Решение № 227 от 19.11.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 500/2024
- Вид
- Решение № 227
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 07.12.2024
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл.39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 303, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 227 гр. Кърджали, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200500 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400005 / 09.04.2024 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Кърджали, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес **** в качеството му на работодател, за наР.ие на чл. 303, ал. 3 от КТ.
Жалбоподателят „****“ ЕООД намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че необосновано била ангажирана отговорността на дружеството като работодател В производството по установяване на административното наР.ие и издаване на Акта за установяване на административното наР.ие/АУАН/ и Наказателно постановление, били допуснати съществени процесуални наР.ия, които нарушавА. правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски по делото.
Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че лицето С. Н. никога не е работил, нито е имал уговорка, нито е допускан до работа в търговски обект, стопанисван от „****“ ЕООД.
1
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че по безспорен и категоричен начин се установило от събраните по делото доказателства извършеното от дружеството-жалбоподател наР.ие на чл. 303, ал. 3 от КТ. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя по делото и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2023 г., около 13:50 часа, при извършване на проверка по спазване на изискванията на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: ****, експлоатиран от „****" ЕООД, ЕИК **** представлявано от С.С.Х. управител, е установено, че „****" ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е приел на работа лицето С. Ю.
Н. с ЕГН: ********** - 17-годишен, без издадено от Дирекция „Инспекция по труда" със седА.ще Кърджали разрешение за приемане на работа на непълнолетното лице, ненавършило 18-годишна възраст С. Ю. Н. за работа като „продавач" в обект: ****, експлоатиран от „****" ЕООД. На 27.11.2023 г. по време на проверката по работни места С. Ю. Н. извършва трудова дейност за сметка и в полза на „****" ЕООД, характерна за длъжността „продавач" и в момента на проверката на 27.11.2023 г. около 13:50 часа - като подрежда стока и обслужва клиент в обекта на контрол. На 27.11.2023 г. по време на проверката по работни места С. Ю. Н. в писмена декларация на основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него трудова дейност, включително и данни за заплащането на труда, а именно: работи от 27.11.2023 г. в обекта на контрол:
****, експлоатиран от „****" ЕООД на длъжност „продавач", без сключен трудов договор и/или сключен граждански и/или друг договор, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, трудово възнаграждение месечно в размер на 780 лева, с почивен ден неделя.На 27.11.2023 г. при проверка в регистъра за разрешения за приемане на работа на лица, ненавършили 18 години в Дирекция „Инспекция по труда" със седА.ще Кърджали е установено, че „****" ЕООД не е депозирал искане за издаване на разрешение за работа на лицето С. Ю. Н., ненавършило 18-годишна възраст, респективно такова разрешение не е издадено от Дирекция „Инспекция по труда" със седА.ще КърджА. за приемане на работа на непълнолетното лице в „****" ЕООД към датата на установяване на лицето на работа - 27.11.2023 г.
Т.е. „****" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 2
1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, на дата 27.11.2023 г. в град Кърджали, община Кърджали в обект: ****, експлоатиран от дружеството, е приел на работа на длъжност „продавач" лицето С. Ю. Н. с ЕГН: ********** - 17 годишен, без разрешение за приемане на работа на С. Ю. Н., издадено предварително от Дирекция „Инспекция по труда" със седА.ще Кърджали.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. С., Е. Ю.,кредитирани изцяло; показания на свидетелите А. Я., С. Н., С.Х., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно наР.ие от 04.01.2024 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2345506 от 04.01.2024 г; Декларация, съдържаща сведение по чл. 402 от КТ, попълнена и подписана на 27.11.2023 г. от С. Н.; заверено копие на епикриза Отделение по хирургия – парк от 11.12.2023 г.; заверено копие на амбулаторен лист № 2333190041DF от 27.11.2023 г.; заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане ***; заверено копие на Наказателно постановление № 09- 2400005 от 09.04.2024 г.; писмо на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Кърджали вх.№6442/18.06.2024г.; Наказателно постановление № 09- 2400005 от 09.04.2024 г.; акт за установяване на административно наР.ие № 09-2400005 от 04.01.2024 г.; заверено копие на протокол за извършена проверка № ПР2345506 от 04.01.2024 г.; заверено копие на декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство на основание чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 ДОПК от 27.11.2023 г.; заверено копие на регистър на уведомления за трудови договори Информационна система на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ 27.11.2023 г.; заверено копие на регистър на уведомления за трудови договори Информационна система на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ 27.11.2023 г.; заверено копие на призовка на основание чл.45, ал.1 АПК от 27.11.2023 г.; заверено копие на обяснение от „****“ ЕООД, ЕИК ****, чрез управителя С.С.Х. вх.№23127550 от 06.12.2023г.; заверено копие на амбулаторен лист № 2333190041DF от 27.11.2023 г.; заверено копие на фискален бон 27.11.2023 г.; писмо на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Кърджали изх.№ИЗХ24007459/02.02.2024г.; писмо на РП-Кърджали, ТОКрумовград изх.№393/24 от 08.03.2024г.; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 08.03.2024г.; данни от Търговски регистър „****“; преписка на РП-Кърджали с вх.№1947ЗМ-100/14.02.2024г. на РУКърджали, както и другите приети писмени доказателства.
При анА.за на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на А. С. и Е. Ю., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата свидетели са очевидци, извършили проверката по работни места и установили С. Н. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. Двете не само са 3 възприели непосредствено лицето да работи за дружеството /изпълнявайки функции, характерни за длъжността продавач-консултант/, но и са събрА. писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелите С. Н. и А. Я., в частта им, в която твърдят, че С. Н. не е работил в проверявания обект на процесната дата.
Същите са изолирани от другите гласни и писмени доказателства, а и са противоречиви. С. Н. и А. Я.. дават различни показания досежно присъствието на С. Н. в търговския обект в момента на извършване на проверката от инспектори при Д“ИТ“ – Кърджали, работещите към датата на проверката лица в обекта и попълването на декларацията по чл.402 от КТ.
Твърденията на свидетелите С. Н. и А. Я., че служителите на ДИТ им диктувА. какво да пишат в декларациите са голословни и несъстоятелни и не намират опора в приетия доказателствен материал. 3аради всичко изложено настоящият състав прие за установено, че отношенията между С. Н. и санкционираното дружество са били трудовоправни, поради което е трябвало жалбоподателят да се снабди с разрешение на инспекцията по труда и едва тогава да приеме непълнолетния на работа.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административното наР.ие, тъй като на 27.11.2023 г. е приел на работа 17годишният С. Н., преди да има издадено разрешение за това на инспекцията по труда. Установи се, че С. Н. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е нА.це трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Въпреки това, "****" ЕООД в качеството му на работодател не е поискал разрешение на инспекцията по труда преди да допусне до работа непълнолетният. С оглед на констатираното наР.ие, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, предвиждащ наказание "имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Следва да се посочи, че в случая се касае за наР.ие извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от 4
ЗАНН е обективна и безвиновна. Жалбоподателят "****" ЕООД гр. е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.
Административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуА.зация на наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН.
Определената санкция е в минималния размер и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и нарушителя.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати наР.ия на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно наР.ие и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НаР.ието е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуА.зиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квА.фикация, като не е нА.це съществено наР.ие на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е дадената правна квА.фикация на деянието, тъй като констатираното наР.ие и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като наР.а правна норма, както и на санкционната такава. НаР.ието се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения.