Решение № 42 от 19.11.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500238 по описа за 2021 година

С решение №4 от 26.02.2021г.постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.

№1447/2020г. по описа на съда е отхвърлен, като неоснователен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В срещу ЛЮДМ. ЛЮБ. П., ЕГН ********** с адрес *********** иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 33.57 лева – договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит.С решението „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.Р.Б. възнаграждение в размер на 300 лева.

На 18.03.2021г. препис от решението е връчен на ищеца.На 29.03.2021г. ищецът "Профи Кредит България" подава жалба, по която е образувано настоящото производство.В жалбата е оспорено, като неправилно заключението на съда, че длъжникът по ДПК №*********** не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение в размер на 33.57 лева, тъй като кредиторът единствено е посочил размерът на ГЛП и ГПР без ясна методика, по която се формира оскъпяването по кредита, както, че размерът на възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави.Въззивникът твърди, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания.В него подробно са описани всички параметри, задължения, по основание и размер, на разбираем и достъпен език, при отчитане на обстоятелството, че клиентът, в изпълнение на своите граждански задължения е длъжен да 1 прояви грижата на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се с неговото съдържание, ако не разбира договора да се консултира за последиците от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подпише.Сочат се: предоставен на клиента, стандартен европейски формуляр, съответствие на съдържанието на договора с искането на длъжника, сключен в рамките на заявените от него параметри, дружеството е предоставило преддоговорна информация, клиентът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал, като по този начин е удовлетворено общото изискване за договор – съглашение, като съвпадане на две насрещни съвпадащи по съдържание волеизявления, постигнато съгласие по основните елементи на договора, съобразен с допълнителните изисквания, с оглед качеството на длъжника на икономически по – слаба страна.Към момента на подписване на договора всички полета са попълнени.Въззивникът твърди, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр.Излага убеждение, че в договора в съответствие с изискването по чл.11, ал.1 т.10 ЗПК подробно е посочена методиката на формиране на процент на разходите, спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4, а именно годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валутата определена с Постановление на МС на РБългария.Поддържа, че страните са уговорили глобален фиксиран размер на ГЛП, определен на 33%, в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, точният размер на дължимите суми от длъжника.Уговореният годишен лихвен процент е съобразен със законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.Счита, че определения размер на лихвен процент е съобразен с действащия в българското право принцип за свободно договаряне – като свобода за встъпване в правни и договорни връзка, по желание, с когото желае, като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.Клиентът в съответствие с този принцип се е съгласил с определения лихвен процент в размер на 36.51%, на преддоговорен етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения.Излага разбиране за това, че добрите нрави са критерии за норми на поведение, което се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съгласяват с тях,счита, че ответникът е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени.Излагат се доводи, извлечени от факта, че лихвите при небанкови институции са по – високи с оглед риска, който поемат за да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките, поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност, меродавна е пазарната цена на кредитите, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, определяща в максимален размер на ГПК, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителите лихви.Счита, че не е ясно какви са критериите за поведение, установени в обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови институции, които са накърнени с договорения лихвен процент от 33% и ГПР в размер на 36.51%.Поддържа, че посочения лихвен процент е в съответствие с лихвените проценти, при които предоставят 2 кредити и останалите небанкови институции.Твърдението, че определения ГПР поставя страните в неравностойно положение е определено, като голословно и неоснователно.Въз основа на нормата на чл.19, ал.1 ЗПК , обн.ДВ бр.18 от 05.03.2010г. в сила от 12.05.2010г. , е обосновано становище , че ГПР включва лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора.Доводи в подкрепа на тезата си за дължимост на сумата , извлича от факта, че липсва забрана за уговаряне на лихва и неустойка над размера на законната лихва.С ПМС №72 от 08.04.1994г. е определен само размерът на законната лихва, със заключителна разпоредба пар.1 е отменено ПМС №1238/25.06.1951г., за определяне максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.Сочи, че към момента на сключване на договора е в сила разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК въвеждаща ограничения за размера на ГПР, който не може да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва, с която договорът е съобразен.Счита, че сделката би противоречила на добрите нрави, ако се договорят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект, за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.При преценка на направеното възражение, за заплащане на сумата, като възнаграждение за предоставени от кредитора собствени средства за ползване от длъжника, всички останали разходи, които съпътстват обслужването и възстановяването на кредита, според същия, следва да бъдат взети и да бъдат съобразени характера на договора, неговата цел, задължението на кредитополучателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.Счита, че когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната – заплащане на възнаграждение следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока , за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.Излага становище, че размерът на претендираната възнаградителна лихва, не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва – ограничение въведено в ЗПК, като регулация на взаимоотношенията по повод предоставяне на кредитни услуги, с оглед предотвратяване настъпване на явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена.Тъй като действащия размер на законната лихва е 10%, а петкратния 50%, счита, че уговорения лихвен процент не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания.В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, като се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника за договорно възнаграждение в размер на 33.57 лева, ведно със законната лихва, на основание действително сключен и породил правно действия договор за потребителски кредит №***********.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна –ЛЮДМ. ЛЮБ. П., чрез адв.Р.Б..В 3 определения за това срок, писмен отговор на жалбата не е подаден.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Страните не твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с извършване на доклад по спора.Не са посочени нови доказателства.

Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от "Профи Кредит България" ЕООД срещу ЛЮДМ. ЛЮБ. П., съдържаща искане за постановяване на решение, с което ответницата да бъле осъдена да заплати на ищеца ,сумата 33.57 лева, представляваща неплатено договорно задължение -дължима възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №***********.Претендирани са и деловодни разноски.

С обжалваното решение искът е отхвърлен по съображения, че в договора и Общите условия към които той препраща, са посочени лихвени проценти за ГПР и ГЛП, без ясна методика по която се формира оскъпяването на кредита.В тези обстоятелства съдът е намерил противоречие с изискването по чл.11, ал.1 т.9 ЗПК.Съдът е посочил също, че договорната клауза относно размера на възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорна лихва, поради което противоречи на добрите нрави и при условията на чл.26, ал.1 ЗЗД тази клауза е нищожна.

Няма спор, че вземането предмет на разглеждания в настоящото производство иск е идентично с вземане, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – неплатено договорно възнаграждение 33.57 лева, дължимо за периода 15.06.2019г. до 15.11.2019г., ведно с останалите вземания за главница 341.2 лева, неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 282.42 лева, дължимо до 15.11.2019г., лихви за забава – 65.44 лева за периода от 16.05.2019г. до 15.11.2019г., и непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 30.00 лева, начислени на 30.05.2019г.Вземането се претендира в хипотеза на изтекъл краен срок за връщане на сумата и неизпълнено договорно задължение за заплащане на посочената възнаградителна лихва и в хипотеза на отказ за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, което именно е обусловило правният интерес на ищеца от предявяването на осъдителен иск за сумата.

Предвид очертаните с изявленията в разменените книжа спорни въпроси, съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото е представен Договор за потребителски 4 кредит, в който Л.П. е посочена,като клиент, а „Профи кредит България", ЕООД, ЕИК 175074752, като кредитор и са отразени следните параметри: сума на кредита 400.00 лева, срок на кредита - 7 месеца, размер на вноски по кредита 62.47 лева, ГПР 36.51%, годишен лихвен процент 33.00%, лихвен процент на ден 0.09%, дължима сума по кредита 437.24 лева.Посочени са като дължими суми по избран пакет от допълнителни услуги: 331.59 лева и на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 47.37 лева.Общото задължение в договора е определено на 768.83 лева, общ размер на вноска 109.84 лева, дата на погасяване 15 ден от месеца.Документът представлява писмен текст, подписан от ищеца, с удостоверяване, че е верен с оригинала и подписан с електронен подпис документ, по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

В нарочна декларация, като неразделна част от договора са посочени Общи условия към Договори за потребителски кредити за физически лица, които са предадени при подписване на ДПК, с които длъжникът е запознат и приема. В декларацията е отразено знание и относно Тарифа за таксите, която е приета.Изрично е декларирано съгласие съществените условия по ДПК да се уговарят и в ОУ към ДПК, както промени да бъдат извършвани при условията и предпоставките на ОУ, и имат действие по отношение на КЛ – клиента и солидарните длъжници СД след изменението им от КР и при липсата на изрично несъгласие от страна на същите.Посочено е, че новите условия влизат в сила с обявяването им на интернет страницата и на общодостъпно място в офисите на КР.Представения документ е идентичен с предходния, относно удостоверяването в същия съгласно чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.