Решение № 515 от 28.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Пловдив, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000520 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260057 от 18.05.2022 г.,постановено по т.д.№9/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,са отменени на основание чл.74,ал.1 от ТЗ като незаконосъобразни решенията,взети на Общото събрание на акционерите на „П.“АД-гр.Г.,с ЕИК ***,проведено на 05.01.2021 г.,със следното съдържание:

Освобождава от длъжност следните членове на Съвета на директорите: К. А. К. по негова вина и на Р.А.П. по нейно желание;

Избира нов състав на Съвета на директорите:Ж.Ж.П.,П.Ж.П. и М.И.П. за период от 5 години.

Със същото решение е осъден ответникът „П.“АД-гр.Г.,с ЕИК *** да заплати на ищеца К. А. К. сумата от 1375 лв. разноски.

Горното решение е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство-„П.“АД,с ЕИК ***, като въззивната жалба е подадена чрез изпълнителния директор на дружеството Ж.Ж.П..Жалбоподателят счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,а също така и поради необоснованост.В контекста на изложеното становище счита за неправилни изводите на първоинстанционния 1 съд,че процесното ОСА не е било свикано законосъобразно от компетентния за това орган на управление.Конкретни доводи в тази насока развива в жалбата си.Поддържа аргумента,че съгласно чл.231,ал.4 от ТЗ,избора и освобождаването на членове на Съвета на директорите /СД/ имат действие от вписването им в търговския регистър,а това според жалбоподателя означава,че до извършването на валидно вписване,членове на СД са тези лица,които са вписани в ТР.Смята,че членовете запазват статута си и трябва да изпълняват функциите си до момента на заличаването им от търговския регистър.Затова поддържа,че не съществува посочената от първоинстанционния съд незаконосъобразност на проведеното заседание на СД,на което е свикано ОСА за датата 05.01.2021 г,като и оттам-няма как да е нарушена процедурата по свикване на ОСА.Счита,че тази процедура,уредена в закона и устава на дружеството,е спазена в случая и в частност-че решението на СД за свикване на общото събрание е взето с предвидения кворум за това.В обобщение заявява,че няма допуснати пропуски,които да рефлектират върху редовността и законосъобразността на взетите решения от ОСА,проведено на 05.01.2021 г.Излага и аргумента,че освен първия изложен в исковата молба довод за незаконосъобразност на решенията,първоинстанционният съд не е обсъдил нищо друго,в това число и поддържаните от ответника в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба аргументи.Атакува първоинстанционното решение и в частта за разноските,като заявява,че присъденото адвокатско възнаграждение няма данни да е платено именно от ищеца,поради което не му се следва.Посочва,че не е уважено заявено от ответника в съдебно заседание възражение в тази насока и счита,че адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда на ищеца.

И въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи и твърдения,дружествотожалбоподател моли атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго от настоящата инстанция,с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.Претендира разноски.

Въззиваемият К. А. К.,чрез пълномощника си адв. Н. Т.,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба.В същия заявява,че оспорва жалбата като неоснователна,считайки изложените в нея доводи за несъстоятелни и превратно тълкуващи както закона и съдебната практика по прилагането му,така и действителната фактическа обстановка по процесния правен спор.От своя страна,въззиваемият счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и че при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.С оглед на това моли същото решение да бъде потвърдено изцяло.Конкретните си аргументи в тази насока въззиваемият излага в отговора.Моли да му се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски,съобразно представени пред същата инстанция списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна помощ.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая2 юридическо/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и с него съдът се е произнесъл по предявените по делото искове,които също намира за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№9/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,е предявен от К. А. К. против „П.“АД-гр.Г. с ЕИК *** иск по чл.74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията,взети по всички точки от дневния ред на общото събрание на акционерите на ответното дружество,проведено на 05.01.2021 г.

В исковата си молба ищецът твърди,че е акционер в ответното дружество,притежавайки 2070 поименни акции,всяка с номинална стойност от 10 лв.,съставляващи 41,40 % от капиталата на дружеството.Твърди,че на 05.01.2021 г. на адрес на управление на дружеството е било проведено общо събрание на акционерите,на което са взети решения за промяна в членския състав на Съвета на директорите,както следва:1/Освободени са от качеството им на членове на СД ищецът К. А. К. и Р.А.П. и 2/Избран е нов Съвет на директорите за срок от пет години в състав:Ж.Ж.П.,П.Ж.П. и М.И.П..Ищецът счита тези решения за незаконосъобразни и противоречащи на повелителни разпоредби от Търговския закон,излагайки в тази насока следните съображения:

