Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 29.04.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 72/2020
Вид
Решение № 3
Подписан
29.04.2021
В сила
09.06.2021
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Търговище , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА С. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20203500900072 по описа за 2020 година

Иск за сумата от 160 000 лв. с правно осн. чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането, във вр. с чл.52 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца Б. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Вардун, общ. Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.- АК-Русе, срещу ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК 121130788, за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 160 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му С.Ш.Б., починал на 17.11.2017 г., в резултат на ПТП между товарен автомобил „Мерцедес 1517“, рег.№ ******, управляван от Й.О.М. и автобус „Мерцедес Варио“, рег.№ *******, с водач М.И.Т. от гр. Перник, чиято отговорност е застрахована при ответното търговско дружество, и в който автобус е пътувал С.Б.

Ищецът твърди, че пътно-транспортното произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта на баща му, е причинено от поведението на водача на застрахования при ответника автобус „Мерцедес Варио“, рег.№ ******* - М.И.Т., изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - предприемане на неправилни технически действия, отнасящи се до съответното манипулиране с волана и педала на газта, в резултат на което управляваното от него МПС навлязло в насрещната лента за движение и поставило водача на движещия се в своята пътна лента товарен автомобил в безизходно положение на неизбежен удар. Образуваното по случая ДП № 354/2017 г. на РУ на МВР-Угърчин и преписка № 5142/2017г. на Окръжна прокуратура–Ловеч приключило с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 22.04.2020 г., водено за престъпление по чл.

343 ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“ вр. с чл. 343, ал. 1 , пр.3 от НК , поради смърт на виновния водач- М.Т.И..

1

Излага твърдения, че вследствие смъртта на баща си, с когото е бил много близък, претърпял и търпи неимуществени вреди–със смъртта му загубил единствената мъжка подкрепа; загубил не само баща, но и приятел, бил първородният и единствен син, въпреки разстоянието помежду им във времето връзката им била много силна, търсел неговите съвети и одобрение в ежедневието. И сега баща му продължава да е част от него, в сънищата му. Още в момента, когато разбрал за случилото се изпаднал в апатия и меланхолия, в последствие се наложило да ползва услугите на ****** болница в Холандия (където живеел от 2015 г.) за един месец, напуснал работа, останал без средства и се наложило да се прибере в България. От преживения стрес, загуба и мъка, в момента бил неуравновесен, с диагноза–***********, поради което в началото на 2020 г., две седмици, бил на лечение в ****** отделение в болницата в Търговище. Преживеният стрес отключил захарен диабет и хипертонична болест на сърцето, за което с ЕР от 09.07.2020 г. е освидетелстван с 80 % трайно намалена работоспособност.

Тъй като в предприетата по чл. 380 КЗ процедура по отправена до ответното дружество застрахователна претенция на 27.05.2020 г., предложеното застрахователно обезщетение от 65 000 лв. преценил като занижено, претендира исковата сума, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава, считано от 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер –оспорва механизма на ПТП, наличието на вина на водача на процесния автобус, въвежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, поради непоставен обезопасителен колан, възражения за вида и естеството на търпените неимуществени вреди от ищеца, поради липсата на силна духовна и емоционална връзка син-баща, както и за липсата на причинноследствена връзка между смъртта на бащата и психичното заболяване на ищеца; счита исковата претенция за неоснователно завишена и прекомерна; оспорва по основание и размер акцесорния иск, началната дата, от която се претендира. Не оспорва единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

По реда и в срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по всички възражения на ответника, както и по доказателствените му искания.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който ответникът заявява, че намира иска за основателен до размер на 65 000 лв. (в какъвто размер е предложеното от застрахователя обезщетение в производството по чл. 380 от КЗ), над който размер поддържа възражението си за прекомерност. Подържа останалите си възражения в отговора. За първи път прави възражение за съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил. Счита иска за обезщетение за забава за основателен от дата 17.06.2020 г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ- тъй като застрахователят не е 2 изисквал допълнително доказателства, то срокът за произнасяне по преписката е изтекъл 15 работни дни след предявяване на претенцията.

В о.с.заседание ищецът се явява лично и със своя процесуален представител адв. В., която поддържа иска така, както е предявен. Претендира заплащане на адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА.

Ответникът не изпраща представител, но е депозирал писмено становище, с което признава иска за основателен до размер на 65 000 лв., с възражения за прекомерност в останалата част до пълния размер. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, възражение за непредставяне на доказателства за заплатено възнаграждение.

След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП- 17.11.2017 г. автобус „Мерцедес 814Д Варио “ с рег. № *******, управляван от М.И.Т., е бил застрахован при ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № BG/22/117001043229, с начална дата на покритие 05.04.2017 – крайна дата 04.04.2018 г.

Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК - положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска (чл. 498 ал. 3 КЗ).

Представени са доказателства за подадено заявление по чл. 380 от КЗ от ищеца до ответника за изплащане на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му. Със заявление от 27.05.2020 г., получено от ответника на 03.06.2020 г. ищецът е предявил застрахователната си претенция. Видно от представения по делото отговор изх.№ 8492/14.07.2020 г. ответното застрахователно дружество е уведомило ищеца (писмото е получено от ищеца на 24.07.2020 г.) че във връзка с подадената претенция от 27.05.2020 г. застрахователната комисия на дружеството е определила сума в размер на 65 000 лв., като му е указал възможността и начина за подписване на споразумение и изплащане на обезщетение.

