Решение № 2220 от 05.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2220 гр. Бургас, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120102044 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на исковата молба на С. Г. Ч., от гр. Б., с която претендира за осъждане на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ......................., със седалище гр. С., да му заплати сума в размер от 200 евро, недължимо получена от ответника въз основа на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..................../20.11.2024 год., който е недействителен на основание чл. 22, ЗПК, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С писмена молба от 04.09.2026 год. ищецът е изменил главния иск, като е намалил размера му от 200 евро до 161,41 евро; изменението е прието с протоколно определение от 01.10.2026 год.

Ищецът С. Ч. е изложил следните фактически и правни твърдения: страните са сключили Договор № ..................../20.11.2024 год. за предоставяне на потребителски кредит, съгласно който ищецът трябва да върне сумата от 2460 лева (главница от 2000 лева, възнаградителна лихва от 460 лева), при ГПР 49.11 % и ГЛП 23 %, разсрочено на 12 вноски; съгласно чл. 5 от договора, 1 потребителят следва да сключи договор за гаранция с дружество, предложено от ответника, и по договора за гаранция да заплати сумата от 1960 лева; ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит, като е заплатил сумата от 200 евро над договорената главница; договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4, ЗПК; в договора за кредит е посочен ГЛП, но липсват условия за прилагането му, няма данни дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив; в договора и в погасителния план няма отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя; към договора има погасителен план, но той не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК, в него липсва задължителната информация; в договора е предвидена дължимост на главница, договорна лихва и такса „Гарант“, а те е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност; процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална формула; в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант; ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо; не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка; не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени; кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях; договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4, ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за гаранция, в размер на 1960 лева не е включена в ГПР и ГЛП; потребителят е въведен в заблуждение относно 2 стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита; заобикаля се и разпоредбата на чл. 19, ал. 4, ЗПК; събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР; заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит; с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 год.; посоченият ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, а това е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 от ЗЗП; когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени главен и акцесорен осъдителни искове са чл. 55, ал. 1, предл. първо, и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

Ответникът е оспорил исковете; изложил е следните фактически и правни твърдения: с процесния договор на ищеца е предоставен кредит в размер на 2000 лева, със срок за погасяване 12 месеца; с договора е уговорено задължението за обезпечаване на кредита чрез поръчителство, като ищецът доброволно е избрал поръчител да бъде „М.Б.“ (М.); невярно е твърдението, че това е било задължително условие за отпускане на кредита; ищецът е имал възможност да посочи собствен поръчител или да избере предложения му от кредитора; договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищеца и „М.Б.“ (М.), по което ответникът не е страна; преди сключването на договора за кредит ищецът е получил СЕФ, договора за кредит и договора за гаранция, съдържащи информация относно условията на кредита, избора на обезпечение и дължимото възнаграждение към гаранта; ищецът е потвърдил сключването на договора чрез SMS код; не са налице предпоставките за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ЗЗП, нито за неравноправна договорна клауза по чл. 143, ЗЗП; възнаграждението по 3 договора за гаранция не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като гаранцията е самостоятелна възмездна услуга, предоставена от трето лице и избрана от самия кредитополучател; на ищеца е предоставена цялата преддоговорна информация, както и правото да се откаже от договора в 14-дневен срок, което той не е упражнил; ищецът не е представил годни и достатъчни доказателства, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Ответникът не е направил доказателствени искания, моли за присъждане на деловодните разноски.

С проекта си за доклад на делото – определение рег. № 3894/06.08.2026 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване нормативните изисквания на ЗЗП и ЗПК, вкл. и поради наведените от ищеца възражения за недействителността му.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че между ищеца С. Ч. и ответника „Фератум България“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит – с № ..................../20.11.2024 год., за сумата от 1022,58 евро (2000 лева), с уговорени възнаградителна лихва от 26.96 % и ГПР от 49.03 %; предвидено е разсрочено връщане на общо дължимата сума от 1257,78 евро – на 12 вноски, първата от които е с падеж на 20.12.2024 год. В т. 2 на процесния договор е посочено, че погасителните плащания следва да бъдат извършени съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. По делото такъв погасителен план не е представен.

По делото не се спори, че на 20.11.2024 год., съгласно чл. 5 от договора за кредит, ищецът С. Ч. е сключил с трето за делото лице – „М.Б.“ (М.) – договор за гаранция (поръчителство), обезпечаващ договора за кредит. Според т. 1. 6. на гаранционното съглашение, ищецът дължи на гаранта възнаграждение в размер от 1002,13 евро (1960 лева).

На 03.09.2026 год. ответникът е представил писмена справка за 4 получени плащания, с която е признал, че е получил от ищеца С. Ч. сума в общ размер от 1183,99 евро.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен осъдителен иск за основателен. Уважаването на тази претенция зависи от установяване недействителността на договора за потребителски кредит, въз основа на който ищецът е извършил погасителни плащания в полза на ответника. Предвид въведеното от ищеца твърдение за недействителност на договора по чл. 22, ЗПК, в тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на обстоятелството, че сключеното между страните кредитно правоотношение отговаря на императивните изисквания на чл. 10 и сл., ЗПК. Съдът намира, че такова доказване не е проведено от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Нищожността на процесния договор з акредит произтича от неспазване императива на чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК за броя, периодичността и размера на погасителните вноски. Както бе посочено в решението, по делото не е представен погасителен план, подписан от страните, поради което е налице непълнота в съдържанието на представения договор, която непълнота влече недействителност на съглашението.

Сред законовите правила, чието неспазване има същата последица за действителността на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1, ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, 5 възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. На основание чл. 19, ал.

2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4, ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.

Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба, посочените общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.