Решение № 3878 от 13.12.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1829 гр.

Перник, 13.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: К. НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 08760 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД срещу И.А.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискано да бъде признато за установено, че дължи сума в размер на общо 2035,39 лв, от които сумата 1579,31 лв. /хиляда петстотин седемдесет и девет лева и 31 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., сумата 456,08 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и 08 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1579,31 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление, въз основа на което срещу ответника И.А.Л. е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 1579,31 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., 456,08 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. - държавна такса, както и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК са предявени процесните установителни искове за всички вземания по заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлофициран имот, находящ се гр.***., за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани с конкретни възражения, че не е собственик на имота, нито се намира в облигационно правоотношение с ищеца на друго основание, поради което и нямал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Прави възражение, че ищецът не изпълнява качествено задълженията си по доставка на топлинна енергия с конкретни съображения, че не спазва нормативно усановения температурен график. Поддържа възражение за недоказаност на количеството доставена топлинна енергия до имота, като в тази връзка сочи, че претенциите на ищеца са формирани прогнозно, а не на база на реално отчетеното. Оспорва доказателствената стойност на представевното с исковата молба извлечение от сметка. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.А.Л., като е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 1579,31 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., 456,08 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лв. - държавна такса, както и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № ***** по описа на съда за 2018 г на ПРС. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК са предявени процесните установителни искове за всички вземания по заповедта за изпълнение.

Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото по искане на ищеца са били назначени СИЕ и СТЕ, които да обследват спорните по делото факти. Заключенията по двете експертизи са били приети по делото.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника – назначеният особен представител –адв.

Б., посочва, че от името на лицето, което представлява, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за периода от 01.05.2014г.-01.08.2015г. за главница и за периода от

08.07.2014г.-01.08.2015г. за лихва, тъй като същите са погасени по давност, което е отразено и в заключението на съдебно-икономическата експертиза. Моли съда да отхвърли иска за погасените по давност суми, като съответно изчисли разноските по компенсация.

Процесуалният представител на ищеца- юк С. моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като доказани по основание и размер, съобразно събраните доказателства по делото. Претендира разноски.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:

- че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;

- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;

- че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;

- начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;

- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна давност.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото е спорно, че ответницата е собственик на процесния имот, ползвател ли е на процесната енерия. Видно от представените писмени доказателства по делото-нотариален акт, от 26.09.2011 г. /стр.47 от делото/, то същата е придобила имота, чрез покупко-продажба, като това е станало през 2011 г., тоест преди периодите, които се претендират по исковата молба. Видно от представено и заявление за откриване на партида /стр.49 от делото/, то лицето е депозирало през 2015 г., такова от свое име. Изписала е трите си имена и е положила подпис. Следователно, от така представените писмени доказателства се налага извод, че ответницата е собственик на имота и се явява в облигационна връзка с дружеството- ищец.

Видно от изслушаното СТЕ по делото, то се установява, че се касае за топлофициран имот, като вещото лице З.З. е посочил в своята експертиза, че счита, че услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ в СЕС е въведена преди процесния период, като в констативно съобразителната част на експертизата е обосновал своите изводи. По втората задача, вещото лице е посочило, че между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. По трети въпроси вещото лице е заключило, че през процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Относно количеството на топлинната енергия за СЕС е извел изводи, че е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е била констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Смята, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Главница на задължения за процесния период по извлечението от ищеца:1579,31 лв. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са описани като приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.

Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.

Така заявеното от това вещо лице, като констатации де кредитира от настоящия съдебен състав, като същото кореспондира и със заключението по изготвената СИЕ по делото от в.л. П., която при извършените изчисления за потребената енергия и сумите, които се дължат достига до аналогични изводи за главницата, а досежно лихвата съща след изчисления, обективирани и в съответни таблици в костативно-съобразителната част на СИЕ посочва суми, кореспондиращи напълно с исковата молба, а именно- по първи въпрос вещото лице е заключило, че размерът на задължението на ответника И.А.Л., за топлофициран имот, находящ се в гр.