Поради несъгласие с така определеното обезщетение, ищецът е депозирал исковата си молба пред ОС-Търговище на 04.09.2020 г.

От събраните по делото писмени доказателства и приетата САТЕ се установява, че на 17.11.2017 г. на ПП І-4 (София-варна), при км 35+650, в землището на с. Микре, обл. Ловеч, автобус „Мерцедес 814Д Варио “ с рег. № ******* се движи по същия път с посока на движение от гр. Варна към гр. София в дясна пътна лента, със скорост около 97 км/ч. В същото време, по пътя, в обратна посока (от гр. София към гр. Варна) се движи товарен автомобил „Мерцедес 1517“, рег.№ ******, със скорост на движение около 78 км/ч. Когато двете МПС-та били на разстояние около 180,21 м едно от друго, автобусът променя 3 направлението си и предната лява ъглова част на МПС-то пресича осевата линия и навлиза в насрещната пътна лента. Съгласно протокола за оглед на ПТП пътното платно е разделено с прекъсната осева линия за движещите се в посока гр. Варна и непрекъсната- за движещите се в посока гр. София. На 205м пред местопроизшествието за движещите се в посока София е поставен пътен знак „В 24-забранено изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“, на 129 м- се намира пътен знак „А 40-Внимание!

Участък с концентрация на ПТП“. Ограничението на скоростта в района на произшествието е 80 км/ч (максимално допустима извън населено място за автобуси и товарни автомобили без прикачени ремаркета или полуремаркета“. Участъкът на произшествието е десен завой с голям радиус на кривата , като видимостта в района е над 300 м. Платното за движение е било с асфалтова настилка, мокра, износена и без повреди. Водачите на двете ППС са се възприели като местонахождение, посока на движение, направление и всеки е предприел действия за спиране, като действията на водача на товарния автомобил са предхождащи.

Движейки се закъснително един към друг, в определен момент достигат до мястото на удара. Ударът е челен кос. В първа фаза на удара предна лява ъглова част на автобуса е контактувала с предна лява на т.а., като двете ППС взаимно са проникнали едно в друго и са се деформирали масивно (облицовки и основи, предни брони, фарове, предни калници).

Телата на возещите се в двете МПС в процеса на деформиране рязко са се отклонили в посока обратна на действащия товарен импулс, като част от седалките на автобуса са се откъснали от пода на купето. Според заключението на САТЕ до сблъсъка се е стигнало поради неправилните технически действия от водача на автобуса, отнасящи се до съответното манипулиране с волана и педала на газта, в резултат на което автобусът навлиза в насрещната пътна лента и поставя водача на т.а. в безизходно положение и неизбежен удар. В поясненията, дадени в с.з. вещото лице инж.Х. уточнява, че под неправилно манипулиране на волана и газта е имал предвид неправилна маневра „изпреварване“, при забранителен знак за изпреварване и при превишена скорост. Ударът е настъпил в лентата на движение на товарния автомобил, чийто водач не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара, за да предотврати ПТП. Водачът на автобуса е имал техническата възможност да предприеме спиране, но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, предвид скоростта, с която се е движел. Съобразно техническа спецификация автобусът е фабрично оборудван с предпазен колан от инерционен тип на мястото на водача. Седалките на пасажерите не са оборудвани с предпазни колани.

Местопроизшествието е посетено от дежурен в ПТП-сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Ловеч, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 82/17.11.2017 г., в който като обстоятелства и причини за ПТП е посочено: по неизяснени причини УЧАСТНИК 1 (автобусът, управляван от Марио Иванов) навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно В УЧАСТНИК 2“.

Образуваното по случая ДП № 354/2017 г. на РУ на МВР-Угърчин и преписка № 5142/2017г. на Окръжна прокуратура –Ловеч е приключило с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 22.04.2020г., водено за престъпление по чл.

4

343 ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“ вр. с чл. 343, ал. 1 , пр.3 от НК поради смърт на виновния водач- М.Т.И.. Наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че настъпилият обществено-опасен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от водача на автобуса нарушения по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП- не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на 11 лица и тежки и средни телесни повреди на още 15 лица.

Не е спорно обстоятелството, че в вследствие на процесното ПТП, на 17.11.2012 г. е починал бащата на ищеца – С.Ш.Б. (препис извлечение от акт за смърт-л.6), чието родство се установява от представеното към ИМ удостоверение за наследници (л. 7).

От приетата по делото СМЕ (като част от комплексната експертиза) безспорно се установява, че смъртта е настъпила от остра дихателна и сърдечна недостатъчност, причинена от мастната емболия на белите дробове, произходът на емболията е от счупените ребра. От силата на удара, при липсата на предпазен колан, траекторията на движение на пътника Беров е по посока първоначалната посока на МПС със свободно движение на тялото в пространството, достигайки до насрещна преграда и предмети в салона на автобуса. В с.з. вещото лице д.р Г. пояснява, че с оглед констатираните увреждания смъртта е била неизбежна, настъпила бързо и в пряка непосредствена причинна връзка с претърпяното ПТП.