Решение № 159 от 17.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502117 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94044/13.12.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от В. Б. И. срещу Решение № 3435/25.10.2023г. постановено по гр.д.№ 3191/2021г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника субективно съединени искове срещу Т. Й. П., И. К. Б., К. Д. К. и Т. С. Г. за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумите от 210 лева - стойност на унищожена 30 м. оградна мрежа, 160 лева - стойност на 50 бр. оградни колове, 460 лева - стойност на 15т. чакъл, 300 лева - стойност на 16 т. пясък и 650 лева - стойност на 500 кг. арматура № 8 на основание чл.45 от ЗЗД, претенирани като вреди от действия на ответниците по премахване неправомерно изградена от ищеца ограда на имот с адм. адрес гр.Варна, ул.“К.и.М.“ *** и са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника субективно съединени искове срещу М. С. И., Ж. С. А. и Р. К. М. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2 900 лева претендирана като стойност на претърпени от него неимуществени вреди притеснения и тревоги произтичащи от действия на ответниците довели до образуване на съдебно дело за настаняване за принудително лечение на ищеца, на основание чл.45 от ЗЗД и въззивникът В. И. е ОСЪДЕН да заплати на Т. С. Г. сумата от 600 лева - сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

1

Във въззивната жалба, уточнена с молби от 23.01.2024г. и от 02.12.2024г. се твърди от въззивника В. Б. И., че обжалваното решение противоречи на правото и „са извършени престъпления от общ характер и би следвало делото да се гледа от наказателен състав“.

Поддържат се твърденията, че ответниците И. А. и Тасаджанова са реализирали противоправно поведение с това, че са навели твърдения и са инициирали производство за настаняването на въззивника за принудително лечение по Закона за здравето. Аналогично и относно действията на ответниците К. К., Т. П., И. Б. и Т. Г., за които се твърди, че са причинили имуществени вреди на ищеца във връзка с незаконните им действия по премахване на неправомерно изградената ограда на имота на В. И. в гр.Варна, ул.“К.и.М.“ ***.

В уточняваща молба от 02.12.2024г. въззивникът В. И. е заявил изрично, че поддържа подадената въззивна жалба.

В срока по чл.263 от ГПК ответниците по въззивната жалба - Т. Й. П., И. К. Б., К. Д.

К., Т. С. Г., М. С. И., Р. К. М. и Ж. С. А. не са депозирали писмен отговор.

Подадена е и частна въззивна жалба с вх.№ 36252/07.05.2024г. по регистратурата на ВРС - от В. Б. И. срещу Определение № 3542/26.03.2024г. постановено по гр.д.№ 3191/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта досежно присъдените разноски в полза на ответника Т. Г..

В частната жалба не са изложени конкретни твърдения за обстоятелства довели до опорочаване на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът В. Б. И. се явява лично и поддържа депозираните въззивна и частна въззивна жалба.

Въззиваемите - Т. Й. П., И. К. Б., К. Д. К., М. С. И., Ж. С. А. и Р. К. М., чрез процесуалния си представител поддържат заявеното становище за неоснователност на въззивното обжалване и искането за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Въззиваемата страна - Т. С. Г. не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща представител.

При извършване на инстанционната проверка на обжалваните съдебни актове, с които е сезиран, съдебният състав съобрази следното:

Пред Варненски районен съд, с исковата и с многобройните уточняващи я молби, ищецът В. Б. И. е изложил твърдения, че е собственик на жилища сграда и гараж построени в ПИ № 2266 по КП на гр.Варна, кв.Аспарухово, който е държавна собственост съгласно АДС № 5518/01.02.2005г. Посочва, че част от владяния от него имот с площ от 123,73 кв.м. е била неправомерно отнета и превърната в път, в следствие на което имотът му бил разграден, разрушени били гаража, външната част от оградата на имота и отводнителната канавка.

2

Ищецът е навел многобройни и разнородни твърдения за действия и бездействия на множество лица /Т. Й. П., И. К. Б., К. Д. К., Г.П.С., Д.Р.Д., Т. С. Г., М. С. И., Ж. С. А. и Р. К.

М./, от които за него са произтекли имуществени и неимуществени вреди, чиято обезвреда претендира.

По отношение на лицата Т. Й. П., И. К. Б., К. Д. К., Г.П.С. и Д.Р.Д. ищецът е твърдял, че в периода от 2006г. до 2019г. са предприемали действия по премахване на част от огражденията на имота му, чрез разрушаване на трайно изградената ограда – премахнати били 50 броя стоманени колове и оградна мрежа. В следствие на това, че имотът му останал незащитен били разграбени и складираните в него строителни материали - пясък и чакъл.

Освен това ответниците К. и П. оказвали натиск срещу ищеца по повод подаваните от него жалби чрез издаване на 5 броя акта за нарушения по ЗДвП.

По отношение на ответницата Т. Г. излага, че в качеството й на служител в Община Варна, район Аспарухово неправомерно не е взела под внимание представените и книжа относно владяния от ищеца имот и е отразила неправилно фактическата обстановка в съставения на ищеца на АУАН № 5/21.10.2019г., което довело до издаване на предписание за премахване на оградата на имота му и направило възможни посегателствата на трети лица върху намиращите се в него строителни материали.

