Присъда № 69 от 14.05.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 69/14.05.2024 г. постановена по НОХД № 1147/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимия СЛ. К. Д. от гр.Ямбол за това, че на 19.12.2020 г., около 21:30 ч., в гр. Ямбол, на ул. М. Бехар, до заведение „Двата лъва“, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето в областта на устата на ИВ. В. В. от с. ***, обл. Ямбол, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматична експулсия /избИ.е/ на горните леви резци - зъби № 21 и № 22, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В хода на производството са приети за съвместно разглеждане предявените от пострадалия ИВ. В. В. против подсъдимия СЛ. К. Д. два граждански иска - за присъждане на обезщетение за причинени неимушествени вреди в размер на 15 000 лв. и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени такива в размер на 61,60 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането – 19.12.2020 г. до окончателното им изплащане, като пострадалият е конституиран в качествата на граждански ищец и на частен обвинител, съобразно своевременно направеното искане.

В съдебно заседание участващият по делото поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия СЛ. К. Д., като изразява становище, че от събраните по делото доказателства е безспорно доказано обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновеН.Р. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено от изпълнение за изпитателен срок. Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди, прокурорът изразява становище, че следва да бъде уважен по справедливост.

Гражданският ищец и частен обвинител ИВ. В. В. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник – адв. Б. от АКЯмбол. Повереникът счита, че е доказано авторството на деянието. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, се солидаризира с предложеното от прокурора наказание. Пледира се за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

Подсъдимият СЛ. К. Д. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени защитници – адв. А. и адв. Г. от АК-Ямбол, като в последното съдебното заседание бе защитаван само от адв. Г. по негово желание.

Подсъдимият не се признава за виновен и отказва да дава обяснения, възползвайки се от визираното в чл.115, ал.4 от НПК. Защитникът адв. Г. пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, тъй като не са налице 1 доказателства относно авторството на деянието и подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинеН.Р. Тъй като не е налице вина у подсъдимия, се пледира да не бъдат уважавани предявените граждански искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.12.2020 г. около 13:00 ч., свид. ИВ. В. В. от с. ***, обл. Ямбол отишъл в гр. Ямбол, на ул. М. Бехар, в близост до заведение „Двата лъва“, където бил поканен от свид. Г. от гр. Ямбол на колене на прасе. Там били с ъ щ о свидетелите Хр., Г. Д. А., Пл., М. И. З., всички от гр.Ямбол и подсъдимия СЛ. К. Д. от гр. Ямбол. Около 15:00 ч. приключили с работата и всички седнали на маса. През последващия период всички консумирали алкохол. Около 21:30 часа между свид. ИВ. В. В. и подс. С.Д. възникнал словесен конфликт. Двамата излезли извън оградата в посока към ул. М. Бехар до заведението „Двата лъва“. Двамата били последвани от свидетелите Х.Д. и П.Н. Тогава подс. С.Д. нанесъл удар с юмрук по лицето в областта на устата на свид. И.В., в резултат на което му избил горните леви резци - зъби № 21 и № 22. Свид. И.В. изпитал силна болка, причерняло му и паднал на земята. В следващия момент усетил, че от устата му тече кръв, изпитвал остро главоболие и имал световъртеж. След като се пипнал по устата установил, че му липсват два от горните предни зъби и устната му е сцепена.

След подаден сигнал от подс. С.Д. на мястото пристигнали полицейски и медицински екипи. *** **** Ив., П. И Ат. установили самоличността на присъстващите и провели беседи с тях. Пострадалият И.В. отказал да бъде откаран от медицинския екип.

На 21.12.2020 г. пострадалият И.В. отишъл в гр. Сливен, където бил прегледан от съдебен лекар, който му издал съдебномедицинско удостоверение № *** г.

На 05.01.2021 г. пострадалият И.В. посетил стоматолог. Била му направена рентгенова снимка на зъбите, о т която с е установило, че част от корена на един от избитите му зъби е останал във венеца. Поради тази причина посетил стоматологичен хирург в болница „Д-р И. Селимински“ в гр.

Сливен, където бил хоспитализиран и му била направена операция.

От заключението на изготвената по делото колективна съдебномедицинска експертиза № 62/2021 г. от вещите лица *** Й.С. и *** Г.

Т. се установява, че в резултат на нанесения удар с юмрук в областта на устата на пострадалия И . В. било причинено травматична експулсия /избИ.е/ на горните леви резци - зъби № 21 и № 22. Това нараняване осъществява медикобиологичния характеризиращ признак „избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“ за цял живот въпреки възможностите на съвременната дентална медицина за функционално и естетично възстановяване. Описаното увреждане има травматична генеза, дължи се на действието на твърд тъп или тъпоръбест предмети и добре отговарят да са 2 получени по време и начин, описани от пострадалия, а именно чрез нанесен силен удар със свита ръка в областта на устата.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият СЛ. К. Д. е неосъждаН.Р.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свид. Христо Гочев, от показанията на пострадалия С.Д., показанията на свидетелите П.Н., Ц.Г., И.Ж., П.А. и А.Е. – последните трима ***, както и отчасти от показанията на свидетелите Г. Г., Х.Д., Г. П., Г. А. и М. З., включително и чрез прочитането им в съдебно заседание, от заключението и показанията на вещите лица, изготвили назначената колективна съдебномедицинска експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични и взаимнодопълващи се.

