Определение № 25218 от 09.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25218 гр. София, 09.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110102736 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 15759/17.01.2025 г., подадена от Т. Д. Д., ЕГН:

**********, с адрес: АДРЕС, срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК:

200830927 и адрес: гр. София, ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, СГРАДА ИВТ, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 7, ал. 1 Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди вследствие на закъснял директен полет от 27.02.2024 г. от 6: 40 ч. по направление от Летище София до Летище Мадрид, който закъснял. В рамките на възникналото правоотношение ищецът, в качеството си на пътник на процесния полет се явява потребител на предоставяната от въздушния превозвач транспортна услуга, тъй като е физическо лице – страна по договор за въздушен превоз който не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о.

Както от посоченото от ищеца в исковата молба, така и от извършена Справка по Наредба № 14/18.11.09 г., се установява, че настоящият и постоянният адрес на ищеца е в гр.

Пловдив. Местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 65/07.08.2018 г. в сила от 7.08.2018 г.).

Правилото на чл. 113 ГПК, урежда специална подсъдност, а правилото на чл. 105 ГПК урежда общата подсъдност, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай, доколкото ищецът претендира обезщетяване в качеството му на потребител на предоставената му услуга по договор за превоз, за когото е предвидена особена защита. Изборът на ищеца да предяви иска си по мястото на кацане на процесния полет обуславя приложението на местното законодателство, а доколкото спорът е потребителски приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

1

В този смисъл е и практиката на СЕС относно качеството на лицата, сключили договор за въздушен превоз - Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2020 година по дело C215/18 (Libuse Kralov–a срещу Primera Air Scandinavia A/S), Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-11/11 (Air France SA срещу Heinz-Gerke Folkerts и LuzTereza Folkerts), Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 година по дело C1826/19 (WZ срещу Austrian Airlines AG), Решение на Съда (четвърти състав) от 10 юли 2008 година по дело C-173/07 (Emirates Airlines – Direktion fur Deutschland срещу Diether Schenkel), Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 година по дело C-294/10 (Andrejs Eglitis и Edvards Ratnieks срещу Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija). В посочените решения еднозначно се приема, че договорът, сключен между пътник и опериращ въздушен превозвач, е потребителски, а пътниците имат качеството потребители. В Определение № 60386 от 01.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ищеца, а именно РС – Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2736/2025 г. по описа на СРС, 141 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РС-Пловдив.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2