Решение № 1256 от 21.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 125620.10.2020 г.Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова

Секретар:Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20202100502080 по описа за 2020 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Министъра на регионалното развитие и благоустройството ,представител на Българската държава на осн.чл. 31 ал. 2 и чл. 32 ГПК –ответник по гр.д.

№ 1877 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1016/10.04.2020 год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на Община Бургас и Българската държава ,че Р.

Щ. С. ,Щ. А. М. и Р. А. М. са собственици на ½ ид.част от следната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Маринка : 365 кв.м. ,попадащи извън регулационните граници на селото ,с посочени граници ,която реална част е отразена в кариран щрих на комбинираната скица на в.л.

М.Мавродиев по приложение № 7 към заключението на извършената по делото техническа експертиза,както и е прието за установено по отношение на ищците ,че ответниците – Община Бургас и Българската държава не са собственици на останалата ½ ид.част от описаната реална част от 365 кв.м. от процесния поземлен имот .

Въззивникът изразява недоволство от решението ,

1 като неправилно и незаконосъобразно .

Сочи ,че е погрешен извода на съда ,че въпреки регулационните промени процесната част от имота не била загубила дворищния си характер .Подчертава се ,че с изключването на процесния имот през 1973 година от регулацията на населеното място същият е придобил земеделски характер и попада в дефиницията на чл. 2 ал. 1 ЗСПЗЗ.Като такъв имотът ,за да се върне на предишните им собственици ,следва да бъде възстановен от поземлената комия.Затова и ищците не могат да се легитимират като собственици,тъй като в тяхна полза не е проведена земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ.На осн.чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделски земи ,заварени по този закон ,с изключение на земите ,чиято собственост е възстановена.И тъй като по делото няма данни и твърдения,че ищците са предявили реституционни претенции ,както и същият имот да е преминал в собственост на друго лице ,различно от държавата ,то той е станал държавен и е включен в КВС като свободен имот от държавния поземлен фонд..Този извод не се променя от факта,че за имота не е съставен акт за държавна собственост .Имотът не може да бъде придобит и по давност,тъй като до 1996 г. действа забрана за придобиване на държавни имоти ,а след това действа мораториум относно придобиването по давност .Не е било възможно да се придобие имота по давност и от трети лица.В този смисъл се атакува и решението в частта ,с която е уважен отрицателния установителен иск ,като се сочи ,че липсват мотиви на съда по отношение на този иск .Моли се за отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново ,с което се отхвърлят претенциите на ищците .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемите ищци чрез адвокатския си представител са подали писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорват въззивната жалба ,като считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че решението кореспондира както със закона ,така и с постоянната практика на ВКС по въпроса 2 относно възможността за запазване селищния характер на земите ,изключени от строителните граници на населените места по силата на ПМС 216/1961 г./която практика е цитирана от въззиваемите /.Застъпва се тезата ,че ако собствениците на такива земи ,или ползващите ги лица ,не са били членове на ТКЗС и земите не са били отнети физически ,то те са запазили правата си върху тях и такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.За тези земи не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност .В случая е налице именно такава хипотеза- въпреки изключването на процесния имот от строителните граници на селото ,той е запазил селищния си характер ,съответно-неговият собственик не е загубил правото си на собственост поради обобществяване ,отчуждаване или незаконно фактическо отнемане.Представени са доказателства ,че наследодателката на ищците не е била член на ТКЗС.Затова тук и разпоредбата на чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ е неприложима –тя не създава самостоятелно придобивно основание за държавата ,а третира случаи ,в които тя вече е придобила на основание заварен от ЗСПЗЗ закон земеделска земя и кумулативно е налице условието тази земя да не подлежи на възстановяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ .

Моли се за потвърждаване на решението. .Също не се сочат нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване / отричане на правото на собственост,като се претендира установяване по отношение на ответниците ,че ищците са собственици на ½ ид.част от следната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Маринка : 365 кв.м. ,попадащи извън регулационните граници на селото ,с посочени граници ,която реална част е отразена в кариран щрих на комбинираната скица на в.л.

М.Мавродиев по приложение № 7 към заключението на извършената по 3 делото техническа експертиза,както и иск за установяване по отношение на ищците ,че ответниците – Община Бургас и Българската държава не са собственици на останалата ½ ид.част от описаната реална част от 365 кв.м. от процесния поземлен имот .

Твърдяло се е от ищците ,че са наследници на Щ. Г- К.

,поч.на **.**.**** г. ,който от своя страна е наследник на К. П. Г. ,поч. на **.**.**** г.На основание Закона за селскостопанското настаняване на бежанците от 1926 г. К. П. Г. /Д./ е била оземлена с няколко имота ,сред които и дварно място ,представляващо пар-1-6 в кв. 1 по плана на с.Маривка от 1945 година ,с площ от 1210 кв.м. ,за който е издадено удостоверение от 30.12.1950 г. за собственост на недвижим имот по чл.

