Решение № 4258 от 15.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4258 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20225330109868 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Д.Г.С., ЕГН: ********** и В.Г.С., ЕГН: ***, чрез техния законен представител Б.Т.П., ЕГН: ********** против Г.Д.С., ЕГН: **********, с правна квалификация на иска по чл. 150, вр. чл. 143, вр. чл.139 от СК - за увеличаване на присъдена в полза на всяко едно от децата месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение № 293 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 427/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, в размер на 200 лева за детето Д. С. и 170 лева на за детето В.С.. Прави се искане да се увеличи издръжката за всяко от децата на 400 лева месечно.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците. Бащата заплащал определена издръжка, но тя била недостатъчна. Момчетата били на *** години и *** години. Посещавали училище. Д. ходил на ч. у. по български език. Необходими били средства за джобни, за лекарства. Майката изпитвала затруднения да посрещне всички разходи. Бащата бил работоспособен, реализирал добри доходи. Имал възможност да заплаща по-висок размер на издръжката. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на постановената с предходно решение месечна издръжка, дължима от ответника, като я увеличи за детето Д.Г.С. от 200 лева на 400 лева месечно и за детето В.Г.С. от 170 лева на 400 лева месечно, считано от датата на входиране на исковата молба – 05.07.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника. Сочи, че работи и получава минимално възнаграждение. Майката реализирала добри доходи.

Отговорност било и на двамата родители да издържат децата си. Бащата участвал в разходи за децата, като купувал облекло, заплащал частни уроци. Твърди към 1 настоящия момент, че децата вече не посещавали частни уроци, както и че нямали разходи за транспорт. Предходното решение било постановено преди девет месеца, като не била налице промяна в обстоятелствата. Имал разходи за кредит.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между стрaните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изясняват следните обстоятелства: малолетните деца Д.Г.С., ЕГН:

********** и В.Г.С., ЕГН: ********** са родени от брака на Б.Т.П., ЕГН: ********** и Г.Д.С., ЕГН: **********. С решение № 293 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 427/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, бащата е осъден да заплаща издръжка на Д. в размер на 200 лева и на детето В. в размер на 170 лева.

От приетите по делото Удостоверения с изх. № *** от *** г. и с изх. № ***/*** г., издадени от *** "*** ***-*** ***" се установява, че през учебната 2021/2022 г. детето В.Г.С. е редовен ученик в *** „***” клас, а детето Д.Г.С. е редовен ученик в *** „***“ клас.

От Удостоверение с изх. № ***-***-*** от *** г., издадено от "***" *** се установява, че за периода м. април 2021 г. – м. април 2022 г., нетният доход на майката е в размер на сумата от 10 902,70 лв.

От Удостоверение с изх. № *** от *** г., издадено от "***" ***, се установява, че за периода м. октомври 2021 г. – м. септември 2022 г., нетният доход на бащата е в размер на сумата от 6906,92 лв.

От постъпилата по делото справка от НАП - Пловдив се установява, че майката Б.Т.П., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2020 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. Има сключен трудов договор с "***" *** – *** ***, с посочена основна заплата от 675 лева. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката на децата е в размер на сумата от 1278,90 лева. Няма декларирани МПС, има деклариран един недвижим имот – сграда, находяща се в ***.

От постъпилата по делото справка от НАП - **, се установява, че бащата Г.Д.С., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. В информационните масиви на НАП лицето фигурира, като: о., п. с. и у. с ЕИК: ***. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2021 г. Има сключен трудов договор с "***" ***, с основна заплата от 580 лв. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на бащата на детето е в размер на сумата от 719,29 лв. Бащата има декларирани 4 МПС и два недвижими имота: сграда, находяща се в *** и земя и сграда, находяща се в ***.

От показанията на разпитания по делото с. на ищцовата страна – В.Г.Б. /*** *** ***/ се установява, че децата живеят при майката. Малкото дете В. бил ученик в *** клас, а по-големият Д. в *** клас. Основно майка им се грижи за тях, като с. заедно с д. и. помагали. В. посещавал ч. у. по английски език. Цената за урока била в размер на 15 лева. Д. също посещавал уроци по български и математика, но сега вече не ходил, тъй като не им стигали средствата. Към настоящия момент Д. бил записан на спорт – б., 2 която месечна такса възлизала в размер на 40 лева, като допълнително се закупували екип и обувки за спорта. Не знаела къде ходи да спортува Д., предполагала, че играе в т.. Преди т. г. В. б. п. е. п., поради което било необходимо д. с. в. п. л., които стрували около 40-50 лева на месец. Бащата плащал всеки месец издръжка. Децата получавали всеки ден джобни пари. Тази година Д. започнал училище, необходими били средства за закупуването на учебници и пособия. На В. са купили само т.. Д. й била сподели, че за началото на учебната година ще са и необходими около 300-400 лева за учебници и тетрадки. Не знаела бащата какви доходи реализира. Преди да се разделят с д. й, Г. и бил споделил, че взимал около 1500 лева заплата и отделно 2000 лева като *** ***. От ищцата знаела, че бащата е к. н., а от малкото дете, че си е к. н. к. - т. и са ходили до ***, за да го вземат.

