Решение № 3536 от 09.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3536

Хасково, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260700593 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. А. М., търсеща закрила от [държава], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца М. А. А., Ф. А. А. и А. А. А., насочена срещу Решение № 1700 от 14.02.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут.

По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход.

Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидата. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на кандидата именно в посочената област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според който към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава]. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално си завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава] стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Сочи се също, че в държавата му на произход и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът преценил. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност. Излагат се и подробни доводи в насока, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е подходил формално и при разглеждане на въпроса за висшия интерес на детето.

По изложените съображения оспорващият моли съда да отмени процесното

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците ангажира становище за неоснователност на жалбата .

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците под рег.№ УП-33832 от 13.08.2024г. С. А. М. поискала закрила за нея и малолетните й деца посочени като М. А. Ф. А. и А. А..

Тъй като не разполагали с документ за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. № УП – 33832 от 13.08.2024г. На същата дата жалбоподателите са регистрирани с регистрационен лист УП - 33832 от 13.08.2024г. както следва: С. А. М., родена на [дата]. в [държава], [населено място], етническа принадлежност ***, религия ***, ***, без образование, женена и деца: М. А. А., роден на [дата]. от м.пол, Ф. А. А. родена на [дата]. от ***.пол и А. А. А. роден на [дата]. от ***пол. В приложение към регистрационният лист са обективирани данни за роднините на жалбоподателите и тяхното местоживеене, вкл. за съпруга на С. А. М., за когото е посочено че се намира в Република България.

С писмо рег. № УП 33832 от 16.08.2024г. Началника на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли поискал от Директора на СД“М-ДАНС“ писмено становище по молбата за закрила.

С писма 26.09.2024г. на ЗА Директора на Специализирана Дирекция“М-ДАНС“ било отговорено, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила на чужденците.

На 13.09.2024г. е проведено интервю със С. А. М. обективирано в протокол от същата дата.

При интервюто жалбоподателката е посочила, че е напуснала [държава] със съпруга си и трите им деца, те били с нея в лагера в Х.. Родена била в Х., но била живяла в други населени места в [държава], последно в А., обл. Х.. Напуснала [държава] със семейството си на 01.08.2024г. и влезли в [държава], откъдето на 05.04.2024г. преминали в България. Напуснали [държава] заради войната – постоянно имало сражения, не смеели да отидат до центъра за да напазаруват. Най-често се сражавали редовната армия и групировки, кюрдите воювали със свободната армия. Района на А. бил под контрола на свободната армия. Не била арестувана, не била осъждана, нямала проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност, нямала проблеми във връзка с изповядваната от нея религия – ***, както и такива с властите в страната си. Не била членувала в политически партии или организации. В [държава] срещу нея и семейството й не било оказвано насилие и не били заплашвани.

В хода на административното производство са приобщени социални доклади по отношение на малолетните деца.

С Решение №1700 от 14.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. М. и малолетните й деца М. А. А., Ф. А. А. и А. А. А.. Решението е връчено на С. А. М. на 04.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 12.03.2025г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца и малолетното му дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателите данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган със С. А. М. действаща лично и като законен представител на малолетните си деца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведеното интервю е присъствал и социален работник от отдел“ЗД“ при Д“СП“-Харманли. Изготвени и представени пред административния орган са и социални доклади, касаещи малолетните жалбоподатели. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.