Решение № 636 от 31.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно търговско дело № 20241001000444 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 85387/25.09.2023 г., подадена от „Витафрукт“ ЕООД, гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 27, ет. 3, ап. 4, с ЕИК:175434691 чрез адвокат В. Ч. от САК срещу решение № 1056/24.08.2023 г., постановено по търг. дело № 936/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ЕТ „К. Д. - Н.“ с ЕИК:113556845 по иск по чл. 327 ТЗ сумата от 25 000 лева с ДДС по фактура № 0000001016 от 08.10.2021 г. и сумата от 73 224 лв. с ДДС по фактура № 0000001026 от 28.10.2021 г. - стойността на доставени стоки - плод хвойна, заедно със законната лихва върху тези суми от 23.05.2022 г. до окончателното им заплащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 541.79 лева - законна лихва върху дължимата сума по фактура № 0000001016 от 08.10.2021 г. за периода 28.10.2021 г. - 22.05.2022 г., сумата от 3 661.20 лева - законна лихва върху дължимата сума по фактура № 0000001026 от 28.10.2021 г. за периода 24.11.2021 година - 22.05.2022 година, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото: 3 532.74 лева - адвокатско възнаграждение, 4 137.07 лева заплатена държавна такса и 789 лева - депозит за вещо лице.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на разноски.

1

Излага съображения, че ищецът получил плащане за доставената от него стока, а за недоставеното количество не му се дължало плащане – по фактурата от 08.10.2021 г. не били доставени 2 084 кг. плод хвойна при единична цена 10 лева на кг. без ДДС и претендираното плащане в размер на 25 000 лева било недължимо, а по фактурата от 28.10.2021 г. въобще не било доставено уговореното количество от 6 102 кг. плод хвойна при единична цена 10 лева на кг. без ДДС и претендираното плащане в размер на 73 224 лева било недължимо. По делото не били събрани доказателства ищецът да е изпълнил задължението си за доставяне на стоката. Поради непълното и неточно изпълнение от страна на ищеца жалбоподателят претърпял финансови загуби, а и вече нямал никакъв интерес от изпълнение на договора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЕТ „К. Д. - Н.“ чрез адвокат П. Х. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съобразно приложения към отговора списък по чл. 80 ГПК.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Витафрукт“ ЕООД чрез адвокат В. Ч. от САК поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения и моли апелативния съд да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски за въззивното производство.

От своя страна, ЕТ „К. Д. - Н.“ чрез адвокат П. Х. от САК поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и по изложените в него съображения моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото въззивно производството и това пред ВКС.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима –подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на ЕТ „К.

Д. - Н.“ срещу „Витафрукт“ ЕООД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца остатъка от дължимата сума по фактура № 0000001016 от 08.10.2021 г. в размер на 25 000 лева, а по фактура № 0000001026 от 28.10.2021 г. – цялата дължима сума от 73 224 лева; както и лихва за забава върху сумата от 25 000 лева по фактурата от 08.10.2021 г. за периода 08.10.2021 г. - 21.05.2022 г. в размер на 1 541.79 лева и сумата от 4 109.01 лева лихва за забава върху сумата от 73 224 лева по фактурата от 28.10.2021 г. за периода от 01.11.2021 г. до 21.05.2022 г.; а така също и законната лихва върху сумата за главниците за периода от предявяване на иска до окончателното им плащане.

Ищецът твърди, че извършвал дейност по производство преработка и продажба на билки подправки и други продукти. През месец октомври 2021 г. ответникът закупил на няколко пъти стока – плод хвойна. За извършените доставки продавачът-ищец издал данъчни 2 фактури - фактура № 0000001016 от 08.10.2021 г. за сумата от 76 956 лв. с ДДС и фактура № 0000001026 от 28.10.2021 г. за сумата от 73 224 лв. с ДДС. По двете фактури не постъпило плащане за дължимите суми в пълен обем, като по фактура № 0000001016 от 08.10.2021 г. с 4 преводни нареждания, били заплатени общо 51 956 лв., а по втората фактура нямало плащане.

Ответното дружество оспорва исковете като твърди, че по фактура 1016/08.10.2021 г. получил 4 329 кг. от договореното общо количество цвят хвойна – 6 413 кг., като полученото количество било заплатено изцяло. Останалото количество по тази фактура, както и уговореното количество по втората фактура не било получено изобщо. Поради това счита, че не дължи заплащане на исковите суми.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло исковете. Излага доводи, че доказателство, че ответникът дължи сумите било желанието му да бъде постигнато извънсъдебно уреждане на отношенията, което ответникът демонстрирал след налагане на допуснатите обезпечителни мерки в производството по чл. 390 ГПК. Бил подготвен проект за споразумение, което свидетелствало за извънсъдебното признание от страна на ответника за задълженията му.

Ответното дружество не е подало отговор на допълнителната искова молба.

С молба от 09.01.2023 г. ищецът уточнява твърдения си относно начина на осъществяване на доставката като посочва, че доставката по фактурата от 08.10.2021 г. била осъществена на дата 13.10.2021 г., а доставката по фактурата от 28.10.2021 г. - на 09.11.2021 г. И двете доставки били осъществени в склад/стопанска сграда на адрес в гр. Ловеч, ж.к.

