Решение № 334 от 22.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Бл. , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500362 по описа за 2021 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от КР. В. К., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, и двамата с адрес село И., община Бл., *** против Решение № 500582 от 02.02.2021 г., постановено по гр.дело № 884/2019 г. по описа на РС – Р., с което са уважени предявени ревандикационнни искове по чл. 108 ЗС при условията на обективно и субективно (активно и пасивно) съединяване на исковете и са присъдени сторени от страните разноски.

Във въззивната жалба се сочи, че постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Изтъква се, че въпреки, че районният съд е приел, че правото на собственост на ищците е доказано, тъй като произтича от документ за собственост - Решение №1033 от 16.08.1999г. на ПК Бл., то такъв документ ищците не били представили по делото. Твърди се, че ищците легитимират правата си на собственици върху процесните имоти, с представен единствено Договор за делба от 07.06.2016г. и че същият не е достатъчен за легитимиране на собствеността, тъй като има действие само между страните, поради което следва да е предхождан, или въз основа на него да е издаден нотариален акт, установяващ правото на собственост по отношение на всички. Сочи, че ищците не твърдят, не сочат, не препращат и не цитират друг документ или основание, от който да извеждат правото си на 1 собственост.

Твърди се, че съдът произволно, необосновано и в противоречие с процесуалните правила е посочил Решение № 1033 от 16.08.1999г. на ПК Бл. като документ за собственост и оттук е приел, че правото на собственост на ищците е доказано.

Сочи се, че като е приел, че ищците се легитимират като собственици с описаното решение, съдът е приел /по повод възражението за придобивна давност/, че процесният имот е индивидуализиран за първи път с изменението на ПНИ, одобрено със заповед № ОА-Р-313 от 27.06.2012г. на ОУ на Област Бл., като там имотът е индивидуализиран с пл.№ 29.381 и квадратура 3618 кв.м. Съдът не бил обосновал как имот с номер 29.381 и с площ 3618 кв.м. е бил поделен с Договора за делба като имот с № 630337 и с площ 4987 кв.м.

/предмет на ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г. и Констативен нотариален акт №167 от 2003г./.

На следващо място се посочва, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че представеният от ищците Договор за доброволна делба е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет. Твърди се, че съдът не е свързал валидността на договора с незаконосъобразността на Заповед №78 от 28.01.2013 и Заповед от № 308 от 17.03.2016 г. на Кмета на Община Бл., която незаконосъобразност също е пропуснал да обсъди. Посочва се, че съдът е следвало да обсъди и констатира незаконосъобразността на цитираните заповеди и да направи извод, че поради това е невъзможно да се обособят делбените имоти и, тъй като предметът на договора е идентичен с този на оспорените заповеди, съдът е следвало да констатира нищожността на договора за делба - пряко установима от същия.

Твърди се, че за да отхвърли възражението за придобиване на спорния имот по давност Районният съд е приел, че моментът, от който в полза на ответниците е започнала да тече придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, бил датата на издаване на Заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012 г. на Обл.управител за изменение на плана приет със заповед №45/2004г., като е изложил доводи, че Решението на ПК има конститутивно действие, за пораждането на което, обаче, била необходима индивидуализация на имота.

Съдът счел, че тази индивидуализация е станала за първи път именно с тази заповед, съответно от този момент тече придобивната давност.

Твърди се, че този извод на съда е абсолютно необоснован и противоречи на доказателствата по делото.

Посочва се, че видно от заключението на СТЕ, което съдът е кредитирал като пълно, ясно и компетентно дадено, процесиите имоти са индивидуализирани с ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г.

На стр.11 и 12 от СТЕ ясно и подробно било пояснено, че за имотите е изготвен помощен план на ползвателите, приет с протокол от 21.06.1999г.

2

/Приложение 15 към СТЕ/. Въз основа на този помощен план е изработен и приет ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г., съгласно който процесиите имоти са индивидуализирани като имот с пл.№ 630337, с площ от 4967 кв.м. във вида, показан на приложената към СТЕ скица /Приложение 13 към СТЕ/.

