Решение № 5090 от 17.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5090

Варна, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА канд № 20247050700740 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Ж., чрез адв. А. Х. – АК - Варна, против Решение № 213 от 16.02.2024 г., постановено по НАХД № 20233110201822/2023 г., по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201058 от 16.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ - Варна/, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., като е намалена по размер на 1500 лева.

В касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, което е довело до необоснованост на извода за законосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН административнонаказващият орган не е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обосновават съставомерността на вмененото нарушение. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че самото запознаване с работата също представлява престиране на работна сила от работника/служителя в полза на работодателя. На тези основания се иска от съда отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което изцяло се отмени наказателното постановление.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, чрез юрисконсулт Т. оспорва жалбата. Излага доводи, че касирания акт е правилен и законосъобразен. Сочи, че нарушението е установено на 07.10.2022г., има сключен Трудов договор от 6.10.2022г. като видно от писмените доказателства по преписката, инструктаж на работника е проведен в деня преди проверката, а именно на 06.10.2022г., като на 07.10.2022г. му е проведен ежедневен инструктаж, а не първоначален. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от лице, участвало във въззивното производство, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт подлежащ на касационен съдебен контрол и който е неблагоприятен за него. Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на подадената от „Димар Норд - Ийст“ ЕООД срещу НП № 03-2201058/16.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на дружеството, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2201058/20.10.2022 година.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателството от „Димар Норд - Ийст“ ЕООД на 07.10.2022 г. в обедните часове на място в обект на контрол: „многофамилна жилищна сграда“, находящата се в [УПИ], ***, кв. *, [ПИ], по плана за „жилищна група, западно от болничен комплект на ВМИ-Варна“, в [населено място] се извършват строително-монтажни работи. В изкопа на обекта, проверяващите установяват лицето Н. Т. Ж. да изпълнява трудови функции на общ работник, преди да му е представено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/. Органите при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна предоставили на констатираните лица декларации за попълване, като в своята Н. Ж. саморъчно посочва, че работи за „Димар Норд - Ийст“ ЕООД на длъжност „общ работник“ без сключен трудов или граждански договор, с месечно възнаграждение в размер на 710 лева, с почивни дни събота и неделя, а през работния ден 10 минути – почивка. От дружеството са представени документи, от които проверяващите установяват, че с лицето Н. Ж. е сключен Трудов договор № 23 от 06.10.2022 г. и справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, от която е видно, че работодателят е регистрирал трудовия договор на 07.10.2022 г. в 15:27:02 часа. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН № 03-2201058/20.10.2022 г. от главен инспектор Е. Н. в присъствието на свидетеля Р. В., като същият е предявен и връчен на жалбоподателя чрез управителя му М. Ж.. Актът е подписан без възражения. Такива не постъпват и в законоустановения в чл. 44 от ЗАНН срок.

На 16.11.2022 г., приемайки изложената в АУАН фактическа обстановка, административнонаказващият орган издава НП № 03-2201058, с което на дружеството – работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните властнически правомощия, при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатира, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати процесуални нарушения. Решаващият състав при Районен съд – Варна отхвърля като неоснователни всички възражения на настоящия касатор. Излагайки подробни съображения относно възражението на касатора, че лицето Н. Ж. не е престирало труд в полза на работодателя си по време на проверката, а единствено се е запознавало с работата, ги приема за неоснователни. Кредитира изцяло събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, които по категоричен начин потвърждават извършването на вмененото нарушение. Съдът е обосновал извод за категоричното установяване на вмененото нарушение. Констатира неприложимостта на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвид изричната забрана уредена в ал. 2 на посочената правна норма.

За да измени размера на наложената имуществена санкция, районният съд приема, че липсват доказателствата в административнонаказателната преписка за санкционирането на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД за подобни нарушения на трудовото законодателство, поради което редуцира размера до законоустановения минимум до 1500 лева.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като постановено при липса на касационните основания за отмяната му по чл. 348 от НПК.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Районният съд е установил правилно фактите по делото, въз основа на които правилно прилага относимия материален закон.

Мотивите на ВРС, изложени в обжалваното решение, изцяло се споделят от настоящия състав, като не намира за необходимо да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК директно препраща към тях.

Неоснователно е възражението на касатора относно неправилното тълкуване на установената фактическа обстановка от районния съд при извършената проверка. По отношение на събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания на Н. и Т., районният съд на стр. 4 от решението си е посочил, че: „двамата свидетели са единодушни и категорични“ относно изпълняваните от лицето Н. Ж. трудови функции. От съдържанието на Протокол от 04.10.2023 г. категорично свидетелят Т. заявява, че: „някой може да е взел една дъска или да пробва колко тежи една кофа“. Тези данни се потвърждават от свидетелските показания на Н. – Протокол от 14.06.2023 г., който посочва, че Н. Ж. е носил и изхвърлял строителни отпадъци.

Не може да бъде споделено възражението на касатора по отношение липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват съставомерността на вмененото нарушение.

Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв. За да е налице нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ, е необходимо установяване допускането на работа на работник и/или служител, без да му е предоставен набор от документи – екземпляр от сключения между страните трудов договор, подписан от тях, както и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В разглеждания случай, по безспорен начин е установено, че лицето Н. Ж. е престирало работна сила в полза на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД на 07.10.2022 г. в 13:30 часа. От представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства по категоричен начин се установява, че между „Димар Норд - Ийст“ ЕООД и Н. Ж. е сключен трудов договор, който е регистриран в ТД на НАП – Варна едва в 15:27:02 часа на 07.10.2022 г. Следователно, към момента на проверката на 07.10.2022 г. в 13:30 часа не е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, както повелява нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, преди допускането до работа на Ж.. В тази връзка, даденото в обстоятелствената част на НП описание на извършеното нарушение е точно, ясно и конкретно, без да се засяга или ограничава право на защита на санкционираното юридическо лице да разбере в какво е обвинено, както и че му е предоставена възможността да защити адекватно законните си интереси.

Правилно въззивният съд достига до извод относно запознаването на Ж. с работата, че също представлява престиране на труд от работника/служителя в полза на работодателя. Трудовото законодателството предвижда специален режим за регламентиране на правоотношението на етап запознаване с работата. В случая нарушената норма не държи сметка на какъв етап в правоотношението са страните, а въвежда категорична и изрична забрана за работодателите да допускат до работа работници и/или служители, без преди това да им връчат екземпляр от трудовия договор, както и заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Този извод не се променя, а напротив потвърждава се от Справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ с вх. № 03388223135854/07.10.2022 г., с която в 15:27:02 часа е регистриран сключеният между страните „Димар Норд - Ийст“ ЕООД и Н. Т. Ж. трудов договор. За времето от 13:30 до 15:27 часа на 07.10.2022 г. лицето Н. Ж. е престирал труд в полза на „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, без да му е предоставено заверено от ТД на НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. В саморъчно попълнената декларация установеното лицето е декларирало, че е започнало работа на 07.10.2022 г. на длъжност „общ работник“ за „Димар Норд - Ийст“ ЕООД, с работно време от 13:00 часа до 17:00 часа, като 710 лева е уговореното трудово месечно възнаграждение, с почивни дни събота и неделя, а през работни от 10 минути на ден. Нещо повече, видно от представената Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на 06.10.2022 г. лицето Н. Ж. е удостоверило с подписа си, че му е проведен начален инструктаж. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че въведеното с касационната жалбата възражение по отношение запознаването с работата на лицето Н. Ж. е извършено в един по-ранен момент от извършването на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.