Решение № 6911 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6911 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110145906 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на М. Г. Д. срещу ЮЛ.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело 2021*** на ЧСИ С.Н., въз основа на изпълнителен лист № 2145 от 26.04.2016 г., издаден по ч.гр.д. 1156/2016 г., РС- Бургас, за следните суми в общ размер на 1302,43 лева, включваща: 481,79 лева - главница; 433,35 лева законна лихва за периода от 01.03.2016г., до 31.07.2024г.; 40,87 лева договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2015 г., 328,06 лева неустойка; 18,36 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2015 г. до 29.02.2016 г., като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че първото изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е изпратено запорно съобщение с изх. № 30715/16.11.2021 г. до ЮЛ за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника.

Навежда, че към момента на образуване на посоченото изпълнително дело е изтекла погасителна давност за вземането, обективирано в изпълнителния лист от 26.04.2016 г., доколкото в периода от 26.04.2016 г. до 16.11.2021 г.

(когато е предприето първото изпълнително действие), кредиторът не е предприел действия за събиране на вземането си, не е извършил действия, с който да спре или прекъсне давността. Посочва, че с изтичане на 5-годишен давностен срок се погасяват всички установени по съдебен ред вземания, поради което ищецът счита, че вземанията са погасени по давност. При тези твърдения моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на ответника ЮЛ, сумата от 1302,43 лв. по изпълнителен лист № 2145/26.04.2021 г. по ч.гр.д. 1156/2016 г. по описа на РС- Бургас, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело 2021*** на ЧСИ 1

С.Н., от които: 481,79 лева - главница ; 433,35 лева - законна лихва за периода от 01.03.2016г., до 31.07.2024г.; 40,87 лева - договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2025 г., 328,06 лева - неустойка; 18,36 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2015 г. до 29.02.2016 г., поради погасяване на посочените суми по давност. Претендира разноски, в това число и направените разноски за адвокат.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва като неверни твърденията, че от момента на издаване на изпълнителния лист № 2145 по описа на РС-Бургас до образуване на изп. дело № ***/2021 г. по описа на ЧСИ С.Н., не са реализирани действия по принудително събиране на процесните вземания. Излага твърдения, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело ***/2016 г. по описа на ЧСИ С.Н., което е прекратено поради перемпция и е преобразувано в посоченото изп. дело № ***/2021 г. по описа на ЧСИ С.Н.. Излага, че по изп. дело ***/2016 г. по описа на ЧСИ С.Н. са предприети редица изпълнителни действия, с които се прекъсва давността: 16.05.2016 г. - образувано е изпълнително дело;

24.06.2016 г. – изходирана е покана за доброволно изпълнение с наложен запор на трудовото възнаграждение от ЧСИ С.Н.; 15.08.2016 г. - връчена е поканата за доброволно изпълнение; 09.11.2016 г. - молба за насрочване на опис на движими вещи; 17.11.2016 г. – молба за запор на трудовото възнаграждение;

09.12.2016 г. – напомнително писмо до работодател; 28.12.2016 г. – връчена е покана за принудително изпълнение; 31.03.2017 г. - молба за прилагане на изпълнителен способ във връзка с трудов договор – запор на трудово възнаграждение; напомнително писмо до работодател; 03.05.2017 г. – молба за прилагане на изпълнителен способ във връзка с трудов договор – запор на трудово възнаграждение; 05.06.2017 г. – наложен запор при друг работодател;

19.01.2018 г. - Молба за сметка БНБ; 29.01.2018 г. – наложен запор на банкова сметка; 09.08.2018 г. - Молба за запор на трудово възнаграждение; 29.08.2018 г. - наложен запор на трудово възнаграждение; 25.05.2021 г. – молба за сметка ТД, а на 15.06.2021 г. е върната молба и прекратено изпълнително дело поради настъпила перемпция. Посочва също така, че взискателят е искал извършване на редица изпълнителни действия: на13.10.2021 е депозирана молба за образуване на изпълнително дело; на 05.12.2021 г. - връчена покана за доброволно изпълнение и наложени запори на банкови сметки и трудово възнаграждение; на 20.04.2022 г. – молба за сметка БНБ, при която не са открити нови; на 20.07.2023 г. е пусната молба за насрочване опис на движими вещи, но покана за принудително изпълнение не е връчено. Излага подробни правни съображения, че давностния срок е 5-годишен от влизане в сила на изпълнителния титул, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, а с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение и при предприемане от страна на взискателя на всяко отделно искане за предприемане на изпълнителни действия, давностния срок е прекъсван (като се позовава на съдебна практика, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, доколкото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи). Позовава се също така и на чл.3, т.2 от ЗМДВИП, според които за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не текат, като давностните срокове съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗдр., изтекли при действието на ЗМДВИП продължават да текат след изтичане на 7-дневен срок 2 от обнародване на закона в Държавен вестник. Следователно, според ответника давностните срокове започват да текат от 21.05.2020 г. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумите по изпълнителен лист № 2145 от 26.04.2016 г., издаден по ч.гр.д. 1156/2016 г., РС-Бургас, а именно: 481,79 лева - главница; 433,35 лева - законна лихва за периода от 01.03.2016г., до 31.07.2024г.; 40,87 лева - договорна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2015 г., 328,06 лева - неустойка; 18,36 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2015 г. до 29.02.2016 г., за събиране на които е образувано и изпълнително дело № 2021*** по описа на ЧСИ С.Н..

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД. С Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за 3 изпълнение, възражение с твърдение за плащане на задължението в двуседмичния срок за изпълнение с прилагане на доказателства по чл. 414а.

ГПК (нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство (така Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК).

Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. Видно от представените по делото доказателства, изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1156/2016 г. по описа на РС-Бургас. По делото няма данни кога е връчена на длъжника заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и кога е изтекъл срокът за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Изпълнителният лист се издава след удостоверяване от страна на съдията, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което при липса на други данни по делото следва да се приеме, че най-късната дата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, е датата на издаване на изпълнителния лист – в процесния случай 26.04.2016 г.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.