Решение № 262667 от 23.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.04.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ при секретар С.Александрова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №607 по описа на 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №607/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост на бл.130 в ж.к. Захарна фабрика , гр.София бул.Сливница срещу решение №20217153 от 06.10.2020 г постановено по гр.д.№309/20 г на СРС, 140 състав , с което е отменено по иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС на Р.Й.К. *** решение по т.2 от ОС на ЕС от 12.12.2019 г за избор на К.К.за управител на етажната собственост и за избор на М.Д.и К.С.за членове на управителния съвет и за избор на Р.Р.за касиер .

Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Участвалите в ОС на ЕС лица-несобственици са пълномощници на собственици , а пълномощник е бил и ищецът . Ищецът непрекъснато обжалва решенията на ОС на ЕС , така изкарва пари на гърба на съкооператорите си и пречи на ЕС да функционира . Сляпото позоваване на буквата на закона пречи на етажната собственост .

Въззиваемата страна Р.Й.К. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма доказателства Л.И.и Р.Р.да са станали собственици на ап.22 и ап.25. В.Л.се е записала , че участва в ОС , но не е присъствала на него . Не е ясно имало ли е кворум за провеждане на ОС и не е удостоверено всеки от собствениците как е гласувал . В книгата на ЕС има множество неточности относно собствениците и обитателите .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.10.2020 г и е обжалвано в срок на 03.11.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отмени посоченото решение на ОС на ЕС СРС е приел , че в случая ОС на ЕС е проведено в хипотезата на чл.15 ал.2 ЗУЕС , при което е следвало да присъстват лично или чрез пълномощници собствениците на поне 33 % идеални части от общите части . Вместо това са били представени само 27,05 % от идеалните части – не е доказано да са били надлежно представени собствениците на ап.22, 25,20,42,7,47 . Процесното решение не е било включено в цялост в предварително обявения дневен ред . Според протокола на ОС на ЕС процесното решение е взето с мнозинство от 20,44 % идеални части , но в протокола не е вписан начина , по който е гласувал всеки собственик/пълномощник . Според обявения дневен ред е следвало ОС на ЕС да избере управителен съвет , а не управител . Според чл.19 ал.4 ЗУЕК управителят се избира от членовете на управителния съвет , ако не е избран такъв , а не от ОС на ЕС .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Исковете за отмяна на решение на ОС на ЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС . Решенията на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, гласували „против“ на общото събрание, както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл.40 ал.1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик.

Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното от него решение. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в преклузивния срок по чл. 40, ал.

2 ЗУЕС.

В исковата молба ищецът е оспорил , че решенията на ОС на ЕС са взети при наличие на кворум от поне 33 % от собствениците / чл.15 ал.2 ЗУЕС / . При това ответникът е следвало да докаже , че присъствалите на ОС на ЕС са собственици или упълномощени от собственици лица , които общо имат поне 33 % от общите части . Това не е сторено , като е без значение дали част от нарушенията са извършени от ищеца .

Нарушен е и чл.16 ал.5 ЗУЕС , който изисква в протокола на ОС на ЕС да се впишат явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект и начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или

"въздържал се" . При липсата на такова посочване в протокола и липса на други представени доказателства не може да направи категоричен извод , че решението е взето с необходимото мнозинство . Освен това в случая има нарушение и на чл.16 ал.3 ЗУЕС във вр.чл.19 ал.4 ЗУЕС , защото според предварително обявения дневен ред е следвало да се избере управителен съвет , а не управител . В случай на избор от ОС на ЕС на управителен съвет /УС/ неговите членове избират един от тях за председател на УС , а той не се избира от ОС на ЕС .

Съдът е длъжен да спази „буквата на закона“

, а такова трябва да е поведението и на управителните органи на ЕС . Дори да създава трудности на ЕС обжалването на неговите решения от ищеца от гл.т. на закона е правомерно поведение . Ответникът би следвало да ангажира компетентна адвокатска помощ за организиране/провеждане на законосъобразни ОС на ЕС и да спази нормативната уредба такава каквато е . Само така ще се избегнат негативни последици в ЕС , включително заплащане на разноски от ЕС за предварително обречени оспорвания на искове пред СРС и СГС . Пред СГС разноски се дължат от въззивника .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №20217153 от 06.10.2020 г постановено по гр.д.№309/20 г на СРС, 140 състав .

ОСЪЖДА Етажна собственост на бл.130 в ж.к. Захарна фабрика , гр.София бул.Сливница да заплати на на Р.Й.К. *** сумата от 500 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.2 ГПК /.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.