Решение № 1286 от 28.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Плевен, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № **********6832 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 1260,73 лв., чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 323,27 лв. и чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 139,27 лв..

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: *** против Л. В. С., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на *** г. между „***“ ООД, ЕИК *** (като кредитор) и Л. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № ***. Твърди, че в изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на I 400.00 лева системата за плащания на „Изипей“. Твърди, че съгласно чл. 3 от договор за кредит Л. С. се е задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 144 лева, обхващащи периода от 28.10.2023 г. до 28.09.2024 година. Твърди, че към настоящия момент Л. С. не е направила нито едно плащане за погасяване на задължението, поради което за кредитора е възникнало правото по чл.8 от договора за кредит да обяви задължението за 1 предсрочно изискуемо, като с иска е направило нарочно изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Моли Л. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните дължими суми по договор за кредит № *** от *** г.: - 1 260.73 лева - падежирала главница, дължима за периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1 260.73 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; - 323.27 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024 година; - 139.27 лева-предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 28.08.2024 г. до 28.09.2024 г. ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 139.27 лева за периода от връчване на исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който възразява, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Твърди, че съгласно договора, заемателят следва да обезпечи договора за кредит със сключването на договор за поръчителство/ гаранция с „***", като за обезпечението дължи възнаграждение, която сума следва да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоли практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите сэъздали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такса платима на „***" ООД.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни 2 доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор и се установява от договор за потребителски кредит № ***/***г., че на *** г. между „***“ ООД, ЕИК *** (като кредитор) и Л. В. С. (като кредитополучател) е сключен посоченият договор. Кредитора се задължил да предостави на кредитополучателя 1400 лв. заемна сума. Уговорен е ГПР в размер на 49,31 % и ГЛП в размер на 40,76%, при срок за плащане – 28.09.2024г. на 12 месечни вноски от по 144 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено кредитополучателят да представи, до края на следващия ден от сключването на договора обезпечение - гаранция по кредита, издадена от небанкова финансова институция за сума в размер на 1728 лева, със срок до 29.09.2024 г. Съобразно чл. 6, ал.1 от договора, в случай, че ищцата не представи на ответника уговорената в чл. 4, ал.3 от договора гаранция, същата дължи на ответника сумата в размер на 1236 лева, представляваща неустойка, която следвало да се заплати разсрочено за всеки месец. Няма спор, че неустойката не е включена в размера на ГПР по договора.

Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да предостави на заемателя уговорената заемна сума и същото се установява от Разписка за извършено плащане /л.38 от делото/.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като обективно, обосновано, безпристрасно и компетентно. От него се установява, че на *** г. е сключен договор за потребителски кредит №***/*** г между Л. В. С. и *** ООД, съгласно който е отпуснат заем от 1400 лв. със срок на плащане 28,09,2024 г. или 12 месечни вноски. Съгласно чл.4 ал.3 кредитополучателя е следвало в срок до края на следващият ден от сключване на договора, да предостави гаранция по кредита за сума в размер на 1728 лв. със срок на валидност 29.09.2024 г. Съгласно чл.6 ал.1 от договора, в случай на непредставено обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1236 лв., която се начислява помесечно. По данните от ищеца, липсват направени погашения по процесния договор за кредит от Л. В. С.. С оглед горепосоченото, задълженията по договор за потребителски кредит № *** от *** г., са следните: - 1 260.73 лева — падежирала главница, дължима за периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024г., - 323.27 лева — падежирала 3 възнаградителна лихва, дължима за периода от

28.10.2023 г. до 28.08. 2024 година; - 139.27 лева — предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 28.08.2024 г. до 28.09.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Безспорно се установява от представения по делото договор за кредит № ***, сключен между ищеца и ответника на 27.09.2023г., че същият има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, че по силата на постигнатото между страните съгласие ищцовото дружество, в качеството на кредитор е предоставило на Л. С., в качеството на клиент сумата от 1400 лв., а последната се е задължила да заплати извършването на предоставената финансова услуга чрез периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сключването на договора не е спорно между страните.

Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

4

Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК в редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г., когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т.

11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва 5 дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.