1.На първо място поддържа довода,че при свикване на общото събрание на акционерите не са спазени изискванията на чл.223,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.238,ал.1 и ал.2 от ТЗ.В тази насока излага твърденията,че решението за свикване на общото събрание е взето на заседание на Съвета на директорите на дружеството,проведено на 13.11.2020 г.,на което са присъствали двама от общо трима членове на същия съвет,като и двамата присъствали членове-Ж.Ж.П. и Р.А.П. са гласували „ЗА“ свикване на ОСА,което да бъде проведено на 05.01.2021 г. при конкретно посочен дневен ред.Ищецът твърди,че при провеждането на заседанието на СД от 13.11.2020 г. не са спазени изискванията на закона и устава,досежно необходимите кворум и мнозинство,тъй като към момента на провеждане на заседанието 3

Р.А.П. не е притежавала качеството „член на Съвета на директорите“ и съответно не е разполагала с право да присъства и да участва в гласуването.А не е имала такова качество,според ищеца,защото преди въпросното заседание,с взето на 22.07.2020 г. решение на ОСА същата е била освободена като член на СД /заедно с ищеца К. К./ и за нов член на Съвета е израно лицето М.И.П.,която заедно с досегашния член на СД-Ж.Ж.П. е получила петгодишен мандат.

В исковата молба се твърди още,че горното решение на ОСА от 22.07.2020 г. е оспорено от настоящия ищец с предявен от него иск по чл.74 от ТЗ,въз основа на който е било образувано т.д.№193/2020 г. по описа на ОС-Стара Загора,но към момента на подаване на процесната искова молба същото дело е все още висящо.В този контекст ищецът поддържа,че съгласно чл.231,ал.2 от ТЗ решенията на общото събрание влизат в сила незабавно,освен ако действието им бъде отложено,а изборът и освобождаването на членове на СД е сред обстоятелствата,визирани в нормата на чл.231,ал.4 от ТЗ,които имат действие от вписването им в търговския регистър,но последната разпоредба,според ищеца,се отнася за трети лица и е предвидена с оглед сигурността в търговския оборот.Във вътрешните отношения между акционерите обаче,както смята ищецът,решенията на ОСА по обстоятелствата,визирани в нормата на чл.231,ал.4 от ТЗ,пораждат незабавно действие от момента на вземането им от общото събрание.В това отношение се позовава и на съдебна практика.При тези твърдения и аргументи,ищецът поддържа,че макар да има висящо производство по оспорване на решенията на ОСА,взети на 22.07.2020 г.,то доколкото същото производство не е приключило с влязло в сила съдебно решение,с което решенията на ОСА да са отменени на основание чл.74 от ТЗ,същите решения следва да се считат за действителни,законосъобразни и пораждащи действие,както по отношение на дружеството,така и по отношение на акционерите,независимо дали последните са присъствали или не на събранието,и дали са гласували „за“ или „против“.От това,според ищеца,следва и изводът,че от момента на вземане на решението на ОСА за освобождаването на Р.А.П. и К. А. К. като членове на СД / 22.07.2020 г./,до евентуалната отмяна на това решение с влязъл в сила съдебен акт,същите не са легитимирани да участват в заседанията на СД и да гласуват,тъй като съобразно цитираната в исковата молба съдебна практика,по отношение на акционерите и по отношение на самото дружество,решението на ОСА от 22.07.2020 г. има незабавно действие.

Във връзка с описаната по-горе фактическа обстановка,ищецът поддържа заключението,че към 13.11.2020 г.-датата на провеждане на заседанието на СД,на което е взето решение за свикване на ОСА,насрочено за 05.01.2021 г.,Р.А.П. и К. А. К. не са притежавали качеството на членове на СД.Затова,според ищеца,следва да се приеме,че единственият легитимиран член на СД,присъствал на заседанието,проведено на 13.11.2020 г.,е Ж.Ж.П.,вследствие на което заседанието е проведено в разрез с изискванията на чл.238 от ТЗ и чл.32 от устава на ответното дружество.Тази незаконосъобразност на проведеното заседание на СД,според ищеца,сама по себе си води и до незаконосъобразност на процедурата по свикване на ОСА,предвидена в чл.223 от ТЗ,а оттам и до 4 незаконосъобразност на решенията,взети от общото събрание на 05.01.2021 г.

2.На следващо място,ищецът К. К. поддържа довода,че при свикването на ОСА,проведено на 05.01.2021 г.,не е спазена императивната разпоредба на чл.223,ал.4,т.5 от ТЗ относно необходимото задължително съдържание на поканата за свикване на събранието,а това според ищеца опорочава редовността на свиканото общо събрание,респективно влияе върху законосъобразността на взетите от него решения.От фактическа страна,в посочения контекст,ищецът поддържа,че макар да има обявена по партидата на „П.“АД покана за свикване на общо събрание,то същата не отговаря на императивните изисквания на чл.223,ал.4,т.5 от ТЗ,тъй като в поканата не се съдържа „достатъчно добре конкретизирано предложение по въпросите,посочени в дневния ред“.Както ищецът смята,разпоредбата изисква поканата за ОСА да включва и конкретни предложения за решения по поставените за обсъждане въпроси,които предложения да бъдат максимално конкретизирани и ясни,а в случая това изискване на било спазено.Позовава се и на съдебна практика за обосноваване на това си становище.