Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 921 от 11.02.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 942/2025
Вид
Определение № 921
Подписан
11.02.2025
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.108, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20252120100942 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е получено по подсъдност от Районен съд – София.

Образувано е по осъдителен на ********************** със седалище в ************** за осъждане на ********************* със седалище в ******************* да върне на ищеца сумата от ***************** – платени без основание такси, начислени по договор за мобилни съобщителни електронни услуги, сключен между страните ******************* Искът е предявен пред Софийския районен съд, който служебно констатирал твърдения на ищеца, че процесният договор бил сключен с клон на ответника в Бургас, поради което с влязло в сила определение прекратил производството пред себе си и на основание чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК го изпратил по местна подсъдност на РС - Бургас.

Настоящият съд не приема този довод, тъй като ответното дружество е с регистрирано седалище в гр. София и няма поделение или клон в съдебния район на РС – Бургас, който да обосновава подсъдност пред този съд на посоченото основание чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК.

Наред с това, съдът приема, че хипотезите, в които служебно може да бъде разгледан въпросът за местната подсъдност на спора, са изчерпателно установени от процесуалния закон в нормата на чл.119, ал.3 от ГПК, а именно, 1 подсъдностите по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК. Разширително тълкуване на процесуалния закон е недопустимо. Това налага изводът, че възражение за местна неподсъдност на посоченото основание чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК може да се повдига в процеса само от ответника. Поради това при липсата на въведено от ответното дружество възражение, въпросът за местната подсъдност е разрешен от СРС в противоречие със закона и сезирането на настоящия съд не е надлежно.

Не е налице и хипотезата на специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, за която съдът следи служебно, тъй като ищецът е търговец и като такъв няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР от ЗЗП.

По изложените съображения на основание чл.118, ал.1 и чл.122 от ГПК настоящият съд приема, че делото не му е подсъдно и следва да повдигне спор за подсъдност.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОВДИГА СПОР за подсъдност.

ДЕЛОТО да се изпрати по компетентност на Окръжен съд – Бургас за разрешаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 2