Решение № 1357 от 28.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

М. Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502003 по описа за 2023 година при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. производството по гр. дело 2003/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба от 22.05.2023 г. на М. Б. М. чрез адв. Я. Д. и въззивна жалба от 15.05.2023 г. от Прокуратурата на Република България срещу решение 2075 на СГС от 25.04.2023 г. по гр.д. 8190/2022 г., I ГО, 23 състав, с което Прокуратурата на Република България, като представител на държавата е осъдена да заплати на М. Б. М. по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева.). сумата от 5 996.10 лв. (пет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за пропуснати ползи, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 5 996.10 лв. (пет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и десет стотинки) до пълния предявен размер 6 010 лева (шест хиляди и десет лева). сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди заедно със законната лихва върху тази сума от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане.

Прокуратурата е осъдена да заплати и 336.59 лв. разноски.

В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост. Поддържа се, че следва да бъде съобразено, че исканото обезщетение е за прекомерната продължителност на процеса, невъзможността да бъде възстановено доброто 1 му име, притесненията, изпитвани във връзка с финансовите проблеми, широкото медийно отразяване, отдръпването на близки и партньори.

В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмЯ. на решението в осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма постъпили отговори. Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал доказателства.

В съдебно заседание и в писмена защита от името на жалбоподателя-ищец двете страни поддържат заявените до момента позиции.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. Б. М. за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу него за извършени престъпления от общ характер.

Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.

От събраните от първата инстанция доказателства се установява следното:

С постановление от 24.02.2010 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 162/2009 г. по описа на Националната следствена служба /НСлС/, пр. пр. №11424/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура /СГП/ по обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, „б", вр. чл. 20, ал.1, 2 и 4, вр. чл. 26, ал. 1, както и във вр. с чл. 212, ал. 5, вр. ал.

1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 100 000 лева (сто хиляди лева). След обжалване била изменена с определение от 10.03.2010 г. на СГС на 10 000 (десет хиляди) лева. С определения от 25.02.2010 г. и от 24.03.2010 г. по н.ч.д. №973/2010 г., по описа на СГС, НК, 11 с-в и от 05.05.2011 г. по н.ч.д. № К-338/2011 г. на СГС са наложени обезпечителни мерки – възбрани и запори върху притежаваното от ищеца лично имущество, както и възбрани върху имуществото, собственост на дружества, чийто едноличен собственик на капитала е ищецът - „Конкордия“ ЕООД и „ДБМ Трейд“ ЕООД.

Обвинителният акт срещу ищеца и останалите обвиняеми е бил внесен за разглеждане и по него е образувано НОХД № 5056 от 2011 г. по описа на Софийски градски съд, НК, 2 с-в. С присъда № 330 от 15.12.2015 г. по НОХД № 5056/2010 г. по описа на Софийски градски съд, НК, 2 с-в, ищецът е бил признат за невиновен по всички повдигнати срещу него обвинения.

С определение от 15.12.2015 г. СГС изменил наложената мярка за неотклонени от парична гаранция в подписка и отменил наложените върху имуществото на ищеца и съпругата му и на свързаните с него дружества „Конкордия“ ЕООД и „ДБМ Трейд“ ЕООД възбрани върху недвижими имоти, запори на дружествени дялове и акции и запори на вземания по банкови сметки. По протест на Софийската градска прокуратура делото било разгледано от Софийски апелативен съд, първи състав по ВНОХД № 32/2017 г., който с решение № 304 от 29.06.2017 г. отменил присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане на Софийска градска прокуратура.

С постановление от 29.11.2019 г. по пр. пр. №11424/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура досъдебно производство № 162/2009 г. по описа на НСлС (пр. пр. № 11424/2009 г. по описа на СГП) било прекратено. По жалба на обвиняемите М. Б. М. и В. И.

Д. СГС, Първи състав на НО с определение от 15.02.2021 г. по НЧД 3733/2020 г. отменил постановлението на СГП от 29.11.2019 г. и е врънал делото за произнасяне съобразно изискванията на закона. По частен протест на Прокуратурата Софийски апелативен съд, 2

НО, 4 състав по ВНЧД 460/2021 г. отменил определението на СГС и е потвърдил постановлението на СГП за прекратяване. Определението на САС е влязло в сила в деня на постановяването му - 22.06.2021 г.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Решението е обжалвано във всичките му части, но няма наведени оплаквания от ответника срещу приетото наличие на деликт. Ето защо, спорни пред настоящата инстанция са въпросите: какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължи ли се обезщетение за пропуснати ползи и за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес.

От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т.

1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, „б", вр. чл. 20, ал.1, 2 и 4, вр. чл. 26, ал. 1, както и във вр. с чл.

212, ал. 5, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години . Това предполага и претърпени значителни страдания от страна на ищеца.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая делото е продължило единадесет години и близо четири месеца. Тази продължителност надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ), независимо от множеството деяния по отношение на множеството лица, за които е повдигнато обвинението и независимо че първоначално обвинителният акт е внесен в съда, развила се е съдебна фаза на две инстанции. Следва да се посочи обаче, че последните година и осем месеца се дължат и на поведението на ищеца, тъй като той е обжалвал постановлението на Прокуратурата за прекратяване на производството от 29.11.2019 г. и то е влязло в сила на 22.06.2021 г. Без съмнение ищецът се е възползвал от свое процесуално право, като е имал съображения за това, но при определяне на обезщетението следва да се съобрази и неговия принос към продължителността на производството. Сама по себе си неразумната продължителност на производството налага определяне на обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

На ищеца е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева от 10.03.2010 г. до 15.12.20215 г. , като свободата му на придвижване не е била ограничена. За периода от 25.02.2010 г. до 15.12.2015 г. имуществото на ищеца, на съпругата му и на две свързани с него дружества е било възбранено, съответно запорирано, като през този период г-н М. не е могъл да разполага с имуществото си.

От значение за прилагане на критерия справедливост е, че г-н М. е бил на 33 години, когато му е повдигнато обвинение, а на 44 г., когато производството е приключило окончателно. Тези години представляват неговата активна икономически възраст, като 3 следва да бъде съобразено, че в продължение на пет години и половина не е могъл да разполага със запорираното, съответно възбранено имущество.

За вредите извън свързаните с характера на самото наказателно дело, следва да се съобразят свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание от 07.04.2023 г. С.

С. М. и Ж. Г. Г., братовчед на ищеца. Първият свидетел познава ищеца от 30 години, тъй като са съученици от гимназията. Знае, че са му повдигнали обвинения, каквито е чул по радиото и телевизията. Той го преживял зле. Няколко неща му се случили през тези години вследствие на делото. Получил различни здравословни проблеми, първо хипертония, започнал да пие хапчета за високо кръвно, много надебелял. Психически му се отразило много зле, изразявало се в тревожност, депресия. Започнал да ходи на психиатър, търсел помощ за това. Загубил работата си като следствие от воденото срещу него дело. Имал строителен бизнес, делото било за измама за някаква известна сграда, като последното го чул по телевизията. Воденото наказателно преследване се отразило върху бизнеса му, тъй като, когато кажат, че си измамил държавата за няколко милиона, това със сигурност влияе на бизнес отношенията ти. Със семейството си също имал проблеми. Ищецът страдал и от това, че воденото срещу него дело се отразявало и на семейството му, те също били разстроени от случая. Със съпругата му се влошили взаимоотношенията, започнали разправии и двамата били изнервени - със запорирани сметки. Голяма част от близките и приятелите му се отдръпнали. Тези негативни последици все още не били отшумели.