Определение № 837 от 24.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към определение № 837/24.07.2025 г. по ЧНД №

821/2025г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК и е образувано по молба на осъдения Д. А. Д., ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ години, наложено по ЧНД № 144/2019 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, като едно общо найтежко наказание по НОХД № 134/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол и по НОХД № 12/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Защитникът на осъдения Д. – адв. Николова-Бурналова от АК – Бургас, заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради което и пледира молбата на подзащитния й да бъде уважена.

Осъденият Д. Д. поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли тя да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода Д. А. Д. е роден на ********** г. в гр. С.. Той е *******, ******* гражданин, ******, ******, ******** образование и с ЕГН **********, понастоящем в ЗОЗТ Дебелт.

С влязло в сила на 13.02.2019 г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД №134/2019 г. на Ямболски районен съд Д. е бил признат за виновен в извършване на 30.05.2018г. на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което в било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години.

С влязла в сила на 09.03.2019 г. присъда № 112 от 21.09.2018г. по НОХД № 12/2018г. на Ямболския окръжен съд осъденият Д. е бил признат за виновен в извършване на 18.02.2017 г. на престъпление по чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години, след изменението й с Решение №175/15.02.2019 г. по ВНОХД № 231/2018 г. по описа на Апелативен съд-Бургас.

1

С определение №74 от 26.06.2019 по ЧНД №144/2019г. на Ямболския окръжен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения Д. е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

За начало на изтърпяване на това наказание при първоначален строг режим е приет денят 28.03.2019г., като за първи път Д. постъпва в пенитенциарно заведение. Той изтърпява наложеното му общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ години в ЗОЗТ Дебелт.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 24.07.2025 г., осъденият Д. е изтърпял фактически 6 (шест) години, 3 (три) месеца и 26 (двадесет и шест) дни, от положения в затвора труд са му приспаднати 1 (една) година, 2 (два) месеца и 9 (девет) дни, от арест са му приспаднати 8 (осем) месеца и 25 (двадесет и пет) дни или всичко 8 (осем) години и 3 (три) месеца.

Към посочената дата остатъкът от наказанието е 2 (две) години и 9 (девет) месеца.

По време на престоя си в затвора осъденият Д. не е вършил дисциплинарни нарушения, поради което и не е бил санкциониран, като по отношение на установените правила и ред бил изпълнителен. Бил е поощряван неколкократно с различни награди.

Осъденият се включвал активно в общопенитенциарни мероприятия.

През месец март 2022 г. е взел участие в конкурс за авторско произведение и е отличен с грамота за „Активен читател и вдъхновен автор“. Едновременно с това е завършил курс за „Машинист на котли с високо налягане“, както и курс за придобИ.е на удостоверение по професионално направление „Строител“. Д. е участвал в специализирана групова работа „Рехабилитация на уязвими групи“. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“, Д. не е бил включен, поради размера на остатъка от наказанието. По повод молбата му за условно предсрочно освобождаване, с него са обсъдени основни въпроси от програмата, а именно: отношението му към извършеното престъпление, мотивацията за промяна на поведението, отношенията с близките, възможностите за трудова реализация.

По време на престоя в корпуса на затвора е бил трудово ангажиран в бригада „Хъс“ за период от един месец. След това е бил назначен за периода от месец март 2020 г. до месец септември 2020 г. по щат на Затвор Бургас на длъжност „Оператор на абонатна станция в стопански двор, той и водопроводчик“, от която сам се е отказал, посочвайки здравословни причини.

От 30.09.2020 г. бил разпределен в ЗО „Дебелт“. В условията на общежитието е бил устроен да полага доброволен труд в затворническата кухня в ЗО „Дебелт“, но поради несправяне с работните задачи и липса на трудова дисциплина по предложение на мл. инспектор Н. Б. - главен готвач в ЗО „Дебелт“, е бил отстранен от работния процес. След това е бил трудово ангажиран като строителен работник на корпус С в ЗО „Дебелт“.

На 01.12.2022 г. е преместен в корпуса на Затвор Бургас, за да полага 2 труд по щат „Отговорник на склад други материали“. След като завършва курс за „Машинист на котли с високо налягане“, е бил назначен на домакински щат, на длъжност „Огняр“ в топлоцентрала към Затвор Бургас. В началото на м. декември 2023 г. е преустановена трудовата му дейност, на основание ДЗ9707/30.11.23г., поради конфликти на работното място с други лишени от свобода и несправяне със задълженията.

От 05.12.2023 г. Д. отново е бил разпределен в ЗО „Дебелт“, където на доброволен принцип е включен в обслужването на комунално- битовите нужди като хигиенист. Полагал грижи за л. св. П. Г. /лежащо болен/. От тази дейност се е отказал по собствена инициатива и към настоящия момент не бил трудово ангажиран.

За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на осъдения Д. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка от 16.04.2019 г. отчела 42 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив.

При оценяването на риска от рецидив през 2020г. настъпила положителна промяна, като било отчетено понижение на стойностите на 36 точки.

При следващото оценяване през 2021г. стойностите на оценките на риска от рецидив се увеличили – 38 точки.

При изготвената оценка на риска от рецидив на осъдения Д. през 2022г. било отчетено отново понижение на стойностите от 35 точки.

При изготвената оценка на риска от рецидив на осъдения през 2023г. било отчетено понижение на стойностите на 33 точки, а през 2024 г. атестирането показало повишаване на общата оценка по схемата за оценяване на вероятността за ново осъждане и профила на нуждите на 37 точки.

Администрацията посочва, че от наблюденията върху Д. и корекционната работа със същия, се установявал конфликтно натоварен модел на поведение на Д.. Въпреки опитите на администрацията да му осигури подходяща работа, той бързо губел търпение спрямо изискванията към него, лесно се отегчавал и обиждал при отправена критика. Вместо да проявял настойчивост за коригиране на действията си с цел да отговаря на изискванията, той се отказвал писмено от работата. Към настоящия момент рискът от рецидив и вреди е достигнала максималната си стойност от 37 точки, като проблемни зони били констатирани следните: отношение към правонарушението, трудова заетост и умения за мислене. Не приемал отговорността за извършеното, изразявал оправдателни мотиви и фактори, допринесли за криминалното му поведение, не приемал присъдата си и считал процеса за опорочен, като само формално изразявал мотивация за промяна. На работното място трудно поддържал позитивни отношения с останалите, проявявал разсеяност и неглижирал задачите си, като не демонстрирал трудова дисциплина. Д. не проявявал разбиране спрямо другите, трудно разпознавал проблемите и считал, че може да се измъкне от поемане на 3 отговорност за поведението си, като не осъзнавал последиците от поведението си.

Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние, се установявали гранични нива на склонност към агресивно поведение, гранична регулация на гнева, ниска социална желателност, с проявена незаинтересованост от начина, по който поведението му се възприема от околните.

Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор Бургас, началника на сектор ЗО „Дебелт“, началник на сектор СДВР; доклад за пробационен надзор е, че е необходимо корекционно-възпитателната работа да продължи в рамките на пенитенциарно заведение с цел да се постигне категорична устойчива позитивна промяна у личността на лишения от свобода, която да гарантира успешна реинтеграция и недопускане на нови правонарушения. Набляга се на това, че е необходимо лишеният от свобода да изгради устойчиви във времето способности за законосъобразни решения във времето.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Д. Д. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от 11 (единадесет) години лишаване от свобода, а именно: 8 (осем) години и 3 (три) месеца, с остатък за изтърпяване от 2 (две) години и 9 (девет) месеца.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК- дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Д. , характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

4

След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе, продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.