.2023 г.- 4000,00 лв. Пояснява се, че посочените плащания в общ размер на 24000,00 лв. са наредени от „Елпидаеко“ ЕООД.

Оспорва се наличието на продажбено правоотношение, обективирано във фактура № 5320054035/17.08.2021 г. на стойност 10114,75 лв. Твърди се, че стоките, посочени във фактурата, не са доставяни от ищеца.

Прави се искане за отхвърляне на предявения иск.

В допълнителната искова молба се поддържа, че между ищеца „Тисенкруп матириалс България“ ООД, в качеството му на продавач, и ответника „Елпида2003“ ООД, в качеството му на купувач, е сключен Рамков договор № 362 от 30.09.2008 г. за покупко-продажба на стоки, който договор е подписан в два 3 екземпляра- по един за всяка от страните. Твърди се, че е налице свързаност между „Елпида- 2003“ ООД и „Елпида- еко“ ЕООД, тъй като двете дружества се представляват от едно и също лице- А. К.. Посочва се, че при сключването на анекс № 1 към договора, не може да се разграничи качеството на А. К. на управител на двете дружества, съответно не може да се каже с категоричност, че в този случай е действал единствено като управител на „Елпида- еко“ ООД.

Поддържа се, че падежът за плащане на всяка от процесните фактури е 45 дни, като всяка една от фактурите съдържа данни за датата на падежа. Твърди се, че всички седем броя фактури са надлежно предадени на ответника при доставките на стоките, като същите са приети без възражения.

Оспорва се възражението на ответника, че по фактура №

5320054035/17.08.2021 г. за сумата от 10114,75 лв. не е възникнало продажбено правоотношение и че стока, описана в нея, не е доставена. Сочи се, че от приложената фактура и товарителница към нея, е видно, че стоката е получена от ответника, като документът е подписан от управителя на „Елпида- 2003“ ООД- А.

К.

Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност. Твърди се, че ответното дружество е поканено няколко пъти да изпълни задълженията си по договора като заплати цената на доставените стоки. В тази връзка, в проведена кореспонденция, от страна на „Елпида- 2003“ ООД били направени няколко волеизявления, които представлявали признание на вземанията на ищеца, поради което ищцовото дружество приело, че не е налице спор относно съществуването и дължимостта на тези вземания и не е предприело действия за принудителното им събиране. Твърди се, че е извършено извънсъдебно признание на задължението и с издаден от ответното дружество запис на заповед на 12.05.2025 г. за сумата от 200 000 лева. Ответникът, в качеството си на издател, неотменимо и безусловно се задължил да заплати тази сума без разноски и без протест срещу представяне записа на заповед. Определен бил и срок за предявяване- 12.05.2026 г. Записът на заповед бил авалиран от А. Б. К., в качеството му на физическо лице, с което била предоставена допълнителна гаранция за плащането по записа на заповед.

Разяснява се, че от страна на ищеца бил направен опит за предявяване на записа на заповед на ответника и на А. К., в качеството му на авалист, като била изпратена покана чрез ЧСИ Ш. Д.. На 11.05.2026 г. в кантората на нотариус Р. Й., се явили представител на ищеца и А. К. в качеството му на управител на „Елпида2003“ ООД и на авалист- физическо лице по записа на заповед. Ответникът и авалистът отказали предявяването на записа на заповед, което обстоятелство било удостоверено с Констативен протокол с peг. № 2591/11.05.2026 г., том 1, акт № 10, на нотариус Р. Й..

Сочи се, че с имейли от 20.10.2025 г. и от 19.11.2025 г. на ответника било напомнено за натрупаните до момента задължения. На 24.11.2025 г. от А. К. било отправено предложение задълженията на „Елпида- еко“ ЕООД и „Ремини“ ЕООД да бъдат разсрочени, както и било направено искане към учредена в полза на едно от представляваните от К. дружества договорна ипотека, да се присъедини и задължението на „Ремини“ ЕООД. Посочва се, че на 15.12.2025 г. отново бил изпратен имейл с напомняне за натрупаните задължения.