На това основание претендира за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение на обща стойност 1780 лева за претърпените имуществени вреди в следствие на противоправното им поведение довело до унищожаването и отнемането на строителни материали от имота на ищеца, а именно 30 м. оградна мрежа на стойност 210 лева, 50 бр. оградни колове на стойност 160 лева, 15т. чакъл на стойност 460 лева, 16 т. пясък на стойност 300 лева и 500 кг. арматура № 8 на стойност 650 лева, както и сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, влошаване на психичното му здраве в следствие на противоправното им поведение.

С молби от 31.08.2021г. и от 20.09.2021г. ищецът е уточнил, че ответници по исковете му са и лицата М. С. И., Ж. С. А. и Р. К. М.. Пак във връзка с неправомерно отнетата част от имота му, превърната в път, твърди, че трите ответници инициирали производство по Закона за здравето за провеждане спрямо ищеца на принудително лечение. Излага, че производството по образуваното нак.дело № 2741/2017г. по описа на ВРС, завършило с отхвърляне на искането, е довело до уронване на престижа и компрометиране на личността му, а също до влошаване на отношенията вътре в семейството му и развод, до преживяване на негативни емоции - чувство на безпомощност, самота, безпокойство и др., за които претендира за осъждането им да му заплатят обезщетение в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното и заплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор по предявените искове от ответника Т. Г., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за недопустимост на предявения иск, предвид наличието на висящо съдебно производство по гр.д. №14745/2019г. на ВPC по предявен от ищеца срещу Община Варна иск за осъждането й да заплати на 3 ищеца сумата от 12624,46 лева, представляваща парично обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с премахнатите обекти в ПИ с ид. ***.2 по Кадастралната карта, а именно масивна постройка – гараж, подпорна стена и ограда. При извод за допустимост, оспорва исковете като неоснователни поради липсата на нейно увреждащо поведение и пряка причинно-следствена връзка между деянието на дееца и нанесените щети, доколкото се твърди, че самите увреждания са били причинени от неизвестни трети лица, които са били мотивирани от ответниците. Посочва, че не е участвала лично в премахване, разрушаване или повреждане на собственост на ищеца, а по отношение на съставения констативен протокол и АУАН е извършила действия в кръга на своята компетентност. Излага, че въпросният път не преминава през имота на ищеца, а до него и той неправомерно е поставил метална врата на пътя, ограничавайки по този начин свободното придвижване. Предвид на това, че нито пътя, нито имота, в който е сградата на ищеца са негова собственост, счита за недоказано той да е претърпял вреди.

Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК са депозирали и ответниците М. И., Ж. А. и Р. М.-Т., чрез процесуалния им представител. Считат исковете за недопустими и неоснователни, поради това, че никоя от ответниците не е причинявала каквито и да е неимуществени вреди на ищеца във връзка със съдебното производство за настаняването му за принудително лечение, в което те са участвали в качеството на свидетели. Посочват, че явяването им, след призоваване от съдебния орган, е било задължително и по делото са дали достоверни показания. Излагат също, че те самите, както и техни близки, през последните десет години са били жертви на проявяваната от ищеца физическа и вербална агресия, както и опити за нападение при преминаване покрай имота му. Молят претенциите да се отхвърлят и да се присъдят сторените по делото разноски.

Писмени отговори в законоустановения срок са депозирани и от ответниците Т. П., И.

Б. и К. К., чрез процесуалния им представител. Становището им е за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на предявените срещу тях искове.

Ответниците П. и Б. считат, че не са процесуално и материлано-правно легитимирани да отговарят по претенциите на ищеца, тъй като единствените им взаимоотношения с ищеца са били в изпълнение на служебните им задължения като служители на VI-РПУ - Варна към ОД на МВР - Варна, където Т. П. е районен инспектор, а И. Б. е полицейски инспектор VI-та степен в „Охранителна полиция". Посещенията на имота на ищеца са били във връзка с опазване на обществения ред и спокойствие по повод премахване на незаконно изградени СМР в Поземлен имот ***, гр.Варна, район Аспарухово, ул.“К.и.М.“ ***, а така също по повод многобройните жалби на живеещите и пострадали от действията на В. Б. лица, който претендирайки, че притежава право на собственост загражда имот общинска публична собственост, която представлява улица и възпрепятства живеещите наоколо да се движат спокойно към домовете си. Оспорват да са извършвали каквито и да било неправомерни действия по отношение на ищеца или имота му, както и да са подстрекавали други лица за такива.

Ответникът К. посочва, че не е участвал в премахването на оградата от двора на 4 имота на ищеца и няма участие в твърдяното изчезване на строителни материали на ищеца и в подстрекаването на трети лица за тези действия. Излага, че е бил служител на длъжност „младши автоконтрольор" в IV-тo РУ на ОД на МВР - Варна и единствено в това си качество е имал преки правоотношения с ищеца в периода до 2015г. по повод две предизвикани от ищеца ПТП и нарушения на ЗДвП, по които е действал в качеството на актосъставител.

Оспорва да е увреждал по какъвто и да било начин ищецът И..

И тримата ответници правят възражение за погасяване по давност на исковите претенции за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстнционният съд с обжалваното решение се е произнесъл по част от предявените от ищеца В. Б. И. искове, като е отхвърлил предявените срещу ответниците Т.