Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 12.07.2021, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 466/2021
Вид
Решение № 41
Подписан
12.07.2021
В сила
25.11.2021
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1, предложение първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, предложение първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 18б, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Свиленград , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200466 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-002352 от 11.05.2020 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР - Хасково, с което на Ю.И.И. с ЕГН ********** от град **************************, със съдебен адрес: град Кърджали, ул.

„Тутракан” № 10, чрез адвокат М.Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят Ю.И.И. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и необоснован – постановен в противоречие с материалните и процесуалните норми, обстоятелствената част на Акта за 1 установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП била неясна, неточна и многозначителна, липсвал субективният елемент от състава на нарушението и НП било издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Претендират се разноски по делото под формата на адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ю.И.И., не се явява и не се представлява. С Писмено становище процесуалният му представител – адвокат Милен Бузов сочи, че обжалваният акт следва да бъде отменен, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково , редовно призовани, н е изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.08.2019 година около 14.50 часа екип на автопатрул от Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) в състав свидетелите Ж. Хр. Ж. и Т.Б. В. (служители в Група „КПДГПАМ” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково) при изпълнение на служебните си задължения (дневна смяна) се намират на Автомагистрала (АМ) „Марица” с № 4, при км. 103 + 700, където спират за проверка движещия се в посока към ГКПП „Капитан Андреево” лек автомобил марка 2

„Форд”, модел „Галакси” с държавен регистрационен номер *******, управляван и собственост от/на жалбоподателя И. (в същия смисъл е и Справката, приложена в кориците на делото, представена с Писмо с вх.рег.№ 3052/29.06.2021 година и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата), при която установяват след справка в РСОД че автомобилът няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а след справка с ОДЧ при ОДМВР – Хасково – че е с прекратена регистрация поради несключена застраховка „Гражданска отговорност”, считано от 12.08.2019 година.

На посочената дата и в кръга на службата си, Ж. Хр. Ж. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН със серия GA и с бланков № 17955. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Ж., от свидетеля Т. Б. В. и от нарушителя И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Ж..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

На 19.08.2019 година жалбоподателят сключва застраховка „Гражданска отговорност”.

Прекратено е административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН серия GA и с бланков № 17955 на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка е изготвена и Докладна записка с рег.№ 1253р-4335 от 08.04.2020 година. Административнонаказателната преписка (АНП) е изпратена с Писмо с рег.№ 125300-5648 от 08.04.2020 година на Районна 3 прокуратура – Свиленград.

Образувана е преписка с вх.№ 394/2020 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. С Постановление от 24.04.2020 година, Стефка Стоянова Прокурор в Районна прокуратура – Свиленград, отказва да образува Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Постановлението от дата 24.04.2020 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност н а жалбоподателя Ю.И., с Писмо № 394/2020г. от 24.04.2020 година. На 30.04.2020 година в ОДМВР – Хасково е регистрирано с вх.№ 272000-7221 горепосоченото Писмо на Районна прокуратура – Свиленград.

След получаване на посочените Постановление на Районна прокуратура – Свиленград и преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-1253-002352 от 11.05.2020 година на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В издадения санкционен акт, АНО излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена и налага на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 03.06.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (касае се за Разписката в надлежно завереното копие на НП, приложено към Жалбата). В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

4

Материалната компетентност на Началника на Група в С ектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и предвид факта, че Здравко Тончев Иванов заема длъжността „Началник на Група в С ектор „ПП” към ОДМВР – Хасково ” (, което обстоятелство е служебно известно на настоящия Съдебен състав), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че И. има множество наложени санкция с влезли в сила НП и Фишове за нарушение на ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 06.07.2021 година свидетели – Ж. Хр. Ж. и Т. Б. В..

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж. Хр. Ж. и Т. Б.

В., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от 5 страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява МПС с прекратена регистрация (, т.е. което не е регистрирано по надлежния ред). Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на ОДМВР - Хасково, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично от нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

6

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно И. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.