„Младост“ - стопанска сграда до бл. 310. Доставката по фактура от 08.10.2021 г. била осъществена от И. М. - шофьор, а доставката по фактура от 28.10.2021 г. - от И. Ч. - шофьор.

Били посрещнати от приемчик от страна на ответното дружество - В.. Не били съставяни документи във връзка с доставката.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, а относно правилността на обжалваното решение извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът ЕТ „К. Д. - Н.“ е издал два броя фактури с получател ответника „Витафрукт“ ЕООД, а именно: фактура № 0000001016 от 08.10.2021 г. за сумата от 76 956 лв. с ДДС за доставка на плод хвойна 6 413 кг., единична цена 10 лева без ДДС и фактура № 0000001026 от 28.10.2021 г. за сумата от 73 224 лв. с ДДС за доставка на 6 102 кг. плод хвойна, единична цена 10 лева без ДДС, които фактури не се подписани от получателя.

3

От приетото по делото заключение на вещото лице З. Д., неоспорено от страните, което настоящият съдебен състав възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че издадените данъчни фактури от ЕТ „К. Д. - Н.” като доставчик на купувача „Витафрукт“ ЕООД на обща стойност 150 180,00 лв. със записано основание: „плод хвойна", а именно фактура 0000010161/08.10.2021 г. за сумата 76 956,00 лв. и фактура 0000010261/28.10.2021 г. за сумата 73 224,00 лева, са намерили отражение в счетоводните регистри на купувача „Витафрукт“ ООД по с/ка 401 “Доставчици“, аналитичната партида на ЕТ „К. Д. - Н.”, като задължение за плащане. Същите са включени в Дневника за покупки за м. октомври 2021 г., както и в справката -декларация по ЗДДС за този период, като е начислено правото на данъчен кредит по с/ка 4531 “Начислен ДДС по покупки“ за начисленото в процесните данъчни фактури ДДС в размер на 25 030,00 лева.

При проверката е констатирано наредено плащане от „Витафрукт“ ООД като купувач към ЕТ „К. Д. - Н.” като доставчик по фактура 00000010161/08.10.2021 г. в общ размер 51 956,00 лв. - 10000,00 лева на 12.01.ю; 20956,00 лева на 10.02.2021 г.; 11000 лева на 18.02.2022 г. и 10000 лева на 11.03.2022 година. Неплатения остатък по фактура 0000001016/08.10.2021 е 25 000 лева, а по фактура 0000010261/28.10.2021 г. няма плащане, т.е записана е като дължима сума от 73 224 лева..

На въпроса водено ли е редовно счетоводството на ответника в периода 01.10.2021г 30.11.2021г по смисъла на чл. 182 ГПК, вещото лице е посочило, че констатациите му по отношение на редовността на водене на счетоводството на страните в процеса се ограничават до извършване на анализ на счетоводните документи и тяхното счетоводно отразяване, свързани с отговорите на поставените задачи. В резултат на извършената проверка на счетоводното отразяване при дружеството „Витафрукт“ ООД, е констатирано, че по отношение на процесните две фактури и тяхното счетоводно отразяване в счетоводните регистри на дружеството, както и наредените плащания и отнасянето на всяко едно плащане, съобразно записаното основание в платежното нареждане, може да се направи извода, че счетоводството и конкретните счетоводни операции са отразени коректно и при спазване на Закона за счетоводството.

При осчетоводяване на всяка една от двете данъчни фактури при купувача „Витафрукт“ ЕООД, записаното общо количество 12 515 кг. е отразено като приход по с/ка 304 „Стоки“, а като местонахождение на тази стока е записано „склад ЕТ „К. Д. - Н.”- плод хвойна синя“

При разясненията при приемане на експертизата в о.с.з по делото, проведено на 25.07.2023 г. вещото лице Д. е посочила, че не е правила проверка в счетоводството на ищеца, защото е извън София, а е работила по разпечатки на фактурите и на извлечението от хронологията на счетоводните отразявания за двете фактури. Установила е, че взаимоотношенията между двете дружества са не само въз основа на тези две фактури, които са по исковата молба, а има издадени още три фактури, по които взаимоотношенията са уредени. Ответникът представил извадка от счетоводните записвания, които засягали само двете фактури. Вещото лице сочи, че при осчетоводяване на двете фактури като задължение 4 за плащане към ищеца, съответно тези количества, които са във фактурата, ответникът е завел като увеличаване на стоковите наличности на хвойна по сметка „304“. На вещото лице не били предоставени приемо-предавателни протоколи за самото предаване, а от ответника била представена една складова разписка - последната складова разписка за взаимоотношения с ищеца. Там количеството минимално се различава от последната фактура, която е издадена, но имало и други описани количества, които са доставяни в самия картон, където се водят, писано на ръка, какви количества, на коя дата са доставени. Вещото лице е посочило, че в счетоводно отношение осчетоводяване на фактурите е реално. По принцип ако има разлика в доставените количества, би следва веднага да се сезира доставчика, който да пусне кредитно известие, както за доставеното количество и съответно за стойността на сума. Такива кредитни известия нито има издавани, нито има подадено възражение от страна на ответника за недоставени количества. Вещото лице отчита, че при заскладяването в сметка „304“ на количествата по двете фактурите е записано, че са налични в склад при едноличния търговец, като обяснения към записа. Не се е запознало с документи, установяващи, че стоката стои закупена от ответника, но че тя стои при ищеца и не е доставена.