Решение № 1523 от 30.11.2017, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

1523

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ВЪЗЗИВНО

ОТДЕЛЕНИЕ - ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, след публично съдебно заседание на шестнадесети ноември 2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2545 по описа за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство „Кредит ИНС“ ООД, представлявано от управителя М. Г. А., чрез пълномощник адв. Р.Д., като се обжалва изцяло решението на Районен съд – Пловдив, постановено по реда на чл.

422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, с което решение са отхвърлени предявените от ищеца „Кредит Инс” ООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено, че П.Д. ***, му дължи по Договор № 42012/05.03.2015 г. за потребителски кредит „Екстра” : сумата от 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.09.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от 300 лв. – договорна лихва за периода 05.03.2015 г. – 17.09.2015 г., за които вземания „Кредит Инс” ООД се е снабдило със Заповед №

6658/28.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11961 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2015 г., като неоснователни.

Във въззивната жалба са посочени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка са изложени и конкретни подробни съображения. Сочи се, че в основата на постановеното решение е заключението на съда, че по делото не се установява обстоятелство за валидно сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ между дружеството жалбоподател като кредитодател и ответника като кредитополучател, като се сочи, че в тази насока изводите на съда са изцяло неправилни и противоречиви. С оглед подробно изложените съображения във въззивната жалба се моли решението на районен съд да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което да се признае за установено, че ответникът П.Д. дължи до пълния размер всички описани суми в издадената Заповед за изпълнение. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се всички разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лв.

С писмен отговор на въззивна жалба от въззиваемия

П.Д.Д., чрез процесуалния му представител адв. М. се оспорва жалбата като неоснователна. Счита се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, както и се моли същото да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.

С допълнително постъпила писмена молба от жалбоподателя „Кредит Инс“

ООД чрез адв. Д. се поддържа се изцяло въззивната жалба, сочи се, че нямат доказателствени искания. Моли се да бъде уважена изцяло въззивната жалба по изложените в същата съображения; претендират се разноски; прави се възражение за прекомерност.

В с.з. адв. М., пълномощник на въззиваемия, оспорва въззивната жалба; поддържа писмения отговор, няма доказателствени искания; представя договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските за настоящата инстанция.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо съдебно решение, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 4 и ал. 2 от ЗЗД искове районният съд приема, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно установяване на факта на получаване на съгласието на ответника за сключване на Договор № 42012/05.03.2015 г., с оглед на което, въпреки получаването на сумата от 1000 лв. от страна на последния на 05.03.2015 г., то договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за сключването му; като поради нищожността на договора, същият не е породил правно действие и даденото по него е при начална липса на основание, поради което предявените искове за установяване на процесните две вземания на основание на договора, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Въззивният състав на ПдОС приема за правилен извода на районния съд и изложените от него съображения. От своя страна, ПдОС след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгл.чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът основава претенциите си на договор за паричен заем, за който твърди, че е сключен със средства за комуникация от разстояние, поради което приложими при уреждане на отношенията между страните са Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, към които ЗПФУР изрично препраща, а също и правилата на Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ответникът П.Д.Д. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат С.М., оспорва предявените искове, като твърди, че : между него и ищеца не съществува твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, тъй като той не е сключвал Договор за потребителски кредит № 42012/05.03.2015 г., не е потвърждавал процесния договор. По реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК от обясненията дадени в с.з. на 08.12.2016г. пред районния съд ответникът П.Д. признава, че подписът положен срещу „клиент“ върху заверено копие на разписка на „Изипей“ от 05.03.2015г, приложено на лист 13-ти от гр.д.№461/16г. е негов, на ответника. В случая, подписът на ответника Д. е положен, като преди него е посочено, че удостоверява, че плащането по паричния превод е извършено изцяло и коректно, като в разписката е посочена сумата от 1000 лева, имена на наредител „Кредит инс“ и имена на получател П.Д.Д., с ЕГН **********. Предвид последно изложеното, въззивният съд приема, че сумата от 1000 лева е получена от ответника.

Спорни по делото са останали въпросите, въведени и в оплакванията във въззивната жалба, дали между страните е бил сключен валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ, като в тази насока са изричните оспорвания на ответника, направени в писмения отговор на исковата молба, поддържани и в писмения отговор на въззивната жалба.

