Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1419 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 312/2025
Вид
Определение № 1419
Подписан
17.03.2025
Състав
Камелия Василева

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.31 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. Варна, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100312 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. П. Р. и Д. Т. Д. против К. П. Р. със следните формулирани петитуми :

Да бъде признато за установено между наследниците Д. П. Р., Д. Т. Д. и К. П. Р., че обратното действие на решение №179/28.11.2011г., допълнено с решение №6/18.01.2012г., постановено по възз.гр.д.

№334/2011г. по описа на Апелативен съд-Варна не връща в наследството открито в момента на смъртта 06.03.2010г. на П.С. Р. ¼ ид.ч. от Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ************* предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №22, том IV, д.1401/1993г.

Да бъде признато за установено между съделителите Д. П. Р., Д. Т. Д. и К. П. Р., че делът на Д. П. –Р. е нарушен с включен в наследствената маса ¼ ид.ч. от целия имот Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ************* предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №22, том IV, д.1401/1993г., който имот не е принадлежал на наследодателя П.С. Р. към момента на смъртта му 06.03.2010г. и възстановява като изключва от наследствената маса ¼ ид.ч. от целия имот Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул.“************

Да бъде признато за установено между съделителите Д. П. Р., Д. Т. Д. и К. П. Р., че наследникът Д. Т. Д. е увредена в своята запазена част до пълния размер на 5/24 с включената в наследствената маса сума 45125 лева, стойността на Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ************* предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №22, том IV, д.1401/1993г., който имот не е принадлежал на наследодателя П.С. Р. към момента на смъртта му 06.03.2010г.

В исковата молба и последвалите уточняващи молби се излага, че по 1 висящо делбено дело по молба на К. Р. в наследствената маса е включена ¼ ид.ч. от имота и се разпределя между всички наследници. Сочи се, че с настоящия иск се цели да се изключи от наследствената маса на ¼ ид.ч. от имота, предмет на разваления договор при твърдения, че той не е принадлежал на наследодателя към момента на смъртта му, цели се отпадане на мнимото наследяване и разпределяне между четиримата наследници; възстановяване на действителното придобивно основание на собствеността, договор от 1993г. за продажба срещу издръжка и гледане, с последвало частично разваляне до ¼ ид.ч. от целия имот след смъртта на прехвърлителя по предявени и уважени от ищците срещу ответника искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Посочено е, че с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗНасл. На наследника Д. Т. Д.- Р. запазената част не е възстановена в пълния размер 5/24, тъй като по искане на К. Р. към наследствената маса по чл.31 ЗНасл. била прибавена сумата от 45 125 лева, представляваща стойност на ¼ ид.ч. от целия имот., предмет на предварителния договор за издръжка и гледане.

Твърди се, че ищцата Д. Р. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот на основание договор за продажба срещу издръжка и гледане; на 1/8 ид.ч. придобита, на основание съдебно решение по в.гр.д. №334/2011г. по описа на Апелативен съд-Варна; на 1/8 ид.ч. , придобита от Д. Р. по договор за продажба от 2013г.; на 1/8 ид.ч. придобита по давност в съвладение с Д. Р., която е собственик на останалата 1/8 ид.ч. Излага се, че заедно с ответника са наследници, но П. Р. преживе с договора от 1993г. е прехвърлил имота и затова имотът не влиза в наследството след смъртта му. Сочи се, че се цели отричане на мнимите права на ответника като наследник в обема на съдебно развалената ¼ ид.ч. от имота.

Съдът намира, че предявените претенции са недопустими, предвид че не отговарят на изискванията за постановяване на съдебно решение по същество на очертания от ищците спор при формулираните петитуми в исковата молба с оглед липсата на законова възможност за това. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът - указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита.

Ищците целят установяване на факти с правно значение, които съобразно разпоредбата на чл.124,ал.3 ГПК могат да бъдат съдебно установени само в предвидени от закон случаи, какъвто не е настоящия. Формулираните петитуми/ както първоначалния, така и последващите в уточняващата молба/ не съответстват на търсената правна защита респ. допустимия правен резултат, а именно отричане на правата на ответника.

Следва да се посочи, че правата на ответника по същите съображения са отречени от ищците в производството по делба, в което е включен и процесния имот, по което е образувано гр.д. №13940/2022г. по описа на ВРС служебно 2 известно на настоящия състав, което на етап първа фаза и не е приключило към настоящия момент. Дали имотът следва да бъде включен в наследствената маса на общия наследодател П. Р. и има ли права ответника К. Р., какви квоти имат наследниците, ще бъде решено с постановяване на съдебното решение по първата фаза на делбата. Дали делът на някой от съделителите е „нарушен“ или е „увредена“ негова запазена част ще бъде съобразено от решаващия съд, като изрично произнасяне с диспозитив в тази връзка е недопустимо.

Отричането на правата на ответника в процесния имот, който е крайния целян от ищците резултат, предпоставя предявяване на допустимо и съответно на претенцията искане към съда каквото в случая не е налице.

На горните съображения съдът намира, че производството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК.

С оглед горното съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №312/2025г. по описа на ВОС, IX с., на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съдВарна в едноседмичен срок от получаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3