Решение № 161 от 25.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. К., 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100544 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от М. Д. Х., ЕГН ********** против С. Р. Х., ЕГН **********, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, с която се иска упражняването на родителските права, по отношение на децата Н. М. Х., ЕГН ********** и Д. М. Х., ЕГН ********** да бъдат предоставени на бащата, при който да бъде определено и местоживеенето на децата на адрес в *******, ул. „******“ № **, като ответницата бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на по 300 лв. за всяко едно от децата, считано от 15.04.2025 г. – датата на завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, като на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота или неделя от месеца, в един от дните, по четири часа дневно, по избор на майката, в часовия диапазон от 09:00 часа до 17:00 часа, в присъствие на бащата или в присъствие на социален работник или психолог.

В исковата молба се сочи, че с ответницата са живели нормално на съпружески начала до 27.03.2025 г., когато ответницата си тръгнала, без никаква причина, като оставила сина си сам в двора на съседи, а дъщеря си сама пред детската градина и избягала около 18:00 часа същия ден и повече не се е връщала, като грижите за децата се полагат от ищеца, с помощта на баба им. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв.

Г. С. от АК – К. – особен представител на ответника, който изразява становище, че искането е основателно, в частта, с която се иска родителските права да бъдат предоставени на бащата, при който да бъде определено и местоживеенето на децата на адрес в *******, а по отношение на предложения от ищеца режим на личните отношения на децата с майката счита, че искането в този му вид следва да бъде отхвърлено, като по отношение на исканата издръжка, намира същата за завишена и моли издръжката да бъде определена към законовия минимум. В тази връзка твърди, че не са посочени конкретни обстоятелства, обосноваващи нуждата от издръжка в искания размер, както и определяне на искания режим на лични отношения на майката с децата.

С протоколно определение от 06.11.2025 г. по гр.д. № 544/2025 г. до влизане в сила на решението по делото са постановени привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение на децата Н. М. Х. и Д. М. Х. са предоставени на бащата М. Д. Х., местоживеенето е определено при него, определен е режим на лични отношения с майката С. Р. Х., която е и осъдена да изплаща ежемесечна издръжката на децата, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.

Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа предявения иск. В хода на устните състезания се позовава на увеличението на минималната работна заплата, за 2026 г. което иска да бъде съобразено при присъждане на издръжка, с оглед законовите изисквания в тази връзка.

Ответника не се явява, представлява се от назначения особен представител адв. Г. С. от АК – *****, който поддържа отговора на подадената искова молба, като не възразява родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени на бащата, както и относно местоживеенето на децата.

Възразява по отношение претендирания размер на издръжката, както и относно режима на лични отношения в частта относно предложеното ограничение във времето за осъществяване режима на лични отношения от четири часа в рамките от 09:00 часа до 17:00 часа събота или неделя.

Не е спорно между страните, че от съвместното им съжителство, са родени децата Н. М. Х. и Д. М. Х., малолетни понастоящем, които се отглеждат от бащата.

По делото е постъпило становище от ДСП-К. /изготвено към момента на завръщане на ответницата в семейното жилище/, в което е посочено, че страните вече не са семейство и не поддържат никаква връзка и комуникация, от съвместното си съжителство имат две родени деца, двамата родители са трудово ангажирани и реализират доходи, оказване на помощ от страна на бабата по бащина линия в основните грижи за децата. От изготвения доклад от 2

ДСП-К. се установява, че къщата, където се отглеждат децата, разполага с необходимите условия и достатъчно пространство за задоволяване на потребностите им.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ю.А. /съсед на ищеца/ и Г.Е. /майка на ищеца/, които съда кредитира като преки, логични и последователни. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че майката трайно не полага грижи за децата Н. и Д., не се интересува от тях и не поддържа връзка, в това число и по телефон, раздялата на страните, привързаността на децата към бащата, започването на работа на майката.

По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства, че към момента двете деца се отглеждат от бащата, че същият притежава необходимия родителски капацитет, възпитава децата си чрез изграждане и създаване на навици и ценностна система у тях и стимулиране на тяхното развитие, за децата се полагат адекватни грижи, като се задоволяват всички техни основни потребности от храна, облекло, жилищни условия, сигурност и здравни грижи, установена и изградена емоционална привързаност между децата и бащата.

От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства и представения по делото социален доклад и след като съдът съобрази найдобрия интерес на децата, доказания родителски капацитет, както и липсата на възражения от страна на ответната страна родителските права да бъдат предоставени на бащата, приема, че родителските права по отношение на децата Н. М. Х. и Д. М. Х. следва да се предоставят на бащата М. Д. Х., при когото да се определи местоживеенето на децата, на посочения адрес в *******, ул. „******“ № **, общ. ******.

