Решение № 99 от 02.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Монтана, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500283 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е след отмяна на въззивно Решение № 94 от 19.04.2022 г. по в.гр.д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта , с която като правилно като краен резултат е потвърдено Решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 3210/2018 г. на РС - Монтана в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Л. Г., Д. С. Л. В., С. К. и И. П. , че ищците С. Г. и А. Ц. са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ххх по КККР на гр.Монтана целият с площ 377 кв.м. и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд.

С първоинстанционното решение №260424/29.11.2021година постановено по гр.д.№3210/2018година по описа на РС Монтана е признато за установено по отношение на ответниците Л. Г., Д. С. Л. В., С. К. и И. П. , че ищците С. Г. и А. Ц. са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № хххпо КККР на гр.М целият с площ 377 кв.м. приД.то на основание давностно владение, като ответниците са осъдени да предадат владението върху частта от имота оцветена в жълто от скицата на вещото лице на л.228 от делото

С Решение № 94 от 19.04.2022 г. по в.гр.д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Монтана е потвърдено горното решение в установителната му част като правилно като краен резултат и е обезсилено в частта, с която е отхвърлен иска правото на собственост да е приД.то чрез закупуването му от Областен управител с договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998година.Въззивния съд е отменил и отхвърлил иска в частта за отстъпване на собствеността на реална част от процесния имот.

1

С Решение №50053820.07.2023година на ВКС Второ гражданско отделение е отменено въззивно Решение № 94 от 19.04.2022 г. по в.гр.д. № 29/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта , с която като правилно като краен резултат е потвърдено Решение № 260424 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 3210/2018 г. на РС - Монтана в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците., че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № хххпо КККР на гр.М целият с площ 377 кв.м. и делото е върнато за ново разглеждане по жалба на Л. Г. З. и Д. С. П. , подадена чрез пълномощник адв.Б. и от С. Б. К. и И. Б. П. , подадена чрез адв. А. като особен представител на първия и като пълномощник на втората срещу постановените от РС Монтана решение с предмет иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността / ЗС/.

В жалбата си Л. Г. З. и Д. С. П. , като съпрузи обжалват решението на РС М , с което е признато за установено по отношение на тях и страните Л.

В., С. К. и И. П., че ищците С. А. Г. и А. Г. Ц. са собственици на основание давностно владение по отношение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ххх по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени 2006 г. , с административен адрес - град М ул. „хххх" №ххх С оглед отменителното решение на ВКС в останалата част първоинстанционното решението е влязло в сила, поради което предмет на проверка пред настоящата инстанция е правото на собственост върху терена на ищците до размер на ½ идеална част, приД.т по силата на давностно владение.

По всяка от подадените въззивни жалби са подадени писмени отговори от въззИ.емите , с които жалбите се оспорват като неоснователни с доводи за правилност на обжалваното решение .

Пред настоящата въззивна инстанция са събрани и допълнителни писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби против първоинстанционното решение са подадени в срок от страни в процеса при наличен правен интерес, поради което са допустими за разглеждане.

С исковата молба и молбата от 11.12.2019 г. първоинстанционният съд е сезиран с искове за собственост, предявени при условията на обективно и субективно съединяване на два иска: (1) за признаване правото на собственост като приД.то на основание сделка (договора от 14.04.1998 г.) и (2) за признаване правото на собственост като приД.то на оригинерното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.В настоящето производство МОС следва да извърши проверка и да установи дали ищците в първоинстанционното производство са приД.ли правото на собственист върху претендираната 1/2идеална част от имота на оригинерно основание-приД.вна давност.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на съпрузите С. А. Г. и Г А. Г / починал в хода на делото и заместен от законните си наследници -съпруга С. Г. , низходящи А. Г. Ц. и М Г. А.а, като последната е направила отказ от наследство/ срещу Л. Г. З., Д. С. П., М Ж Г /починала и заместена от законните си наследници С. К. и И. П./ и Л. И. В. с твърдения, че са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ххххпо одобрените за гр. М КККР, с площ от 377 кв.метра и са изключителни собственици са на първия етаж от построената в имота жилищна сграда- самостоятелен обект с идентификатор хххх Ответниците Л.

З. и Д. П. са собственици на останалата 1/2 идеална част от дворното място и на втория етаж от жилищната сграда. Ищците обосновават правото си на собственост на първия етаж чрез договор в нотариална форма за замяна от 2

25.04.1978г., а по отношение идеалната част от дворното място се позоват на договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998г., вписан в службата по вписвания , а при условията на евентуалност се позовават на давностно владение с начален момент от 1978 година, продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години , респ. на основание давностно владение, осъществявано добросъвестно в продължение на 5 години с начален момент 1998 година.

В исковата молба се твърди, , че ответниците Л. З. и Д. П. са приД.ли права върху имота с договор за покупко - продажба от 19.12.2014г. , сключен в нотариална форма с праводатели М Г и Л. В. , с който им е прехвърлена собствеността върху дворното място , като се поддържа, че праводателите им не са били собственици на притежаваната от ищците 1/2 идеална част от дворното място , съответно не биха могли да прехвърлят права, каквито не са притежавали. След сключването на сделката от 2014г. ответниците Л. З. и Д.

П. твърдят, че са изключителни собственици на целия поземлен имот и че допускат ищците в дворното място само на добра воля, като не се съобразяват със сключен 2004г. договор, с който е разпредено ползването на дворното място.