11 от Наредбата – закон за облекчаване положението на бежанците ,настанени по ЗССНБ.Със заповед от 24.02.1973 г. бил одобрен кадастрален ,регулационен и застроителен план на с. Маринка ,съгласно който същият имот бил заснет като имот пл. №1 и ме бил отреден пар. I в кв. 1 ,като по силата на регулацията една част от имота с площ около 420 кв.м. останала извън строителните граници –това е спорният имот.Изключването от строителните граници станало в изпълнение на ПМС № 216/08.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя/ДВ бр.95/28.11.1961 г./.Другата част от имота пл.№ 1, с площ от 750 кв.м. останала в строителните граници и е урегулирана като пар.1-1 в кв.1,като за тази част наследодателят на ищците се снабдил с нот.акт за собственост № 57/21.03.2001 г.Плановете от 1945 г. и 1973 г. не били приложени ,като не са уреждани регулационни сметки за придадени към парцела части от съседни имоти ,както и за отдадени от имота части към съседни парцели.По силата на §8ал.1 от ЗУТ отчуждителното действие на плановете от 1945 и 1973 г. било прекратено . С решение от 2012 г. на ОбщС-Бургас бил одобрен проект „Актуализация на ПУП-ПРЗ“ на с.Маринка и разширение на с.Маринка ,съгласно който пар. . I в кв. 1 по плана от 1973 г. е урегулиран като УПИ XI -5010001 в кв. 1 с площ от 797 кв.м. ,а частта от 420 кв.м. от бивш имот пл.№1 по плана от 1973 г.

,попадаща съгласно одобрената през 1973 г.дворищна регулаци извън строителните граници на селото ,попадала в площта на УПИ XII в 4 кв.1,целият с площ от 615 кв.м. ,като в действащата кадастрална карта този УПИ е отразен като ПИ с идентификатор ***.

Ищците са твърдяли ,че въпреки изключването от регулацията на процесната част от имот пл.№1 по плана от 1973 г. тази част е запазила селищния си характер .Наследодателкаа К. Г. не е била член-кооператор ,земята й не е била фактически отнета е тя е запазила собствеността си върху нея .Тази процесна част не е била включена в блокове на ТКЗС ,като през цялото време от 1973 г. до настоящия момент наследодателката на ищците ,а в последните няколко години и самите ищци са ползвали и владяли таци процесна част като дворно място ,със съзнанието ,че са собственици на имота ,заедно с другата част ,която по плана от 1973г. е останала в регулация.Двете части са ползвани като едно общо цяло дворно място ,като ,което е било с ограда и е обслужвало жилищната постройка с парцела.Затова считат ,че са собственици на ½ ид.част от описаната реална част от имота-извън регулацията , а за собственици на останалата ½ ид.част считат останалите наследници на К.

П. Г. –тези на сестрата на наследодателя Щ. К. – С. Т. .Доколкото Община – Бургас се е разпоредила с процесната земя,включвайки я без съгласието на ищците съгл.чл. 16 ал. 5 ЗУТ в площта на УПИ XII в кв.1,по ПУП на селото от 2012 г. и без да бъде издадена заповед съгл.чл.

16 ал. 6 ЗУТ,както и тъй като неправилно държавата е включила имота в държавния поземлен фонд по чл.19 ал. 12 от ППЗДСПЗЗ-като имот № 001006 по КВС и неправилно го е възстановила на Община Бургас,същите са предявили настоящите положителен и отрицателен установителен иск ,като с отрицателния иск ищците защитават фактическото състояние и целят да отрекат правата на държавата и общината в имота ,за да могат да го придобият на оригинерно основание.

И двамата ответници не са оспорвали исковете .Държавата чрез процесуалния си представител е заявила ,че не е оспорвала и не е смущавала правото на собственост на ищците ,като счита ,че липсват доказателства за изключване на процесния имот от границите на населеното място и включването му в блок на ТКЗС,поради което счита ,че имотат не е изключен от регулацията и не е станал част от кооперативното земеползване ,поради което не е налице възможност за 5 възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.Представителят на Община – Бургаствърди ,че общината няма претенции към имота ,който не е общинска собственост ,нито такава по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ.

Във въззивната жалба държавата ,чрез процесуалния си представител , изоставя становището си ,заявено пред първоинстанционния съд и в отговора на исковата молба –че няма данни за осъществена процедура по включване на имота на осн.т.4 от ПМС 216/08.11.1961 г. в ТКЗС .Заявява ,че държавата била станала собственик на процесната земя на осн.чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ.

За да уважи предявените искове ,първостепенният съд е приел за установено по делото ,че на осн.чл.3 от ЗССНБ от 1926 г. наследодателят на ищците П. Д. Я. е придобил собствеността върху дворно място от 1,210 дка ,ведно с изградената в него къща,като след смъртта му това дворно място последователно е владяно от неговите наследници ,последни от които са ищците по делото .Посочил е ,че липсват данни фактически определените на място граници на имота да са се променяли през годините ,като след 50-те години на миналия век оградата на имота не е местена .През 1973 г. част от този имот е изведена извън регулацията на населеното място-процесната реална част от 365 кв.м. ,отбелязана в кариран щрих на комбинираната скица на вещото лице Мавродиев по приложение 7 към заключението по извършената съдебно-техническа експертиза/тази процесна реална част от имот с пл. № 1 съвпада с имот № 00106 с площ от 0,407 дка по картата за възстановеното собственост от 1999 г. в местността „До село „,който имот попада в рамките на ПИ *** с площ от 615 кв.. по действащата кадастрална карта от2016 г./ .Съдът е приел ,че въпреки регулационната промяна тази част от имота не е загубила дворищния си характер ,като е останала част от дворното място и ползването й е продължило съобразно това предназначение .Имотът не е имал земеделски характер и не е отчуждаван или коопериран при обобществяването на земеделските земи чрез включването му в ТКЗС или други подобни образувания .Затова районният съд е приел ,че имотът няма характеристика на земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и попада в изрично посочените изключение на този закон-чл.2 т.3 6