Предвид предоставянето упражняването на родителските права на бащата, н а майката следва да бъде определен режим на лични отношения. При режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес като се изхожда от съображенията за целесъобразност с оглед интересите и на детето и на родителите (в този смисъл Решение № 145/18.05.2011 г. по гр. д. № 418/2010 г. по описа на I V г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Право на всяко дете, негова естествена необходимост и висш интерес е да общува и с двамата родители. В името на неговото развитие във всяка сфера е то да осъществява пълноценно лични контакти и с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. При определяне на режимът на лични отношения следва да се постигне степен на конкретност, която да предотврати бъдещи конфликти между родителите, които не са в интерес на същото. Режимът на лични отношения не е насочен само и единствено към родителя, с когото детето не живее, а напротив той очертава нова рамка на жИ.та и за двамата родители. Центърът в нея е осигуряването на 3 лични отношения на детето и с двамата родители по определен ред, описан чрез система от връзки на родителите, организирани около жИ.та на детето.

Предвид факта, че родителите не поддържат контакти помежду си и майката не се интересува от развитието на де цата си, като не се обажда и не поддържа връзка, нито с бащата, нито с децата, което се установява от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а и с оглед процесуалното й поведение, съдът намира, че следва да се определи ограничен режим на лични отношения, като не следва да се определя такъв нито за празниците, нито за лятната ваканция, а да се определи единствено месечен режим. Посоченият от страна на ищеца режим на лични отношения съдът намира за подходящ и адекватен, като същия е в интерес на децата. Не следва на този етап децата да се предоставят с преспиване при майката.

Предвид липсата на определяне на режим по време на празниците и за лятната ваканция, следва да се прилага единствено определенията месечен режим, доколкото липсва определен специален такъв.

При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между родителя и детето връзка. Интересите на всяко дете изискват родителите му да упражняват родителските права чрез полагане на преки и непосредствени грижи, давайки му топлина и обич, както и своевременна помощ при възникване и разрешаване на проблеми, които всяко дете среща в своето ежедневие. Съдът следва да съблюдава „най-добрия интерес на детето“, отчитайки кой е носителят на родителската отговорност, имащ право да упражнява родителски права, и съответно кой има право на лични отношения с детето.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че майката трайно не полага грижи за децата си и не осъществява връзка с тях, съдът намира, че определения режим на лични отношения следва да е без преспиване.

Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че след постановените привременни мерки по делото ответницата се е завърнала при семейството си и е поддържала нормални отношения с децата си, съгласно изготвения от ДСП - К. социален доклад от м. септември 2025 г., макар и за кратък период, тъй като се установи по делото, че същата отново е напуснала семейното жилище.

Поради липса на родителско отчуждение съдът намира, че към настоящия момент срещите не следва да продължават така, както са постановени с определението по чл. 323 от ГПК, а именно да се осъществяват в т. н. защитена среда, в присъствие на специалисти, тъй като не са налице данни за негативно въздействие на майката върху децата.

По отношение на режима на лични отношения на майката с децата, съдът намира, че следва да уважи предложения с исковата молба режим на лични отношения между децата и майката, а именнно: майката да вижда децата всяка първа и трета събота или неделя от месеца, в един от дните, по четири часа дневно, по избор на майката, в часовия диапазон от 09:00 часа до 4

17:00 часа, в присъствие на бащата М. Д. Х., с ЕГН **********, но намира, че следва да се даде възможност тези срещи да станат алтернативно в присъствието на бабата по бащина линия. В тази връзка съдът взе предвид посоченото от ищеца в изготвения от ДСП - К. социален доклад от м. септември 2025 г., че не говори с ответницата, а комуникацията между тях се осъществява чрез майка му.

В производството за определяне на режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С оглед на това определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум“. В този смисъл Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. дело № 1572 по описа за 2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение от 07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г. ІІ г.о. на ВКС и решение от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г. ІІІ г.о. на ВКС.

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да вземе предвид възрастта на децата, техните нужди, с оглед физическото и духовно им развитие, необходимостта от средства за храна и облекло, като по делото не се установи децата да имат необходимост от извънредни, необичайни разходи по повод здравословно или друго подобно състояние, родители са трудоспособни и трудово ангажирани, с оглед изразените становища на страните, и поради което в съответствие с нормативно определените граници съдът намира, че в тежест на майката следва да се възложи да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 155.05 евро /равностойността на 303.25 лева/ на всяко едно от децата, чрез техния баща, като същата е дължима, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. При определяне на размера на издръжката съдът съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, че минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на 1/4 от размера на минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 155,05 евро месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК (тъй като от 01.01.2026 г. с Постановление № 243 от 13.11.2025 г. на МС, обн. в ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г., минималната месечна работна заплата е определена в размер на 1213 лв. или 620,20 евро). Ето защо с оглед предоставянето на родителските права на майката следва да бъде присъден този размер на издръжка, тъй като посоченият в исковата молба размер от 300 лв. /с равностойност 153,39 евро/ е под законовия минимум. Независимо от диспозитивното начало съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес като се изхожда от съображенията за целесъобразност с оглед интересите и на детето, които по отношение на издръжката намират законово отражение в посочената разпоредба на чл. 142, ал. 2 от СК.