Решение № 1097 от 22.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502676 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1325 от 04.06.2022г., постановено по гр. д. № 9994/2021г.

Софийски градски съд /СГС/, ГО, 10 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. Г. Й., на основание чл.432 ал. 1 от КЗ сумата от 22 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 06.10.2020 г., заедно със законна лихва от 16.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв. С решението СГС, ГО, 10 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. В. В. О., на основание чл.38 ЗА, сумата от 988,87 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. С решението СГС, ГО, 10 състав е осъдил Е. Г. Й. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 575 лв., представляваща съдебни разноски. С решението СГС, ГО, 10 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 900 лв., представляваща държавна такса и сумата от 450 лв., представляваща разноски.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 22 500 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез пълномощника му. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и 1 постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че присъденото обезщетение е в занижен размер, което не отразява действителната тежест на претърпените от ищеца увреждания. Излага се становище, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищеца действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и продължителността им.

Релевира се оплакване, че решението е неправилно, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с лимита по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и със съществуващата в страната икономическа конюнктура към процесната година. Поддържа се възражение, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Релевира се довод, че само по себе си обстоятелството, че пострадалият при ПТП е бил прав, готвейки се да слезе на спирка, не е достатъчно за прилагане на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Излага се становище, че намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е бил седнал, респ. е предприел действия, за да се задържи прав. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2021г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор и на основание чл. 263, ал.2 ГПК ответникът в първоинстанционното производство ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника си, е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца разликата над сумата 15 000 лв. до присъдените 22 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди с оплаквания за неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че по делото не е била доказана по безспорен и категоричен начин вината на застрахования при ответника водач, като се допълва, че ищецът не е установил наличието на всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Релевира се възражение, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен и не е съобразен с утвърдената съдебна практика към момента на настъпване на събитието. В жалбата се прави оплакване, че предявената претенция е силно завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост. Излага се становище, че за ищеца е имало възможност да заеме седящо място и да се захване за наличните ръкохватки, но не го е направил. Предвид изложените твърдения се прави извод, че произшествието е възникнало при условията на съпричиняване и приноса на пострадалото лице за настъпване на неблагоприятните последици възлизал на 50%. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над сумата 2 от 15 000 лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици. Предявява се претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна. Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД изразява становище в писмена молба, с което оспорва жалбата на ищеца.

Въззивните жалби, с които настоящият съдебен състав е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Е. Г. Й. от причинените му травматични увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 06.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение съставът на СГС е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Приел е за основателно възражението за съпричиняване и е редуцирал определеното обезщетение с 1/4.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2021г. до окончателното плащане. Следователно със сила на пресъдено нещо е установено основанието на предявения иск, а именно: че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил /в случая автобус/, че 3 това деяние е причинило вреди на ищеца и те са в причинна връзка с противоправното деяние. В тази връзка релевираното в жалбата на ответника възражение, че по делото не била доказана по безспорен и категоричен начин вината на водача, чиято „Гражданска отговорност“ била застрахована в застрахователното дружество, както и че ищецът не бил установил наличието на всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД не следва да бъде разгледано във въззивното производство, тъй като на основание чл. 299 ГПК е недопустимо спор, разрешен с влязло в сила решение, да бъде пререшаван.

Във връзка с останалите доводи във въззивните жалби на ищеца и на ответника, които се свеждат до допуснати от първостепенния съд нарушения на чл. 51, ал.2 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

По релевираното възражение за нарушение на чл. 52 ЗЗД:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие ищецът Е. Й. е получил: 1.контузия на десния бъбрек с руптура (разкъсване) в десния полюс и кръвонасядане с размери 44/42 мм, съсиреци в пикочния мехур и хематурия (кървава урина), което състояние реализира медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“; 2.контузия и кръвонасядане на дясната предмишница. Съгласно заключението, спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД, гр. София.

Докторът излага, че по спешност на 06.10.2020 г. на пострадалия са били извършени неотложни клинични изследвания, както и консултации с лекари от различни специалности. Обяснява, че при прегледите са били установени и придружаващи заболявания, които обаче не касаят урогениталната система и нямат травматичен произход. Вещото лице констатира, че по спешност на ищеца е била извършена урутеро-цистоскопия, осъществена е била промивка на пикочния мехур. Допълва, че след проведената комплексна медикаментозна терапия, общото състояние на пострадалия се е стабилизирало и на 12.10.2020 г. е бил изписан от болницата без субективни болки и оплаквания и без ехографски данни за оформилия се хематом, като лечението е продължило амбулаторно с назначение на контролни прегледи при нефролог, хигиенно-диетичен режим и лекарства. Според вещото лице, рентгеновата снимка на предмишницата е била без данни за фрактура, като са били дадени указания за криотерапия и щадящ режим за две седмици.

Докторът установява, че след претърпяната контузия на десния бъбрек и по време на възстановяването от нея през първия месец Е. Й. е търпял болки и страдания с умерено интензивен характер, което било нормално за оздравителния процес от два месеца след такава травма. При извършения личен преглед на ищеца вещото лице сочи, че не са налице невъзстановени увреди. Допълва, че в момента ищецът се оплаква от болки в дясната поясна област, явяващи се понякога нощем, при промяна на времето и особено, когато е студено. Вещото лице приема, че към настоящия момент ищецът е 4 напълно възстановен от получените при настъпилото на 06.10.2020 г. произшествие травматични увреждания.

В о.с.з., проведено на 04.05.2022г. пред първата инстанция, вещото лице обяснява, че действително това състояние е било опасно за живота, тъй като, ако кървенето от бъбрека не е било овладяно е могло да се стигне до неблагоприятна развръзка.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания на свидетеля И. Е. Й. – дъщеря на ищеца. Свидетелката установява, че след като разбрала за инцидента с баща й, веднага го посетила в болницата.

Излага, че видяла баща си целия окървавен и стресиран. Заявява, че той останал в болница около 5 дни, не можел да се обгрижва сам, а след изписването му, в течение повече от месец и половина, баща й е бил на легло, имал е нужда от помощ в ежедневието си, имал е много силни болки и е бил силно стресиран от преживяното. Състоянието му е наложило дъщерите му да живеят в дома му, за да го подпомагат в обслужването му. Свидетелства, че баща й много трудно се е възстановил, но към момента отново се придвижва сам. Излага, че преди ПТП баща й не е имал урологични проблеми.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката в описаната част, тъй като не противоречат на заключението на вещото лице относно последиците от травматичните увреждания при ищеца, периода, начина на възстановяване, търпените болки и страдания през възстановителния период и след това.