От страна на ищеца за доказване на възникналата между страните облигационно-правна връзка са представени следните документи:

Три електронни документа, възпроизведени съгласно изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като преписи: първият, от които ненаименуван и съставляващ според ищеца, /според описани към исковата молба приложения/, „Заявка за кредит” /лист 8 и 9 от делото/, в който се съдържат следните данни за ответника – имена, ЕГН, Е-мейл, данни за №, датата на издаване и за издателя на лична карта, телефон за контакт, настоящ адрес, роднина за контакт, семейно положение, образование, притежавани жилище и личен автомобил, адрес по лична карта; вторият, наименуван „Заявка № 42012”

/листове 10 и 11 от делото/, в който се съдържа следната информация : информация за кандидата – Заявка № 42012, дата и час на потвърждение на заявката - 05.03.2015 г. в 09.02.25 ч., клиент № 42011 – П.Д.; информация за заявката - продукт Екстра, заявен на 05.03.2015 г. в 08:59:50 ч., статус – подписан, IP на клиент; информация за кредита – искана сума – 1000 лв., сума за връщане – 2033.3 лв., банкова гаранция – иска банкова гаранция, дата на одобрение – 10:50:39 ч., одобрен от – Krisi, отстъпка – 0, цел на кредита – текущи разходи, договорът е видян на – 05.03.2015 г 11:01:43 ч.; информация за плащане – метод на плащане – Изипей; работа – назначен постоянен трудов договор; университет – не е избран; фирма – МВР – Пловдив; позиция – полицай; населено място – Пловдив; адрес на работно място – бул. 6-ти септември; телефон на работодател – **********; доходи в лева – заплата – 1200 лв.; получавам заплата на – 28-мо число; доход от наем – 300 лв.; разходи в лева –– 0; комунални услуги – 100; за домакинство – 200; други кредити – да, стойност 40000 лв., вноска месец 460 лв., оставащи вноски 70; други лизинги – не; третият, наименуван Договор № 42012/05.03.2015 г. за потребителски кредит „ЕКСТРА” /листове 14 – 20 от делото/, в който като страни са посочени „КРЕДИТ ИНДС” ООД – кредитодател, и П.Д. – кредитополучател, имащ за предмет предоставяне на кредитополучателя на кредит, предназначен за задоволяване на текущи потребителски нужди в размер на 1000 лв. съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин – в брой на каса на Easypay, със срок на издължаване – 10 месеца от датата на подписване на договора, изтичащ на 05.01.2016 г., при плащане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и дължима договорна лихва в размер на 300 лв.

Представено е заверено копие на справка

– банково извлечение за извършен превод № 2000000079493370/05.03.2015 г. /лист 12 от делото/, съобразно което „КРЕДИТ ИНС” ООД е наредило превод на сума в размер на 1000 лв. към Easypay с основание „дог. за кредит С № 42012/5.3.2015 г.”; както и заверено копие на разписка № 07000314095371/05.03.2015 г. /лист 13 от делото/, а също и оригинал на същата /лист 134 от делото/, видно от който на 05.03.2015 г. по нареждане на „КРЕДИТ ИНС” ООД на каса на „ИЗИПЕЙ” АД на ответника е изплатена сума в размер на 1000 лв., преведена на основание : „дог. за кредит с № 42012/05.03.2015 г.”, което обстоятелство е удостоверено с подписа на ответника положен в разписката срещу „Клиент”.

Относно формата на приложените от ищеца две заявки, както и Договор № 42012/05.03.2015г., въззивният съд констатира, че същите представляват заверени от страната ксерокопия от официална интернет страница на дружеството, „КРЕДИТ ИНС” ООД, които, от една страна, не са подписани с електронен подпис, при което не следва да имат значение на подписан документ, който се ползва с доказателствена сила по чл. 180 от ГПК вр. чл. 13 ал. 3, вр. чл. 16 от ЗЕДЕП, респ., и се явява недоказано авторството на електронното изявление, без удостоверяването му с електронен подпис.

От друга страна, дори да се приеме, че при твърдения процесен договор за такъв сключен от разстояние, са налице изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, и макар и неподписани тези електронни документи да съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК, то по делото не е налице доказателство, че ищецът е получил съгласието на ответника, потребител за сключване на договора. При което и въззивният съд намира, че представените от ищеца, горецитирани доказателства не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните, тъй като както се посочи по-горе за сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, като с оглед на направеното в отговора на исковата молба оспорване, то съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Съдът, поначало, няма познания в специфичните знания за размяна на електронни документи, и без ползване на помощта на вещо лице, специалист, не би могло да бъде установено по категоричен начин за възникналите онлайн отношения между страните.

Предвид изложените съображения и при доказателствена тежест за ищеца, кредитодател, въззивният съд приема, че по делото не се установява твърдяната от ищеца облигационна връзка създадена от горецитирания договор за потребителски заем, независимо от обстоятелството, че ответникът е получил сумата от 1000 лева от ищеца.