Решение № 199 от 19.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Плевен, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500186 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1302/15.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2663/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е отхвърлил предявения иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.

София, бул. ***, чрез пълномощника си юрк. Г. И. П.а, редовно упълномощена с пълномощно с рег. № 1712/23.02.2022 г. на нотариус с рег.

№ 271 против Т. П. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ***, чрез адв. Д.

Н. от АК - Плевен, съд. адрес: гр. Плевен, ул. ***, телефон № ***, с правно основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК с цена на иска: 1 968.38 лева, от които главница - 1036.69 лева, договорно възнаграждение - 396.61 лева възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 193.84 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 341.24 лева, като неоснователен.

С Решение № 1405/04.10.2022 г., постановено по гр. дело № 2663/2022 1 г. по описа на Плевенски районен съд е отхвърлена молба № 22004/20.09.2022 г. от Т. П. В. чрез процесуалния му представител – адв. Д. Н. за допускане на поправка на Решение № 1302/15.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2663/2022 г. по описа на Плевенски районен съд относно разноските, като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез пълномощника – юрк. Г. П.а. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията на дружеството относно главница в размер на 1036.69 лв. и договорно възнаграждение в размер на 396.61 лв., дължими на основание ДПК № 40000082354, като счита за неправилно заключението на съда, че процесният договор е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.9 и т.10 вр. чл.22 от ЗПК. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит с Т. П. В. – ответник в първоинстанционното производство напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита, включително и данните за закупения пакет допълнителни услуги, като в същия ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.

Въззивникът посочва, че няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи, Общите условия към процесния договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК - чл. 5.2. от Общите условия. Като е видно, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, т.10 и следващите ЗПК.

На следващо място, въззивникът счита за неправилно заключението на съда, че кредиторът е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и ГЛП, във връзка с което е заключил, че потребителят е бил въведен в заблуждение. Т. П. В. предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството, като е приел по свое усмотрение закупуването на 2 допълнителни услуги, които допълнителни услуги не са задължителни за отпускането на кредита и в процесния договор за потребителски кредит изрично е посочено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.

На следващо място, въззивникът счита за неправилно заключението на съда, че уговорената възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 48.87 %. Длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективане на желанието си да се откажат от сключения договор и с погасяване на месечни вноски. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а петкратния й размер - 50%, т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.

На следващо място, въззивникът счита, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и неправилно е тълкувал волята на страните, вложена в процесния договор. В мотивите на горепосоченото решение районният съд се е задоволил единствено с възпроизвеждане на възраженията на ответника, като общо е посочил основанията за недействителност на процесния договор, които счита за приложими. Неправилен е извода на съда, че застрахователят трябва да заплати дължимата сума по договора за потребителски кредит № 40000082354, тъй като по същия няма сключена застраховка.

Предвид действителността на процесния договор, въззивникът счита, че не следват последиците на чл.22 и чл.23 от ЗПК. В условия на евентуалност, 3 дори съдът да счете договора за недействителен, неоснователни са заключенията, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло. С разпоредбата на чл.23 ЗПК, законодателят приема, че отговорността на потребителя при обявен за недействителен договор за потребителски кредит не следва да отпадне изцяло. Обратното би означавало неоснователно обогатяване на самия ответник с чистата стойност на кредита.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени като неправилно обжалваното решение на Плевенски районен съд и да постанови ново решение, с което да установите съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу длъжника Т. П. В. за главница в размер на 1036.69 лв. и договорно възнаграждение в размер на 396.61 лв., дължими на основание ДПК № 40000082354, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените разноски, вкл. по настоящото производство в размер на 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Т. П. В. – ответника в първоинстанционното производство. Въззиваемият Т. П. В. счита, че решението на Плевенски районен съд е правилно и обосновано. Моли Окръжния съд, да остави в сила първоинстанционното решение, като прави възражение за разноските на въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

В съдебно заседание, въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не се представлява. В депозирана молба до съда, моли, да бъде отменено решението на Плевенски районен съд, като неправилно и да бъде постановено ново решение, с което да се установи съществуването на вземането в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу длъжника Т. П. В. в размер на 1036,69 лв. главница и договорно възнаграждение в размер на 396,61 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените съдебни и деловодни разноски, вкл. и за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В съдебно заседание, въззиваемият Т. П. В. не се явява и не се представлява.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и 4 доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща частта на решението, в която е отхвърлен искът за главница и договорно възнаграждение. В останалата си отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Фактите по делото накратко са следните:

Безспорно е и видно от приложеното ч.гр.д.№1365/2022г. по описа на Плевенски районен съд, че по същото е издадена Заповед №804/16.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на въззивното дружество против въззиваемия за сумите главница - 1036.69 лева, договорно възнаграждение - 396.61 лева за периода 01.04.2021г. – 01.09.2022г.; лихва за 5 забава 16.04в. за периода 02.11.2020г. до 01.09.2022г.; 40.29лв. разноски и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Срещу така издадената заповед в законния срок е постъпило възражение от страна на длъжника, като заповедния съд е указал предявяването на настоящия иск. Същият е предявен в законовия срок и е процесуално допустим.

Следва да се посочи, че с иска освен за сумите по заповедта се претендира признаване съществуването и на следните задължения: възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 193.84 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 341.24 лева. За тях е постановен отказ на РС-Плевен за издаване на заповедта за изпълнение още на 16.03.2022г. и поради тази причина искът по чл.422 от ГПК е следвало да бъде подаден до 17.04.2022г. ИМ е заведена на 13.05.2022г. и искът се явява процесуално недопустим, като в тази част производстото е следвало да се прекрати от РС-Плевен, а не да се произнася по същество. Независимо от това, предвид липсата на жалба в тази част въззивният съд не може да се произнася, още повече, че с решението в тази част претенцията е отхвърлена и не се накърняват ничии интереси.

Не е спорно и е видно от представения договор за договор за потребителски кредит „профи кредит стандарт“, че същият е сключен на 03.06.2020г. между ищцовото дружество и Е. В. В.а, като е предоставена сума в размер на 1300лв. за период от 24 месеца при годишен лихвен процент 41% и ГПР 48.87%, при месечна вноска от 79.63лв. общо дължима сума по кредита в размер на 1911.08лв. В договора е уговорено заплащането към кредитодателя на 260лв. възнаграждение за предоставена услуга „Фаст“ и на 455лв. за предоставена услуга „Флекси“, като същите са разпределени от месечни вноски по 29.79лв. към месечната погасителна вноска, като дължимата сума за всеки месец е по 109.42лв.

Също така не е спорно и е видно от представеното удостоверение за смърт и наследници, че ответникът – въззиваем е съпруг и наследник по закон на починалата кредитополучателка Е. В.а.