С решението си по делото първостепенният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС , като е приел за неустановено соченото от ищците приД.вно основание -договор за продажба на имот частна държавна собственост, разгледал е основанието приД.вна давност, като е приел, че ищците са осъществявали върху дворното място фактическа власт с намерение за своене повече от 10 години , поради което и е уважил предявения иск , установил е правото на собственост на ищците върху процесната идеална част от поземления имот на основание приД.вна давност и е осъдил ответниците Л. З. и Д. П. да предадат владението на С. Г. и А. Ц. върху частта от ПИ с идентификатор ххххх оцветена в жълт цвят на първата скица на л.228 от делото, изготвена от в.лице .

При служебната проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение съдът приема, че същото е валидно и допустимо.

Безспорно е установено по делото, че Г и С. Г. през 1978г. са приД.ли въз основа на сключен в нотариална форма договор за замяна от Ж И. Г , със съгласието на съпругата му Л. А Г право на собственост върху първия жилищен етаж, самостоятелно жилище, от построената в дворното място, образуващо парцел ххх кв. ххх по плана на гр. М сега гр. М срещу прехвърлен му лек автомобил. Видно от нотариалния акт /НА/ № ххх от 25.04.1978г. правото на собственост на Ж Г е удостоверено с нотариален акт № ххххх/1958г. , като за сключване на договора е било представено и решение № ххх/30.03.1978г. на ИК на ГНС М за разрешение за замяната. От приложения по делото НА № 168/1958г. , озаглавен „за собственост на дворно място отстъпено от държавата безвъзмездно“ се установява, че на 23.04.1958г. по молба на Ж Г и приложена преписка № хх от 23.04.1958г., изпратена до съда от Михайловградския градски народен съвет за издаване на нотариален акт за право на собственост съдията , като е взел предвид приложените към преписката писмени доказателства с които се отстъпва на молителя правото да застрои за своя сметка жилище в държавното дворно място- парцела хх, кв. хххпо плана на гр. М оценено за 1700 лева, правото на застрояване на което място му се отстъпва безвъзмездно, е признал на Ж Г правото на застрояване жилище за своя сметка в отстъпеното му безвъзмездно държавно дворно място място -парцела хх кв.ххА по плана на гр. М С договор за продажба на имот частна държавна собственост от 14.04.1998г. , вписан в службата по вписвания Областният управител на област М като продавач се е задължил да продаде на Г А. Г и С. А. Г. 192.5 кв.метра /1/2 идеална част от 385 / недвижим имот частна държавна собственост/за който е приД.то право на строеж /, представляващ имот пл. № 3 ххх, включен в парцелхх,квх похх плана на гр. М от 1990г. при посочена цена, платена от купувачите съгласно заповед № хх/26.03.1998г.. Видно от заповедта, издадена от областния управител основанието за сключване на договора е § 27 ПЗРЗИДЗС във връзка с § 1и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996г.

.Няма спор по делото, че описаният в договора от 1998г. имот е идентичен с парцел хх, квхх по договора за замяна от 1978г., приложен към договора за продажба на имот частна държавна собственост.Купувачът се е съгласил да закупи гореописания недвижим имот за сумата от 351610лева и да заплати дължимите държавни такси, като в т.4 от договора изрично е отразено , че цената е изплатена от купувача изцяло.По делото е приложена и квитанция към приходен касов ордер за горната сума/л.30/

Установено е по делото, че Ж Г е починал 1987г. , видно от приложеното удостоверение за наследници /л. 149/ , като е наследен от съпруга си Л. Г поч.2013г., от Л. В. по право на заместване на сина му И.н Ж поч. 1977г. и от дъщеря М Г

На 30.04.2004г. между Л. Г Г Г и С. Г. е сключен договор с нотариално заверени подписи /л. 15/, с който са разпредеЛ. ползването на съсобствения недвижим имот -УПИ XVI-ххх, кв. хх по плана на гр. М от 1990г. , според който правата в съсобствеността са 1/2 идеална част за Л. Г и 1/2 идеална част за Г и С. .

С НА № 197 от юли 2004г. Л. Г а е дарила на М Г и Л. Л. В. следния свой собствен недвижим имот -УПИ XVI-ххх кв. хх по плана на гр. М , целия от хххх кв.м, на дарителката хххх кв.м, заедно с втория етаж на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , ведно с три мазета, таван със светла площ и гараж, като си е запазила правото на ползване . При изповядване на сделката дарителката е удостоверила правото си на собственост с НА № 168/1958г. и договор от 08.04.1998г. , удостоверение за наследници и други.

С НА № 138/19.12.2014г. М Г и Л. В. са прехвърЛ. с договор за продажба на Л. З. , по време на брака й с Д. П.,поземлен имот с идентификатор ххх по одобрените за гр. М 2006г. КККР, ведно с построения в имота самостоятелен обект с идентификатор ххх- втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда , три мазета, таван със светла площ и гараж , като е безспорно по делото, че ПИ с посочения идентификатор е идентичен с УПИ XVI-х, кв. хххх по действащия за града регулационен план. От приложената нотариална преписка при изповядване на тази сделка е приложена скица на ПИ /л. 147/ според която за 1/2 идеална част от имота не е установен собственик, като прехвърлителите са с права по 1/4 идеална част. От скицата , приложена с исковата молба , към 2018г. според данните в КККР ПИ с идентификаторххх е записан на Г Г С. Г. съгласно договор от 1998г. и на Л.