Този план не бил обжалван по отношение имот с пл. №630337 и съответно бил влязъл в сила по отношение на него. Това послужило като основание за ищците да се снабдят с констативен нотариален акт за имота.

В този смисъл бил и отговора на СТЕ на изричния въпрос № 18 от СТЕ кога за първи път за индивидуализирани процесиите имоти с ПНИ /приложения № 13 и 14 към експертизата/.

Твърди се, че съдът не е взел предвид същественото обстоятелство, че за процесния имот е съставен нотариален акт - констативен, от №167, том I, рег.№2578, дело №167 по описа за 2003г. на Нотариус И.К., вписана в НК под №241, в който имотът е индивидуализиран именно въз основа на ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г., а именно: имот с пл.№ 630337 с площ с площ 4 967, 14 кв.м., находящ се в землището на с.И., Бл.ска област, в местността А.Д., представляващ нива, 9 категория, при граници: имот пл.№ 630338, пл.№ 630336, пл.№ 630335, пл.№ 630263, пл.№ 630260, пл.№ 630287, пл.№ 630339.

Посочват, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че именно този имот с пл.№ 630337 е предмет на разделяне с Договора за доброволна делба, където за всеки един от новообразуваните имоти е описано „представляващ реално обособена част и е образуван следствие на разделянето на имота с пл.

№ 630337 по ПНИ по пар.4 с площ 4 967, 14 кв.м., находящ се в землището на с.И., община Бл., местността А.Д...."

Твърди се, че ищците се легитимират като собственици при сключване на договора за доброволна делба именно с констативен нотариален акт 167 от 2003г. и същият е приложен към договора.

Посочват, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че на същия този Констативен нотариален акт ищците са се позовали за исканото от тях изменение със Заповед №78/2013r. на Кмета на Община Бл. и именно затова са искали площта на имота да бъде увеличена на 4 967 кв.м. -толкова, колкото е по цитирания нот.акт и ПНИ от 2002г.

Сочи се, че Констативният нотариален акт е документ за собственост, който има легитимиращо действие за собствеността върху имота, надлежно индивидуализиран в същия с площ и граници. Само поради обстоятелството, че е съставен такъв констативен нотариален акт следва да се приеме, че към момента на съставянето му процедурата по възстановяване е приключила, собствеността е придобита от ищците, и следователно в полза на ответниците е започнала да тече придобивна давност.

Сочи се, че от СТЕ е видно, че имотът фигурира и в новият ПНИ, одобрен със Заповед № ОА- 45/19.03.2004 на Областния управител на Област 3

Бл.. В него имотът на ищците фигурира под №381 с площ от 4092 кв.м., за който имот в Регистъра е записано „м. А.Д.", селскостопански фонд, трайни насаждения, собственик - наследниците на С. З. Я.. Този план не е обжалван по отношение имот 29.381 и съответно е влязъл в сила по отношение на него.

Обжалван е от трети лица по отношение на други имоти /имот N929.263, 29.260, 29.287/. В този смисъл считат, че не е вярна констатацията на съда на стр.7 от решението, че „заповедта е обжалвана от Г.Г. по отношение на имот 29.381", като твърдият, че ищците не са обжалвали ПНИ, нито са повдигали спор за материално право с жалбоподателя.

Сочи се, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че видно от СТЕ измененията на ПНИ от 2002 и 2004 засягат само една от четирите граници на процесния имот и не засягат владяната от ответниците част от процесните имоти, която неизменно е една и съща от 2002г. до сега.

Твърди се, че ако съдът е отчел всичко това е щял да стигне до единствения възможен извод, а именно, че индивидуализацията на имота е станала с ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г., и давностният срок в полза на ответниците е започнал да тече от датата на одобряване на този план, откъдето следва, че даввността е изтекла през 2012г.