От показанията на разпитания по делото с. на ответната страна – *** *** *** /б. р. с. с./, става ясно, че познава ответника и неговите деца. М. й с. М. б. в е. к. с Д..

Прекарвала била много време с децата на страните, ходили са на разходка, децата са идвали да с. в д. й. За настоящата учебна година учебниците на с. й стрували 200 лева.

Децата на ответника и били споделили, че към момента не ходели на уроци и курсове.

М. бил ходил на уроци по математика, докато бил *** клас, но сега вече не. Знаела, че м. с. н. Г. б. п. е. п. и е б. н. д. г. д. п. л., с. о. 45 лева на месец. През месец декември 2021 г. б. и. т. д. г.. Твърди, че бащата н. р.. Като *** *** бил работил четири-пет месеца. След раздялата със съпругата му ответникът не си е купувал автомобил. Т., к. к. б. н. п. м.. Последният изплащал кредит, който бил теглил за ремонт на жилището, в което живеят Б. и децата. Кредитът бил в размер на 22 000 лева, като на месец вноската възлизала на 280 лева. Освен кредита от февруари 2021 г. Г. плащал тока и интернета в жилището, в което живеят децата. При необходимост давал средства за екскурзии, дрехи, обувки и други нужди на децата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото с. като обективни, житейски логични, последователни, а и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 177,50 лева.

Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи.

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на 3 предходната издръжка на трайни, съществени промени в нуждите на децата или във възможностите на дължащия издръжка родител.

В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до приключване на съдебното дирене в настоящото производство е изминал период от една години, през който времеви отрязък неминуемо, а и съвсем закономерно, са настъпили изменения в нуждите на децата. Следва да се посочи, че от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че за този период майката на децата полага пълни и всеотдайни грижи за тях, като се старае да им осигури всичко, което е необходимо за израстването им.

При определяне размера на издръжката, на първо място следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в икономическите условия в страната и следващата от това промяна в инфлационните индекси. Тези изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на децата (режийни разноски, храна, медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и израстването на децата).

Тези разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на децата, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта от актуализиране на издръжката.

На следващо място следва да се съобрази и фактът, че с израстването на децата се увеличават не само техните социално- битови, но и интелектуални нужди. Към настоящия момент детето В. е ученик в *** клас, а детето Д. в *** клас. Това води до генерирането на разходи, свързани с учебния процес на децата- помагала, учебници, учебни пособия, консумативи, както и дневни пари за задоволяване нуждите на децата, по време на учебните занятия. Допълнително, децата не може, а и не следва да бъдат лишени от възможността да посещават извънкласни занимания и развлекателни мероприятия. Отчита се и с. н. о. л., о. к. и. н. п.-м. д. В. (к., к. с. и. от с. Б., е п. е. п. и с. н. в. м. с. з. л. около 40-50 лева). Малолетните подрастващи, предвид особеностите на възрастта си, имат нужда и от честа смяна и закупуване на нови дрехи, обувки и друго облекло, подходящо за съответния сезон. Подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване на децата, налага необходимостта от актуализиране размера на дължимата издръжка. Това е така, тъй като адекватният размер на дължимата издръжка (като величина, която ще покрие всички техни базови потребности) е функция от потребностите на самите деца и възможностите на родителите им.

Действително, следва да се отчете факта, че бащата към настоящия момент получава доходи в минимален размер. Въпреки това, съдът счита, че бащата се намира в трудоспособна възраст и липсват данни да страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна неработоспособност. Съдът намира за неоснователен доводът, застъпен в отговора, че ответникът обслужва кредит, поради което ще бъде затруднен да заплаща по-висок размер издръжка. Следва да се посочи, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че същият притежава 4 четири автомобила, от които би могъл да реализира доход и да покрива разноските по кредите си. Поради това, съдът намира, че бащата е в състояние да заплаща издръжка на децата в размер по- висок от предходно определения.