Определение № 2244 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1861/2025
- Вид
- Определение № 2244
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2244 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501861 по описа за 2025 година ГПК.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр.чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: 180978004, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3,пълномощник на М. И. Ч., ЕГН **********, срещу Определение № 4674/07.04.2025 г. постановено п о гр.д.№12943/ 2024 г. по описа на РСПловдив, XX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 766/24.02.2025 г. в частта относно разноските. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва, че от представеното по делото удостоверение се установява регистрирането на адв. И. по ЗДДС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати ще се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС след изплащането на ДДС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди насрещната страна „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, да заплати на адв. И. дължимия ДДС върху определеното от съда възнаграждение.
В срока по чл.276 от ГПК е подаден отговор на частната жалба само от насрещната страна „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК 202376220 със становище за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на 1 страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна в частта, с която се иска присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от М. И. Ч., ЕГН **********,обективно и субективно кумулативно съединени искове против „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК 202376220 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, договор за потребителски кредит тип Кредитна линия – на момента № *** от 30.01.2023г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК , както и нищожността на сключеиня между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, договор за възлагане на поръчителство от 30.01.2023г. на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – поради липса на основание.
С постановеното по делото Решение № 766/24.02.2025 г. предявените искове са уважени , като всяко от ответните търговски дружества е осъдено да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: 180978004, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3 адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева без ДДС за оказаното на ищцата безплатно процесуално представителство по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Срещу така постановеното решение е била подадена молба от ЕАД Е.
И. по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за разноските с искане за присъждане на ДДС върху определеното за заплащане адвокатско възнаграждение. С обжалваното Определение № 4674 от 07.04.2025 г. ПдРС е оставил молбата без уважение, като е приел, че съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справкидекларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет. Не следвало да се присъжда ДДС доколкото не е налице облагаема сделка по ЗДДС, а предоставената правна помощ била безвъзмездна.
Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като е постановил допустим, но неправилен съдебен акт.
Безспорно е установено, че в първоинстанционното производство ищцата е представлявана от ЕАД Е. И. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.
В непротиворечивата практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в определение № 50093/11.05.2023г. по т. д. № 1638/2021 г., определение №50139/10.05.2023г. по гр. д. № 5156/2021 г., определение №50034/01.03.2023г. по гр. д. № 968/2022 г., определение 2
№50093/11.05.2023г. по т. д. № 1638/2021 г.,определение № 112/01.03.2019г. по ч. т. д. № 141/2019 г.;определение по № 542/ 12.12.2019 г. ч. т. д. № 2725/2019 г. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.
Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановен нов от въззивния съд, с който всяко от ответните търговски дружества бъде осъдено да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: 180978004 сумата в размер на 40 лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 200 лв.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4674/07.04.2025 г. постановено п о гр.д.
№12943/ 2024 г. по описа на РС- Пловдив, XX гр.с. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 766/24.02.2025г., постановено по гр.д.
№12943/2024 г. на Районен съд - Пловдив, XX гр.с, в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ЕИК 202376220, да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004 , сумата от 40 лева- представляваща нач. ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 200 лева.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004 , сумата от 40 лева- представляваща нач. ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 200 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3