Акт от 25.10.2023, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№188 гр. В. Търново 25.10.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ при секретаря

П.И. и с участието на прокурора

В.К. изслуша докладваното от съдия

БУЮКЛИЕВ касационно административен характер дело №425 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 285, изречение второ от ЗИНЗС.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ст. *** Х.О. като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от *** К.С. от ВТАК като пълномощник на К.Р.И. ***, против Решение №162/19.06.2023 г. по АД №141/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С посоченото решение на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС състав на АСВТ е осъдил ГД „ИН“ да заплати на К.Р.И. сума в размер на 1 450 лв., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия и нарушена тайна на разговорите с адвокат при престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново в периода 02.10.2019г. – 21.02.2020г., и е отхвърлил предявения иск в частта му над 1 450 лв. до претендирания размер от 10 000 лв.

Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“

– София обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сума в размер на 1 450 лв., ведно със законната лихва считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е отчел правилно събраните по делото доказателства и е формулирал правни изводи в противоречие с приетата фактическа обстановка. Изразява несъгласие с изводите на съда, че на ответника по касация не бил осигуряван престой на открито, тъй като според заповед на главния директор на ГД ИН такъв престой бил осигурен в закрито помещение с осигурен достъп на свеж въздух. Намира за неправилни и изводите, че килиите в които пребивавал И. не осигурявали естествено проветряване и приток на дневна светлина. Несподелими били и изводите за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, тъй като арестът в гр. Велико Търново се намира в сградата на ОД на МВР – Велико Търново, а не в затвор, поради което не попада в хипотезата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Поддържа и неправилност на изводите на съда за наличие на дървеници и за нарушена тайна на разговорите с адвокат. Оспорва и размера на присъденото обезщетение, като намира същия за силно завишен. Моли за отмяна на решението в тази част, а алтернативно иска редуциране на размера на обезщетението.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От този касатор е подаден писмен отговор срещу касационната жалба на К.И.. Същата се оспорва като неоснователна и недоказана и на това основание се иска да бъде изцяло отхвърлена.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ГДИН поддържа касационната жалба. Моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Оспорва жалбата на К.И. и моли за отхвърлянето й.

Касаторът К.Р.И., чрез *** К.С., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 1 450 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Възразява срещу начина, по който са обсъдени доказателствата и счита, че е игнорирана защитата на ищеца. Намира, че критериите за определяне на размера на обезщетението са неясни и при формирането му не е съобразена утвърдената практика на ВКС и на ЕСПЧОС. Касаторът моли за отмяна на решението в процесната част и произнасяне по същество, с което искът да бъде уважен в пълен размер.

Този касатор също е подал писмен отговор срещу касационната жалба на ГДИН. Изразява мнение за несъстоятелност и необоснованост на оспорването. Развива съображения, че съдът е приложил аналогия като аритметична сметка на дните, в които И. е пребивавал при условията на изтезание, което на практика не може да се нарече обоснованост на справедливостта. Изтъква, че размерът на обезщетението е възможно най-ниското определено в пилотното решение на ЕСПЧОС преди около 10 години и се отнася към времето на разглежданите в него казуси, след което са изменени икономическите условия, а настоящият случай не е идентичен. Моли решението да бъде касирано в отхвърлителната част и искът да бъде уважен в пълен размер. Моли за присъждане на разноски за две инстанции.

В открито заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба с направеното в нея искане. В изявлението си пред съда изтъква, че присъденото обезщетение е изключително малко. Развива доводи, че отношението на органа, който изпълнява наказанието, е недопустимо и следва да се санкционира с обезщетение, което да го принуди да подобри условията на пребиваване. Настоява, че обезщетението е и компенсация, която цели да подобри живота на лицето, поради което следва да бъде присъдено в поискания пълен размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбите, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд –

Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирани лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледани по същество са неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд безпротиворечиво е установил фактическата обстановка. Прието е, съгласно данните от справка на началник Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново, че К.Р.И. *** през периода от 02.10.2019г. до 21.02.2020г., или общо 143 дни. Настанен е в различни килии и с различен брой лица. Килиите са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни лампи, а пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух – от прозорците в арестния коридор чрез отваряне на плътните врати на килиите. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора.

Арестните помещения са с площ от 8 кв. м. и са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. В спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва покилийно по всяко време на денонощието. Мястото за престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден. Телефонните разговори се осъществяват по време на престоя на мястото за свеж въздух. За осигуряване на сигурността в ареста по време на разговорите на разстояние от задържаните са ситуирани служители по начин, който да позволява прекъсването на телефонния разговор в случай, че не се спазва редът при провеждането му. Срещите с адвокати и близки се провеждат при стриктно спазване изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, в специално обособено място, намиращо се на първия етаж на ареста. В ареста се извършват ДДД обработки по график и извънредно при възникнала необходимост. По време на престоя на ищеца в ареста, на същия са извършвани медицински прегледи по негово желание, като няма регистрирани прегледи поради ухапвания, обриви и сърбежи. Избори за общински съветници и кметове не са провеждани на 27.10.2019 г. в ареста, тъй като не е образувана избирателна секция поради недостатъчния брой имащи право на глас задържани лица.

При така установеното от фактическа страна съдът e приел, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при които К.И. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново, в посочените периоди, накърняват правата му по чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България и респ. от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 2, т.3 и 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС. Изложени са мотиви, че липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от гледна точка на липсата на достатъчно жилищна площ (за част от периодите), санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, както и липсата на пряка дневна светлина и за осигурена възможност за престой на открито, наличието на дървеници в спалните помещения и нарушена тайна на разговорите с адвокат са обстоятелства, които в своята съвкупност неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. Не е установено конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/, което би могло да бъде разгледано като последица от тези условия, но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ е прието, че е налице неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство и психически болки и страдания, в какъвто смисъл е и разпоредба на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС според първоинстанционния съд.

Решаващият състав е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“ по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 от АПК и е осъдил ГД „ИН“ да заплати на К.И. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново в изброените периоди в размер на 1 450 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от 21.02.2020г. до окончателното й изплащане. Размерът на обезщетението е определен по реда на чл. 52 от ЗЗД, вр.

§ 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, както и при съобразяване на практиката на Европейския съд по правата на човека, практиката на националните съдилища и жизнения стандарт в страната. За сумата над 1 450 лв. до претендирания размер от 10 000 лв., исковата молба на К.Р.И. е отхвърлена.

Като основателна е уважена и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва считано от 21.02.2020 г. /датата на преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия/ до окончателното изплащане на сумата. Ответната администрация е осъдена на 123,10 лева разноски.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно със заявените възражения, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и без да е нарушено правото на защита на страните, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице основанията за присъждане на обезщетение за нематериални вреди. До този извод съдът е достигнал, анализирайки както представените от ответника писмени доказателства, така и представените такива от ищеца. Настоящият състав изцяло споделя виждането, че е доказано осъществяване на нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за ищеца са настъпили неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционният съд.