Определение № 132 от 19.04.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Сливен, 19.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно наказателно дело № 20222200200169 по описа за 2022 година Производството се движи по реда на чл.243, ал.5 и 6 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Б.К. – САК в качеството му на пълномощник на Т. Д. П. и С.И.К.. срещу постановление от 31.03.2022г. на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 121/2020г. по описа на РУ на МВР – Твърдица, вх.№ 1329/2020г., пор.№ 168/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен.

С посоченото постановление Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила наказателното производство, започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК за това, че на 26.07.2020 г. около 20,45 часа в междугарието ж.п гара гр. Твърдица – ж.п. спирка с. Сборище, района на км. 258+650, в землището на с. Оризари, общ.

Твърдица, при управление на подвижен железопътен състав – бърз влак, с локомотив № 3601 към локомотивно депо „София“ - „ЕП Бургас“, движещ се по направление гр. Карлово – гр. Бургас, са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на С.С.И. от с.

Сборище, общ. Твърдица, роден през 2007 г. Прокурорът се е произнесъл и по веществените доказателства, иззети с огледния протокол /биологичен материал, поставен в полиетиленов плик, запечатан с лепенка с номер на ОД на МВР Сливен – А5977/. Постановено е унищожаването на изброеното веществено доказателство като вещ без стойност, след влизане в сила на постановлението.

В депозираната жалба се твърди необоснованост и незаконосъобразност 1 на постановлението като се иска отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане делото на разследващия орган със задължителни указания относно прилагането на закона. Твърди се, че обективната истина не е разкрита като са останали неизяснени въпроси от значение по делото. Акцентира се, че не е назначена АТЕ, която да отговори на въпроса относно: разстоянието, от което е било възможно машинистите да видят заспалото на релсите дете, опасната зона за спиране пред ПЖС, предотвратим ли е бил ударът при движение с установената скорост и с каква скорост е следвало да се движи ПЖС за да избегне удара и да спре, било ли е във възможностите на длъжностните лица да движат ПЖС с по-ниска скорост, която да позволява своевременно аварийно спиране и избягване на удара и каква е следвало да бъде тя. Излагат се доводи за погрешност в изводите на ОП-Сливен за задействане на спирачната система преди удара. Видно било от назначената експертиза, че същата е била задействана една при настъпването на съприкосновението на локомотива с тялото на детето като е направен извод, че машинистите не са осъществили адекватни действия и не са реагирали своевременно. Според жалбата е останало неизяснено дали на длъжностните лица е било известно, че в този район често се пасат животни и имало ли е случай такива да са били установени на железопътния път, което да е налагало намаляване на скоростта на състава или аварийно спиране. Акцент се поставя върху неправилния извод на ОП Сливен, че единствен виновник за настъпилото произшествие се явява пострадалото лице и неговото противоправно поведение, изразяващо се в лягане и заспиване на железопътния път. Намира се за неправилен изводът, че е било извън възможностите на машиниста и пом.машиниста да предвидят, че на линията може да се намира човек, животно или някакво друго препятствие, да предприемат адекватни действия, с цел избягване на удара. Настоява се за връщане делото на разследващия орган с указания за задължително прилагане на закона и търсене на съответната отговорност.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и атакуваното постановление, като взе предвид материалите по делото, намира, че жалбата е допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорване на атакувания акт, а по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните:

2

Досъдебното производство ДП № 121/2020г. по описа на РУ на МВР – Твърдица, вх.№ 1329/2020г., пор.№ 168/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен е започнато на 26.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Водено е за това, че на 26.07.2020 г. около 20,45 часа в междугарието ж.п гара гр. Твърдица – ж.п. спирка с. Сборище, района на км.

258+650, в землището на с. Оризари, общ. Твърдица, при управление на подвижен железопътен състав – бърз влак, с локомотив № 3601 към локомотивно депо „София“ - „ЕП Бургас“, движещ се по направление гр.

Карлово – гр. Бургас, са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на С.С.И. от с. Сборище, общ.

Твърдица, роден през 2007 г. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В рамките на разследването е направен оглед на пътно-транспортно произшествие, за което процесуално-следствено действие е съставен протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица, чиито показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени са писмени доказателства, касаещи предмета на делото, вкл. Писмо изх. № ЖИ – 32556/09.09.2020г. на ДП НК „ЖИ“ гр.

София до РУ на МВР – Твърдица, ведно с окончателен доклад относно проведеното разследване в рамките на тази структура, на настъпилия ж.п. инцидент със съответно заключение, доклад от лок.машинист К. К., пом.лок. машинист Д.Д., обяснения от М.М. – началник влак. Приложени са документи, относими към случая: данни за пострадалия И., за неговите наследници. Приложена е и докладна записка, относно подаден сигнал на ЕЕН 112 за влак, блъснал дете на „жп линия“ на 26.07.2020г. Извършен е разпит на свид. С.Й.С., мл. инспектор „ГООР“ при РУ гр. Твърдица, посетил сигнал, получен от ЕЕН 112 за блъснато от влак дете; разпит на свид. П.Ч. земеделски производител, при когото майката на пострадалото лице е полагала труд като е извършвала паша на животните му; разпит на свид.

К.П., мл. автоконтрольор при РУ гр. Твърдица; разпит на родителите на пострадалия С.И.; разпит на пом. локомотивен машинист Д.Д.; разпит на свид. М.М. – началник влак и разпит на свид. К. К. – локомотивен машинист.

Назначени и депозирани са железопътно-транспортна техническа експертиза /изготвена от инж. Х.В./ и съдебно-медицинска експертиза на труп 3

/изготвена от д-р Т.Ч./. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза

№ 133/20 на труп, причината за настъпването на смъртта на постр. И. е била железопътна травма, несъвместима с живота тежка открита съчетана травма с обхващане на всички части на тялото на пострадалия, като според експерта, получените травми са несъвместими с живота. Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания при възникналата железопътна травма. Описаните травматични увреждания, според съдебния лекар, са получени вследствие действието на механичен фактор по механизма на удряне с предните части на влака и притискане на отделните части на тялото на пострадалия от колелетата и долните части на влака и железопътната линия. Всички травми според експерта са получени приживе и настъпването на смъртта се дължала на установените и описан в заключението множествени, несъвместими с живота травматични увреждания в резултат на нещастен железопътен инцидент.

От заключението на железопътно-транспортна техническа експертиза се установява, че пострадалият И. самоволно, поради незнание и непредпазливост, без да има други хора наоколо или в близост до него, е навлязъл в сервитута и е нарушил строителния габарит на железопътната инфраструктура като около 20.31 часа е бил легнал по гръб на траверсната скара в междурелсието, с което е нарушил габарита на приближаващия влак и е създал условия за настъпването на железопътно транспортно произшествие.

Експертът е посочил, че скоростта на влака е била около 60 км/ч към момента на първия контакт с тялото на пострадалия, при максимална 75 км/ч, установена за района на междугарието и мястото на възникване на произшествието.

С постановление от 31.03.2022 г. на ОП – Сливен наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В постановлението е прието, че от доказателствената съвкупност по делото не се обосновава обективната и субективна съставомерност на деяние с правна квалификация по чл. 343, ал. 1, б. в от НК, доколкото процесното произшествие не е в причинна връзка с допуснато нарушение на установените правила за движение от страна на управлявалите подвижен железопътен състав – пътнически влак с № 3601, машинист и помощник.машинист.

4

Всички нормативни изисквания при управлението на пътнически жп състав са били спазени, вкл. и относно разрешената скорост за движение за влака в съответния участък /до 75 км/ч/, като причините за настъпване на произшествието, от съвкупния анализ на доказателствения материал, са пряко и единствено свързани с поведението и действията на пострадалия С.И..

Прието е също, че липсват каквито и да било данни за извършено друго престъпление от общ характер по смисъла на НК. Със същото постановление е разпоредено унищожаване на веществените доказателства – биологичен материал, поставен в полиетиленов плик, запечатан с лепенка с номер на ОД на МВР Сливен – А5977, след като постановлението влезе в сила.

Изводът на прокурора съдът намира за преждевременен и направен при неизяснена фактическа обстановка .

На първо място по досъдебното производство не е проявена дължимата процесуална активност за изясняване на съществен въпрос, свързан със степента на засегнатост на слуховия апарат на пострадалото дете. Видно от показанията на Т. П. /л.98/, майка на пострадалото дете С.С.И., синът й е бил в добро физическо и психическо здраве и само веднъж е бил в болница, заради операция от херния. Бащата на детето- свид.С.К. /л.100/ също е заявил, че детето е било физически и психически добре. Нито един от двамата родители не е съобщил за проблеми със слуха на техния син. Работодателят на свид.Т.П.- П.Ч. /л.84/ е посочил, че детето е идвало с майка си в обора му, разговарял е с него и не му е направило впечатление да има проблеми със слуха, но пък е чувал „хората да говорят, че имал проблеми със слуха“. В показанията си, дадени на 17.02.2021 г., свид.М.М. /л.116/ - началник влак, е заявила, че при огледа от полицаите е разбрала, че пострадалото момче е било „глухонямо“. На 07.03.2022 г. е изготвен доклад от Агенция за социално подпомагане относно детето С.С.И.. В него е отразено, че „по информация от близките на детето С.С.И. е бил с намален слух, но не е имало ЕР на ТЕЛК.То не е чуло приближаващия влак и е ударено от него“.

В СМЕ, изготвена на 07.03.2022 г., в предварителните сведения, „съобщени от старши разследващия полицай и от собствена констатация, придобита по време на огледа на местопроизшествието“ д-р Ч. сочи: „На 26.07.2020 г. детето си играело около железопътната линия.Слагало малки камъчета на релсите и гледало как същите се натрошават от колелетата на 5 преминаващите влакове и стават на прах. Било глухо, почти не чувало. Около 20.30 ч детето е било блъснато от един от преминаващите влакови композиции като влакът се движел от запад на изток. Съобщението в полицейското управление е получено в 20.46 ч. Допуска се, че около 20.30 ч. детето не е чуло идването на влака и влакът го блъснал“.

Нито родителите, нито свид.С.С. /л.82/, който е бил дежурен ОДЧ и пръв е посетил произшествието, нито свид. К.П. /л.86/, който е извършил проверка чрез Дрегер Алкотест на локомотивния машинист К. К. и помощник локомотивния машинист Д.Д. за определяне на концентрация на алкохол в издишания въздух, са съобщили в хода на проведените им разпити за придобита информация за увреден слух на детето. Цитираните по-горе показания на свид.М. и най-вече предварителните сведения в СМЕ, изготвена от д-р Ч. възпроизвеждат информация, получена от орган на разследването.