Решение № 153 от 23.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500053 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от С. А., чрез адв. Х.К., против Решение № 1515/07.11.2025 г. по гр.д. № 704/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение са отхвърлени предявените с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл.

493, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, изр. второ КЗ от С. П. А. против ЗАД „Армеец“, с ЕИК 121076907 искове дружеството да му заплати сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени травма на главата със загуба на спомен за случилото се; охлузни рани по лява длан и гърба на лява китка и пръсти; сътресение на мозъка и травма на шията с ограничени движения във всички посоки, вследствие настъпило на *** около *** часа на път ***. застрахователно събитие с характер на пътнотранспортно произшествие; сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожения му мотоциклет „***, който се възпламенил и изгорял при събитието, заедно с лихва за забава върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя за събитието /14.11.2024 г./ до окончателното им изплащане.

В жалбата се заема становище за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, 1 противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че са налице съществени противоречия между събраните писмени и гласни доказателства относно механизма на процесното ПТП. Посочва, че при разпита на св. В. същият твърди, че се е убедил, че няма никой зад него и предприел маневрата.

Същевременно посочва, че от приетата по делото САТЕ е видно, че шофьорът на товарния автомобил предприема маневра изпреварване, докато шофьорът на мотоциклета вече осъществява такава маневра, вследствие на което траекториите им се пресичат и настъпва удар в предните части на двете МПС.

Счита, че с оглед приетото заключение по CATE, водачът на мотоциклета не е имал възможност да преустанови движението си след аварийно задействане на спирачките. Посочва, че според вещото лице причина за настъпилото ПТП се явява неправилната преценка на пътната обстановка от водача на товарния автомобил, който предприема маневра изпреварване без да пропусне преди това предприелия вече маневра изпреварване мотоциклет „***“. С оглед изложеното счита, че водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Заема становище за неправилност на изводите на съда, въз основа на показанията на св. А.В.., че мотоциклетистът се е движил с висока скорост, когато се e ударил в товарния автомобил, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събрания по делото доказателствен материал, който подробно изяснява механизма на процесното ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззвината жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:

2

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, чл. 493, ал. 1, т.

5 , вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ, ал. 2, т. 2 КЗ. В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е пострадал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***, около *** часа на път ***, по следния начин: При управление на товарен автомобил „*** , водачът му А.А.В. предприема изпреварване на друго МПС, без да се убеди в това, че зад него ищецът, управлявайки мотоциклет „***, също е предприел маневра изпреварване, вследствие на което се получава удар между двете моторни превозни средства.

Посочва, че ищецът е паднал встрани на пътя и е получил травма на главата със загуба на спомен за случилото се; охлузни рани по лява длан и гърба на лява китка и пръсти; сътресение на мозъка и травма на шията с ограничени движения във всички посоки, установени в НО на МОБАЛ „Д.“ АД, където е приет за лечение. Травматичните увреждания му причиняват, както неприятни субективни последици от психично и нервно-физиологично естество - болки и страдания, така и посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожения мотоциклет - 6500 лева , който се възпламенил и изгорял при събитието.

Посочва, че гражданската отговорност на виновния за събитието водач на МПС /комуто е съставен АУАН/ е била застрахована при ЗАД „Армеец“АД съгласно полица BG/***, поради което към застрахователя е предявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, с посочване на банкова сметка и е образувана ликвидационна преписка „Щета“ № 100241001022454/*** Твърди, че с писмо от 14.02.2025 г. застрахователят е отказал да го изплати на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ КЗ по причина, че не са представени изискани с писмо изх.№ Л8825/26.11.2024 г. документи по водено досъдебно производство. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на доверителя му сумата от 7000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно с лихва за забава върху нея, считано от датата на уведомяване на застрахователя за събитието /14.11.2024 г./ до окончателното му изплащане; сумата от 6500 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с лихва за забава върху тази сума, считано от 14.11.2024 г. до окончателното му изплащане, заедно с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете, като излага доводи, че водачът на лекия автомобил „***“ няма вина за настъпване на произшествието, тъй като ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена скорост и блъска автомобила в момент, в който първият вече е бил предприел маневрата изпреварване; евентуално в случай, че се приеме, че вината не е изцяло на пострадалия, то същият има основен принос за вредите /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, допускайки редица нарушения на ЗДвП: при предприемане на маневрата изпреварване не се е убедил, че водачът на изпреварваното от 3 него моторно превозно средство не е подал сигнал за изменение на посоката на движение наляво; движил се е с превишена и несъобразена скорост и при възникналата опасност не е направил опит да намали или да спре. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер, несъответен на действително получените увреждания и неблагоприятните им субективни последици/ болки и страдания и справедливостта. Действителната стойност на имуществените вреди е по-ниска от претендираната и тъй като е налице тотална щета на МПС, от размера на обезщетението следва да се приспадне стойността на запазените му части, годни са реализация на вторичния пазар.

Застрахователят не е изпаднал в забава, защото поради непредставяне от ищеца на изисканите му документи е бил възпрепятстван да определи и изплати обезщетение в законоустановените срокове. Освен това, при условията на тотална щета, застрахователят не изпада в забава докато не бъде прекратена регистрацията на МПС, което в случая не е сторено. Моли да бъдат отхвърлени исковете, с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение, а евентуално – главните искове да бъдат уважени в намалени размери.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ се ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалите при настъпило ПТП имуществени и неимуществени вреди от застрахования при него деликвент по застраховка „Гражданска отговорност“. Фактическият състав на вземанията по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди от събитието.

В настоящия случай, между страните не е спорно, че на ***, около *** часа на път *** между ищецът, който е управлявал мотоциклет „*** и товарен автомобил „***, управляван от А.А.В., е възникнало ПТП. Липсва спор, че между водача на товарен автомобил „*** ***“ с рег. № ***. и ЗАД „Армеец“, с ЕИК 121076907 е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лекия автомобил с рег. № *** към датата на ПТП съгласно полица BG/***. От представените по делото писмени доказателства /л. 13-18/ се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди към ответника и е образувана ликвидационна преписка „Щета“ № 100241001022454/***, като същият с писмо от 14.02.2025 г. е отказал да го изплати на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ КЗ, тъй като не са представени изискани с писмо изх. № Л-8825/26.11.2024 г. документи по водено досъдебно производство. Спорни между страните остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило вследствие на виновното и 4 противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, както и какви неимуществени и имуществени вреди е претърпял ищецът в причинна връзка с процесното ПТП и съответно относно обема на отговорността на ответника предвид направеното от него възражение за съпричиняване. Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, а след като ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП, твърдейки, че вина за неговото настъпване носи ищецът, то той носи тежестта, при условията на пълно и главно доказване, да докаже конкретните факти, установяващи това му твърдение, както е посочено и в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото.

Както е посочено в обжалваното решение, противоправният елемент в поведението на водача, застрахован при ответника, съгласно твърдението в исковата молба е предприемане на изпреварване в момент, в който ищецът вече е бил предприел изпреварване на колоната от моторни превозни средства, т.е. без първият да съобрази това обстоятелство на по-ранно предприето от другия участник в произшествието изпреварване. Настоящият съдебен състав не споделя обаче изводи на първоинстанционния съд, че по делото не са събрани никакви преки или косвени доказателства за наличието на посочения противоправен елемент в поведението на водача на товарния автомобил, както и доказателство за липса на обективна възможност у ищеца да избегне съприкосновението на управлявания от него мотоциклет с предната лява част на автомобила.