Решение № 886 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500380 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20215873 от 25.11.2021 г., постановено по гр.д. № 47102/2020 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Л. Т.

Г. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено срещу ответника, че дължи на ищеца следните суми: 2 726, 94 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, 419, 24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 18.10.2019 г., начислено върху претендираната сума за стойността на доставена топлинна енергия, 45, 50 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9, 53 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 18.10.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 62773/2019 г. по описа на СРС, 56 състав. Ищецът е осъден да заплати на адв. М.Л.Л., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 454, 08 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото за оказана безплатна правна помощ на ответницата Л. Т. Г. в рамките на исковото производство.

1

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че законът изрично дава легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия“, като е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинна енергия в имота лично. Счита, че по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване качеството на клиент на топлинна енергия на ответницата. Неправилно решаващият съд е приел, че правото на ползване не е упражнявано в продължение на 5 години, тъй като този факт не е доказан по безспорен начин в производството. Относно съдържанието на законовия термин „упражняване вещното право на ползване” и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището (недвижимия имот), по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него от друго лице, е постановено решение № 347 от 02.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II ГО, ГК. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем (арг. чл.60 ЗС), както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Л. Т. Г., чрез адв. К. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като вещното й право на ползване е погасено преди исковия период, а именно: считано от 21.09.2014 г., поради неупражняването му. Твърди, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот. Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот от 14.02.2002 г., в полза на ответницата е учредено право на вещно ползване върху процесния имот, но същата реално не е ползвала имота от 14.02.2010 г. С оглед на това и на основание чл.59, ал.3, пр.2 ЗС правото й на ползване се е погасило по давност на 14.02.2015 г., поради неупражнявано му в петгодишен срок след учредяването му. С оглед на това счита, че през исковия период от 01.05.2016 т. до 30.04.2018 г. не е била нито собственик, нито вещен ползвател на имота, поради което няма качеството клиент на топлинна енергия на „Топлофикация София” ЕАД и между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, въз основа на което да се претендират процесните суми.

Отпадане на качеството вещен ползвател на имота обуславя липсата на първия правопораждащ факт от фактическия състав, поради което исковете за главница за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение счита, че законосъобразно са били отхвърлени. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските за настоящото производство, съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 2 обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата Л. Т. Г. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, като му дължи следните суми: 2 726, 94 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, 419, 24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 18.10.2019 г., начислено върху претендираната сума за стойността на доставена топлинна енергия, 45, 50 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9, 53 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума за дялово разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 18.10.2019 г. Ищецът твърди, че процесните суми се дължат въз основа на съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е извършил доставка на топлинна енергия за исковия период, но ответницата не е изпълнила насрещното си задължение да заплати дължимата цена, както и предвидената такса за услугата дялово разпределение. Във връзка с подадено на 30.10.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 62773/2019 г., СРС, ГО, 56 състав, е постановил заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми срещу която в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на горепосочените вземания, като му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот и качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Твърди, че учреденото на ответницата вещно право на ползване е погасено по давност, поради неупражняването му. Не оспорва размера на дължимите суми за главници и лихви, а само основанието за дължимостта им. Оспорва средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали метрологична проверка. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че не се дължи лихва за забава, тъй като липсват доказателства относно настъпването на изискуемостта на задължението. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Претендира сторените по делото разноски.

На 30.10.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Т. Г., за сумата от 2 726, 94 лв. – главница, сумата от 419, 24 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 18.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното 3 изплащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 198386.

Същият не е заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки и дялово разпределение за процесния период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия: 2 726, 94 лв. - главница, сумата от 419, 24 лв. – лихва, 45, 50 лв. – стойност на услугата дялово разпределение 9, 53 лв. - лихва.

Претендира сторените по делото разноски за държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 62773/2019 г. по описа на СРС, 56 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 114, 02 лв., от които: 64, 02 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че не живее на посочения адрес от 19 години. Твърди, че не е собственик на апартамента.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт да учредяване на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот № 61, том I, рег. № 499, дело 52 от 14.02.2002 г. Д. Н.Д. и Ц.П.Д. са учредили в полза на ответницата Л. Т. Г. и съпруга й С.М.Г. пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, вещно право на ползване върху следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София, район *******, ж. к. „******* ******* със застроена площ от 95, 11 кв. м., както и продават така обременения имот на М.С. Г..

По делото са ангажирани доказателства относно наложени възбрани върху процесния топлоснабден имот.

Представени са доказателства за налагани запори върху процесния недвижим имот, собственост на М.С. Г..

На 15.11.2001 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Топлофикация София“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

От представения протокол от проведено на 12.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* се установи, че етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Съставен е и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Приети са по делото общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД 4 за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.