По отношение искането за косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК се излагат съображения, че съдът необосновано е приел, че не са налице данни за необоснованост и въобще за незаконосъобразност на оспорените Заповеди.

По отношение Заповед №78/2013г. на Кмета на Община Бл., се твърди, че е налице незаконосъобразност поради неспазване на установената форма.

Обжалваната Заповед не съдържа необходимите фактически основания за нейното издаване.

Сочи се, че като основание за издаване на заповедта е посочен § 4к ал.

8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е., че помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, но се твърди, че към преписката, обаче, не се съдържат данни за изменение на самия помощен план. Посочва се, че видно от СТЕ помощния план от 2004г. не е изменян. Такова изменение принципно следвало да бъде обнародвано в ДВ, според изискванията на ЗСПЗЗ.

На следващо място сочат, че независимо от посоченото основание, изменението се мотивира с несъвпадане на границите на имота с тези по Нотариален акт 167/2003г. Твърди се, че съгласно СТЕ границите на имота по Нотариален .акт 167 от 2003г. са определени с ПНИ от 2002г. По този план имотът е индивидуализиран с пл.№ 630337 с площ 4987 кв.м. Със заповедта площта на имота е увеличена от 3618 кв.м. на 4987 кв.м. /като тази по нотариалния акт/, но границите са съвсем различни (Приложение №29 и № 39 към СТЕ). Посочва се, че границите се различават и от тези по помощния план, послужил за основа на ПНИ от 2004г.

4

Твърди се, че със заповедта немотивирано се изменят границите на имота по начин, различен от границите по нотариален акт, като очевидно е целено единствено да съвпадне квадратурата. Определената с нотариалния акт квадратура е „преместена" в други пространствени предели без яснота защо и как са определени. По този начин съдържанието на заповедта противоречи на декларираните цели. Не е посочено как са изследвани границите на имота по нотариален акт и защо именно тези граници са счетени за границите по нотариален акт, а не границите по плана от 2002г.

Твърди се, че е налице незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила Бл., следователно имотът не би могъл да бъде разделен по начина, предвиден със заповед №308/2016 г. Посочва се, че невъзможността за изпълнение на заповед №308/2016г. - разделяне на имот 381 на четири имота с предвидените в заповедта граници и площи е довело до невъзможен предмет на оспорената заповед. При тези изводи считат, че атакувания административен акт страда от порока материална незаконосъобразност, който в случая е толкова съществен, че прави невъзможно изпълнението на разпореденото с акта действие, поради което атакувания административен акт следва да се приеме за нищожен, поради което не е породил целените от издателя му правни последици, съответно не може да бъде годна правна основа на друг акт.

Посочва се, че съдът е следвало да констатира и, че в мотивите на заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012г. на Областен управител Бл., некоректно, немотивирано и незаконосъобразно е употребен израза, че ПНИ се „допълва" с имот 29.381. Сочи се, че видно от приложената преписка към заповедта, както и от подробния анализ на СТЕ, с този план само се изменя една от границите на имота, предвид подадената от третото лице Г.Г. жалба, касаеща имоти 263, 260 и 287 и развилите се във връзка с тази жалба съдебни дела.

Вследствие на това изменение площта на имота се редуцира на 3618 кв.м.

Предмет на развилите се дела, съответно на мотивите на заповедта, са имоти 263, 260 и 287, обединени в имот 263, а не имот 29.381. Безспорно от данните по делото ставало видно, че имот 29.381 е нанесен в ПНИ, одобрен със Заповед № OA-45/19.03.2004r., а преди това като имот № 630337 нанесен в ПНИ, обявен в ДВ, бр.112 от 29.11.2002г. Твърди се, че съдът погрешно се е позовал на некоректно употребения израз „допълва" на Заповедта и като го е възпроизвел в мотивите на решението неправилно е обосновал началния момент на придобивната давност в полза на ответниците. Посочва се, че вместо това съдът е следвало за констатира незаконосъобразността на заповедта в тази й част като немотивирана и необоснована ида постанови нейното изменение.