Определение № 1793 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1793 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20258003901078 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Агропродукт С.и“ ЕООД срещу определение на състав на ВКС.

Ответникът Община Луковит оспорва жалбата.

С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение на Ловешки окръжен съд.

За да постанови определението си, съставът е приел, че исковото производство е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на вземания, произтичащи от договор за аренда на земеделска земя, а именно: 3840 лв. и 15 309,53 лв. главници, отнасящи се за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., и лихви за забава в общ размер 3304,32 лв. Приел е, че спорните вземания произтичат от търговска сделка, доколкото едната страна е търговец и сделката е свързана с упражняваното от него занятие с оглед необорената презумпция по чл. 286 ТЗ. С това е обосновал извод за приложимост на предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК праг за касационна обжалваемост по търговски дела от цена на иска в размер на 20 000 лв. и като е съобразил, че цената на никой от предявените обективно съединени искове не надхвърля този размер, е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Определението е правилно. Изложените в частната жалба доводи, че договорът за аренда на земеделска земя не винаги е търговска сделка, а в случая не са налице безспорни доказателства, че процесният договор е пряко и неразривно свързан с основната търговска дейност на жалбоподателя, са неоснователни. Липсата на доказателства за връзка между договора и дейността на търговеца не изключва квалифицирането му като търговска сделка именно с оглед установената в чл. 286, ал.

3 ТЗ презумпция. Наличието на тази презумпция възлага в тежест на оспорващата търговския характер на сделката страна, в случая жалбоподателя, пълното доказване на отсъствие на връзка между сделката и дейността на търговец, каквито доказателства не са ангажирани.

1

Неоснователен е и доводът, че общият размер на спорните задължения надхвърля 20 000 лв. Съгласно установената последователна практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се определя с оглед цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, а не въз основа на общия сбор.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 852/14.03.2025 г. по т. д. № 386/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, II т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2