Решение № 2339 от 10.07.2025, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2339

Плевен, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА административно дело № 20257170700223 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба на Е. С. С., ЗП с ЕИК ********* и адрес с. Садовец, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, [улица], подадена против Уведомително писмо изх. №***/2221 от 14.11.2024г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г.

Оспорващият твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради нарушения на чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК. Доводите са, че в писмото не са посочени заповед за делегиране на правомощия и решението на УС на ДФЗ за избор на заместник-изпълнителния директор; не е спазена установената форма поради липсата на мотиви като правни и фактически съображения относно наложените санкции по СЕПП и СПП, като таблиците към писмото са декларативни и общи, без пояснения за основанието за налагане на санкциите. Като нарушение на материалния закон се сочи липсата на правно основание за извършването на прихващане – АУПДВ или влязъл в сила или подлежащ на изпълнение индивидуален административен акт. Твърди се още, че при издаване на писмото не са съобразени приложените и налични договори и анекси към тях за отдаване под наем на общински мери, пасища и ливади, действащи за стопанската 2022г. и за кампания 2022. Моли за отмяна на уведомителното писмо и за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание и в писмени бележки оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения за липса на фактически и правни основания в УП и излага доводи по същество на спора, че грешно е отразена липса на правно основание, тъй като земеделският стопанин има вписан договор за ползване на общински земи от 2017г., изменен с анекс от 2019г., а новият договор е от 2022г. и действа за следващата стопанска година. Иска присъждане на направените разноски по представен списък.

Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с доводи за законосъобразност на оспорения акт. Счита за доказано, че към 01.02.2022г. оспорващата не е имала регистриран животновъден обект, едва от 21 март е издадено удостоверение за регистрация на този обект. Моли становището на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се вземе предвид като писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Е. С. С. е регистрирана като земеделски производител с УРН 663385 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2022г. лицето е кандидатствало за подпомагане по различни схеми и мерки – СЕПП, СПП и ЗДП (площи с междинни култури), като на 07.04.2022г. е подало заявление с уникален идентификационен номер 15/270522/17896 (л.29 и сл.). Заявлението е с последна редакция от 12.05.2022г. (л.37 и сл.). От приложената таблица на използваните парцели на л.41 е видно, че са заявени за подпомагане 12 парцела.

Административното производство е приключило с издаването на процесното уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ (л.21-22). С него е оторизирана на ЗП сума в размер на 800,99 лв. по ЗДП, и е намалено финансирането по СЕПП, СПП и ЗДП общо в размер на 7650,14 лева (3601,56 лв. по СЕПП, 2588,09 лв. по СПП и 1460,49 лв. по ЗДП). Начислени са и санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, по СЕПП в размер на 2213,26 лв. и по СПП в размер на 1590,45 лв.

В оспорения административен акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, а тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК.

Уведомителното писмо съдържа две таблици – Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева). В колона 1 на таблица 1 са посочени съответните схеми/мерки, в колона 2 – исканата сума по всяка схема/мярка, в колона 3 – сумите на намаления, в колони 4 и 5 стойностите са 0, а в колона 6 са посочени оторизираните суми по схемите/мерките (в случая само по схема ЗДП). В първата колона на таблица 2 е посочена схемата, по която се извършва плащане, в колона 2 – дата, в колона 3 – оторизираната сума, в колона 4 – прихваната сума и/или удържан ДОД (в случая 0) и в колона 5 – изплатената сума. След таблица 1 е дадено описание на ставките за схема/мярка в лева/ха за кампания 2022, а след двете таблици – и пояснение на съдържащите се в колоните им данни.

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорения акт. Към преписката е представено Становище изх. № 02-150-6500/2221≠3 от 19.02.2025г. от ответната страна Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л.24), което обаче е изготвено по повод постъпилата на 14.02.2025г. от Е. С. С. жалба срещу процесното Уведомително писмо. Според становището заявлението на бенефициента не е избрано за извършване на проверка на място; в резултат на извършените административни проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Посочено е, че след извършени административни проверки са установени площи, попадащи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022, одобрен от Министъра на земеделието, като на основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП е отказано плащане за съответната площ. Установени са и площи, заявени без правно основание за ползване земеделски земи, като площите с правно основание са предоставени от министерство на земеделието и е приложен чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП. В становището в табличен вид подробно са описани заявените площи, площите в слой „Площи, допустими за подпомагане“, площите с правно основание от МЗХГ, допустимите и недопустими площи. Обобщено е, че недопустимите площи са в размер на 11,87 ха и за тях са наложени предвидените санкции в чл.19, 19а и 28 на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014г. Посочено е още, че по схемите са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, като е повторено изложеното в Уведомителното писмо. В становището е посочено и конкретно по всяка заявена схема декларирани и установени площи, съответно определен процент на наддеклариране и наложени санкции. Изложени са още аргументи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че в административния акт липсват правни и фактически основания, като е счетено, че същите са неоснователни.

По делото е разпитан като свидетел съпругът на жалбоподателката. Той излага, че за общински земи имат договор от 2017г., променен с анекс от 2019г., и са си получавали редовно субсидиите за тези парцели до 2021г. включително. Счита, че договорът от 2017г. е бил валиден към датата на подаване на заявлението, а сега освен субсидиите за земята са им отрязали и субсидиите за отглежданите овце. Сочи, че за разлика от предходни години, сега от ДФЗ не са ги уведомявали за необходимост от корекции.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата против Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. в частта му, с която на Е. С. С. е оторизирана сума в размер на 800,99 лв. по ЗДП, е недопустима, поради липса на правен интерес за земеделския производител да оспорва благоприятен за него акт. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в същата част.

В останалата си част жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред местно компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок: УП е изтеглено от СЕУ от жалбоподателя на 03.02.2025г., видно от представеното известие за доставяне/връчване на л.23, а жалбата е постъпила и е заведена при АО на 14.02.2025г., вх. №***/2221-2 и с дата на пощенското клеймо 13.02.2025г.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата в допустимата й част за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. По делото са приети Протокол от заседание на УС на ДФЗ № 228/07.05.2024г. (л.10), видно от който И. И. е избрана за Изпълнителен директор на ДФЗ, Протокол от заседание на УС на ДФЗ № 215/13.07.2023г. (л.5), видно от който П. С. е избрана за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“, и Заповед № 0З-РД/1969 от 10.05.2024г., с която на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.-изпълнителния директор П. С. редица правомощия по ЗПЗП, сред които и в т.1 да издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. (л.12). Следователно процесното УП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Оспореният акт е в изискуемата писмена форма, но при издаването му не са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение както за адресата на акта, тъй като гарантират ефективно упражняване правото му на жалба, така и за съда, доколкото осигуряват възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон, като тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяна на издадения административен акт.

От данните, изложени в оспореното УП, е невъзможно да се определят конкретните фактически и правни основания за издаване на акта. Като фактически основания за издаване на акта е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП“. Други фактически основания не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои изисквания не са спазени. В Таблица 1 се съдържат единствено данни за крайния размер на наложените намаления. Не са посочени конкретните площи, които са засегнати от тези намаления; правното основание, въз основа на което са отразени намаления на заявените суми; фактическите данни, довели до приложение на тези намаления; метода на тяхното изчисляване. Мотивите за отразените в таблица 1 намаления не могат да бъдат изведени и от разясненията за съдържанието на всяка една колона, поместени под таблицата. По отношение на колона 3 „Намаления“ е посочено, че се отчитат:

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71f2485f-edb3-4994-be78-d79431ce13ce