Определение № 689 от 09.11.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Плевен, 09.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600804 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.243,ал.7 и 8 от НПК.

С Определение № 1173/05.10.26 г., постановено в з.с.з. по ЧНД № 1869/26 г. Районен съд-Плевен на осн.чл.243, ал.6, т.3 и чл.244, ал.5 от НПК е отменил Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство на Районна прокуратура – гр. Плевен от 8.09.2026г, с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 и чл.50 от НПК досъдебно производство №1837/2026 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №151/2026 година по описа на Първо РУ град Плевен/, водено срещу Л. Г. М. от гр.Плевен за престъпления по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.2 от НК и по чл.144, ал.3 т.1 и т.3 от НК, и е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК същото досъдебно производство №1837/2026 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №151/2026 година по описа на Първо РУ град Плевен/ и е върнал делото на Районна прокуратура – Плевен със задължителни указания за прилагането на закона.

Недоволен от постановения съдебен акт, в частта, с която е отменено постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, е останал обвиняемият, който го обжалва чрез защитника си, като навежда доводи, че определението на РС е неправилно. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на 1 първоинстанционния в атакуваната част и да потвърди постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.

Препис от жалбата е изпратен на пострадалата, която не е ангажирала мнение по нея.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното постановление предходният съд е преценил, че то страда от съществен порок-липса на мотиви. Последните са задължителна част от актовете на всички органи ангажирани с наказателното производство в т.ч. и постановленията на прокурора. Този извод се налага еднозначно от буквалното, граматическо и логическо тълкуване на разпоредбите на чл.121, ал.4 от Конституцията на Република България и чл.34 и чл.199, ал.2 от НПК.

Едно от задълженията на компетентния орган осъществяващ функция по ръководство и решаване е да коментира всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в съвкупност и при противоречие-да съпостави материалите и да изложи ясни аргументи, кои приема и кои-отхвърля. В процесния случай прокурорът е преразказал, при това фрагментирано показанията на някои от свидетелите.

Пропуснал е онази част от показанията на свид. М. М.а, Л. М., С. Л., в която същите сочат, че пострадалата е била изплашена от поведението на обвиняемия, който освен това притежава оръжие, страхувала се е от това, което ще й се случи в хода на съвместния им живот. Аналогични са и показанията на свид. М. Д., които прокурорът е игнорирал напълно.

В крайна сметка по повод престъплението по чл.144, ал.3, т.1 и 3, във вр. с ал.1 от НК липсва анализ на доказателства. След преразказ на части от показанията на различни свидетели, органът на досъдебното производство не е съпоставил и сравнил доказателствените материали и не е изложил изводи относно възприетата от него фактическа обстановка. Продължил е с теоретични разсъждения относно обективната и субективна страна на 2 престъплението "Закана с убийство“. Не става ясно дали е приел, че пострадалата е била заплашена, с какво деяние, от кого и какво е предизвикала заканата у нея.

По подобен начин са изложени доводи и относно престъплението по чл.

131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Макар и да липсва анализ на доказателствата прокурорът достига до крайния извод, че съставът е консумиран но е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. На първо място обърнал е внимание на личността на дееца, който безспорно не се отличава с висока степен на обществена опасност. Аргументирал е извода си и с факта, че пострадалата продължава да живее с обвиняемия, който факт последната обяснява с липсата на друга възможност. Неглижирал е множеството доказателства за системно упражняван психически и физически тормоз съдържащи се не само в показанията на пострадалата, но и в показанията на свид. Л. М., С. Л. и М. Д., които съответстват със заключението на ВЛ по назначената СППЕ. Липсва всякаква житейска, морална и правна логика при множество данни за персистиращо противоправно и антихуманно поведение на едно лице спрямо друго, поредното деяние да се квалифицира като малозначително.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1173/05.10.26 г., постановено в з.с.з. по ЧНД № 1869/26 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3