Решение № 26 от 17.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Русе, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201517 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. М. М. против Наказателно постановление № 231085-001521 от 16.05.2023 г., издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на горепосочената разпоредба.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят П. М., редовно призован, не се явява, като се представлява от адвокат С. М. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството му на упълномощен защитник, като в хода на пледоарията си последният поддържа изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 11.07.2023 г., а жалбата е подадена на 25.07.2023 г., което се установи след извършена проверка по номера на пратката – 5300496383584 в интернет сайта на пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 17.04.2023 г. свидетелите В. И. и Т. Т. – полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР-Русе, извършвали наряд на територията на гр. Русе.

В изпълнение на посоченото, при извършен обход по ул. „Алея Бели брези“, забелязали МПС - лек автомобил марка АУДИ А3, с регистрационен номер Р0662КА, собственост на П.П., като решили да извършат проверка на водача на последното. В тази връзка бил подаден звуков и светлинен сигнал, като МПС-то било приведено в покой в близост до магазин „Зари“, находящ се в в гр. Русе, на ул. „Захари Стоянов“.

Непосредствено след това водачът на МПС-то напуснал последното и се отправил към магазина, където бил спрян от полицейските служители. В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателя П. М. М., както и самоличността на свидетеля Р. П., намиращ се на предната седалка до шофьора. При извършената проверка на М. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер АРРМ-0813, за употреба на алкохол, уредът отчел 0.00 промила алкохол в издишания от него въздух. Тъй като свидетелят И. имал съмнения, че жалбоподателят М. е употребил наркотични вещества, потърсил съдействие за тестването му с техническо средство. В тази връзка на мястото на проверката били изпратени свидетелят П. С. и Т. Г. – полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. Свидетелят С. поканил жалбоподателят М. да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug test 5000 с фабричен н о м е р ARNJ-0003, като последният категорично отказал, мотивирайки се с обстоятелството, че предишната вечер бил пушил марихуана.

С оглед направения отказ, свидетелят П. С. съставил талон за изследване № 2

137337, в който било указано, че в срок до 45 минути от връчването на талона жалбоподателя М. следва да се яви в УМБАЛ „Канев“ за медицинско и химическо изследване. Копие от така изготвения талон бил връчен на М. в 13:25 часа на 17.04.2023 г., което последния удостоверил, полагайки подпис.

На мястото на проверката пристигнала и свидетелката А. Д., която към този момент била във фактическо съжителство с жалбоподателя М..

Непосредствено след връчване на талона, жалбоподателят М. напуснал мястото на проверката, като се прибрал заедно със свидетелката Д. в дома си вместо да се яви съгласно дадените му указания в УМБАЛ „Канев“.

Отчитайки така направения отказ, свидететелят П. С. приел, че с поведението си жалбоподателят М. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН Серия G A № 940242/17.04.2023 г., който бил подписан от последния без възражения. Такива били представени извън предвидения в едва чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, едва на 04.05.2023 г.

Непосредствено след връчване на талона и АУАН-а, жалбоподателят М. напуснал мястото на проверката, като се прибрал заедно със свидетелката Д. в дома си, вместо да се яви съгласно дадените му указания в УМБАЛ „Канев“.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-231085-000217/18.04.2023 г. на жалбоподателя М. била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца.

Въз основа на съставения АУАН, както и при отчитане на поведението на жалбоподателя М. пост фактум съставянето му, а именно неизпълнение на дадените му указания съгласно връчения му талон за изследване, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на посочената разпоредба.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 940242/17.04.2023 г., Наказателно постановление № 23-1085-001521 / 16.05.2023 г., докладна записка, талон за изследване № 137337, ЗППАМ № 23-1085000217/18.04.2023 г., справка нарушител/водач, рецепта и възражение, както и гласни 3 доказателства - показания на свидетелите П. С., В. И., Т. Т., Р. П. и А. Д., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът не споделя наведените от жалбоподателя възражения за допуснати процесуални нарушения при извършената му проверка. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в 4 кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози към проверка с тест или изпращане на лицето за медицинско изследване се пристъпва при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Процесният случай е именно такъв, доколкото от показанията на свидетелите В. И. и Т. Т. се установи, че жалбоподателят М. бил „притеснен и изнервен“, че му се извършва проверка, тъй като предишната вечер бил употребил марихуана. Съдът не споделя и изложеното относно допуснато нарушение при съставяне на АУАН-а, изразило се в лишаване на жалбоподателя от възможност да направи възражения. Дори да се приеме последното, доколкото действително в АУАН-а да липсват възражения, то жалбоподателят разполага съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с възможността да депозира такива в седемдневен срок от подписването на АУАН-а. Макар и извън този срок, М. е упражнил правото си да депозира възражения /л. 27 от делото/. В допълнение към така изложеното следва да се посочи, че лишаването от възможност на нарушителят да даде обяснения, макар и да се явява процесуално нарушение, същото не е съществено такова, доколкто не ограничава правото на лична защита, която може да се упражни, обжалвайки издаденото наказателно постановление пред съда.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят П. М. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2ро от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.