Доказателства относно авторството на деянието се съдържат в показанията на пострадалия И.В., който заявява, че подсъдимият С.Д. го е ударил със силен юмрук в лицето, както и в показанията на свид. П.Н., който свидетелства, че е „видял, че С.и удари И. в лицето с юмрук“. Показанията на свид. П.Н. са преки такива, но кореспондират с показанията на пострадалия, от които се установява и състоянието на пострадалия след нанесения му удар от подсъдимия, а именно, че пострадалият е паднал на земята след удара, както и че пострадалият му е заявил, че „зъбите му ги няма“. Дадените от пострадалия И.В. и свид. П.Н. показания като механизъм и начин на извършване на увреждането напълно съответстват на отразеното в СМУ, както и в СМЕ.

Присъстващите на инцидента свидетели Г. Г., Х.Д., Г. П., Г. А. и М. З. не сочат да са видели подсъдимият С.Д. да нанася удар на пострадалия И.В., като свид. М. З. дори не помни нищо от случая, поради които и съдът не счита, че следва да ги коментира, тъй като от тях не се извличат доказателства относно деятелността на подсъдимия. В останалата част показанията на тези свидетели са последователни и безпротиворечиви.

Съдът не кредитира показанията на свид. Г. А. в частта им, в която сочи, че пострадалият И. не е бил ударен и по него не е имало кръв, тъй като противоречат на показанията на прекия очевидец свид. П.Н., както и на самия пострадал.

Относно състоянието, в което се е намирал пострадалия И.В. са налице и показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите И. Ж. П.А. и А.Е. /макар и непреки такива/, на които пострадалият е заявил, че му е бил нанесен удар с юмрук в лицето и са му били избити един или два от предните зъби, като свид. Е. сочи, че по устата на В. е имало кръв. Действително, пред полицаите пострадалият В. не посочва конкретно кой му е нанесъл удар, тъй като е нормално пострадалият да не може да посочи кой му е сторил това, тъй като е бил в нетрезво състояние. А и всички, присъстващи на събирането са били в нетрезво състояние, което обяснява и това, че не сочат да са видели 3 нанесения удар на пострадалия от подсъдимия. Изключение прави свид. П.Н., който още в разпита му на досъдебното производство заявява, кой е ударил пострадалия, а именно подсъдимият С.Д. и за себе си казва, че не е бил пияН.Р. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П.Н. като обективни, достоверни и кореспондиращи изцяло с показанията на пострадалия, като не намери причина да не им дава вяра.

За състоянието на пострадалия след нанесения му удар и последвалото лечение след това свидетелства и свид. Ц.Г. – *** на пострадалия, като съдът кредитира показанията й, тъй като намират опора и в издадената впоследствие медицинска документация и проведеното лечение.

Съдът не даде вяра на твърдението на подсъдимия Д., че не е удрял никой, тъй като с това цели да избегне наказателна отговорност за извършеното от него противообществено деяние и не счита, че след като е показал на пострадалия наличните си парични средства – 50 000 паунда, чрез това пострадалият е целял да получи материална облага. Не е логично някой да иска да му нанесат увреждания, които едва ли пострадалият би очаквал с какъв характер и интензитет биха били, да претърпи болки и страдания и от това да цели да получи парични средства.

Относно възражението на защитата, че в изготвеното съдебномедицинско удостоверение № 545/2020 г., пострадалият е съобщил, че е бил ударен с юмрук на 19.12.2020 г. между 09.00 и 10.00 ч., съдът намира, че се касае за неточно изписан часови диапазон от съдебния медик, вместо 21.00 – 22.00 ч., тъй като от всички материали, събрани в хода на проверката по случая още в началната фаза и при снемането на сведения от присъстващите на инцидента е безспорно установено, че се касае за деяние, осъществено на 19.12.2022 г. около 21.30 часа, поради което и възражението се преценява като неоснователно.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият СЛ. К. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 19.12.2020 г., около 21:30 ч., в гр. Ямбол, на ул. М. Бехар, до заведение „Двата лъва“, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето в областта на устата на ИВ. В. В. от с. ***, обл. Ямбол, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматична експулсия /избИ.е/ на горните леви резци - зъби № 21 и № 22, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието се установи по безспорен начин от показанията свидетелите И.В. и П.Н., които по изложените по-горе съображения съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, хармонизиращи помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал – с 4 писмените доказателства и със заключението на вещите лица, изготвили назначената колективна съдебномедицинска експертиза.

От обективна страна се касае за престъпление против личността, тъй като с него се засягат неприкосновеността на човешката личност и здравето й.

Безспорно е, че на пострадалия И.В. е била причинена средна телесна повреда, която се установява от заключението на вещите лица, съставили съдебномедицинската експертиза, а именно травматична експулсия /избИ.е/ на горните леви резци - зъби № 21 и № 22, довела до затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия, която е била причинена от подсъдимия чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата на пострадалия И.В.. Касае се за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че пострадалия И.В. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като средна телесна повреда, тъй като избИ.ето на горните леви резци е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия. В тази насока съдът възприе изцяло заключението на колективната съдебномедицинската експертиза като обосновано, компетентно и обективно съставено, съобразено изцяло с наличната по делото медицинска документация и събраните гласни доказателства. Налице е и пряка причинна връзка между действията на подсъдимия и причинените на пострадалия телесни увреждания.