Протокол № 1660 от 01.11.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1660 гр. Пазарджик, 27.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20235220102419 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Т. А. Г. - молител, редовно призован чрез адвокат А. П. от АК Пазарджик, не се явява. За него се явява адвокат А. П., надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

Заинтересованите страни ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК и Районна прокуратура - Пазарджик, редовно призован, не изпращат представител.

АДВОКАТ П.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва делото:

Производството е охранително. Образувано е по подадена молба от Т.

А. Г. е роден на ****** г. в гр. Пазарджик. Издаден му е акт за раждане № **** от ****** г., въз основа на който е издадено удостоверение за раждане, в 1 което същият е записан с името - Т. А. К., с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР.

Молителят твърди, че родителите му били от турски произход, баща му се казва А. Т. К., като турското му име е А., а майка му се казва В. К. К., като турското й име е Т.. През 1963 г., след принудителната промяна турските им имена, баща му и майка му все още не са възстановили турските си имена и все още фигурират в официалните си документи, както и в акта му за раждане с българските си имена. Т. А. К. по традиция е кръстен на дядо си по бащина линия, записан като Т. А. К., след промяната на имената, а дотогава носил турското име Т. А. К., който приживе също не е успял да възстанови промененото си име.

На 04.09.2017 г., Т. А. К. сключва граждански брак с А. А. Г., като приема фамилията на съпругата си, поради което към момента в личните му документи е записан като Т. А. Г..

Поради различни процеси в България преди и след 1989 г., българските граждани от турски произход често в реалността имат две имена - българско и турско, както и в конкретния случай. Често те използват едното от тях като свое, но по акт за раждане и документ за самоличност са носители на другото име. Реално Т. е познат сред близките си с името Т., а баща му с името А., като фамилията им преди промяната на имената е К.и, а не както са записани след това - К.. За удостоверяване на горните твърдения към молбата се прилага удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ И2549_001 от 28.06.2023 г., издадено от Община Пазарджик, за удостоверяване на факта, че Т. А. К. с ЕГН **********, починал на ****** г., и Т. А. К. са имена на едно и също лице, тоест дядото на Т. А. Г. по бащина линия.

Името засяга и личностното самоопределяне на лицата. В тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на Закона за гражданската регистрация (Решение № 1426 от 10.12.2008 Г по ГР Д. № 396/2008 Г., Г К., V Г О. НА ВКС). Според задължителната практика на ВКС кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл. първо ЗГР, трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика.

Отнесено към конкретния случай, се твърди, че следва да се вземе 2 предвид безспорния факт, че през целия съзнателен живот на ищеца, близки, познати и приятели са го наричали с турското му име - Т., синът на А., по фамилия К., докато с името Т., по баща А. е записан само в документите му за самоличност. Ищецът е известен в обществото с турските си имена и желае да носи турските имена на дядо си - Т. А. К., като предаде след време тези имена и на децата си, което отнесено към контекста на чл.19, ал. 1 от ЗГР, се предполага исканата промяна, тъй като попада в хипотезата на „важно обстоятелство“, съгласно цитираната законова норма.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне поради важни обстоятлства промяна на личното име на ищеца от Т. на Т., на бащиното му име от А. на А.ОВ и на фамилното ми име от Г. на К., след което да бъде задължена общината да впише промените в регистрите на населението и да издаде удостоверение за това.

Приложени са писмени доказателства:

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел А. Т. К..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

А. Т. К. на *** г., роден на *******г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.

Пазарджик, български гражданин, женен, неосъждан, родство – баща на молителя.

На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде показания, на основание чл. 166 ГПК.

Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

3

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Моя баща се казваше Т. А. К.. Той почина. Да, той имаше български имена - Т. А. К..

Мен ме знаят А. в махалата, а българското име ми е А.

Моя син в махалата го знаят Т. А. К.. Кръстих го тогава на баща ми, но го писаха с българските имена Т. А. К..

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се освободи.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел А.К.К..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

А.К.К. на ***г., роден на ****** г в гр. Пазарджик, живущ в гр.

Пазарджик, българин, български гражданин, неженен-живея на семейни начала, неосъждан, без родство с молителя.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Т. А. К. го познавам и сме първи братовчеди. Дядо ни се казваше Т.. Т. има турско име - Т.. На баща му турското му име е А..

Т., моят братовчед, в махалата всички го знаят с името Т..

4

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се освободи.

Освободи се свидетеля от съдебната зала.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.