Решение № 929 от 16.03.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 929 16.03.2018 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На девети ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО

ЖЕЛЕВ

Секретар Величка

Динкова като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 16667 по описа за 2016 година.

Предявени са субективно и обективно съединени: първоначален иск с осн. чл.72, ал.1 и 3 ЗС, както и насрещни искове с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД; чл.55, ал.1 ЗЗД; чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Ищците по първоначалния иск Г. и Е. А. твърдят, че са придобили недвижим имот – апартамент №9, находящ се в гр. *************** срещу задължение за издръжка и гледане уговорено с нотариален акт от 27.11.2012г.

Прехвърлители по този договор били ответниците К. и Е. Б. Твърди се, че през 2015г. последните завели дело за разваляне на договора като искът е бил уважен с решение по гр. дело № 1395/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 31.05.2016г. Твърди се още, че по времето докато са владели имота по силата на разваления договор, ищците са извършили строително-ремонтни работи в него. Това станало в периода от 2012 до 2015г. От тези строително ремонтни работи, които са подробно описани в исковата молба, стойността на имота се била увеличила със сумата 5500 лева при все, че сумата за самите разходи възлизали на 4957,30 лева. С оглед тези обстоятелства ищците твърдят, че като добросъвестни владелци са подобрили имота, като претендират ответниците да им заплатят увеличената му стойност. Молят да им бъде признато и право на задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения. В хода на производството е предприето увеличаване на размера на иска до 7300 лева.

С отговора на първоначалната искова молба ответниците К.Б. и Е.Б. не отричат твърденията, свързани със сключване на договора за издръжка и гледане и последвалото му разваляне. Излагат довод, че ищците не се ползват с правата на добросъвестни владелци, като отричат твърдението, че подобренията са извършени със знанието и без тяхното противопоставяне. Поддържат, че ремонтните дейности са били извършвани по време на делото за разваляне на договора за издръжка и гледане.

Предявилите насрещните искове К.Б. и Е.Б., твърдят, че и след развалянето на договора, имотът продължава да е във владение на ищците по първоначалния иск. Поради това претендират, че те им дължат обезщетение за лишаване от ползване на имота, а също и обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Поддържат, че по време на действие на договора А. не са изпълнявали задълженията си по него, независимо от тежкото здравословно състояние на двамата ищци и нуждата им да получават грижи и издръжка. Поради това Б. били принудени да живеят при много лоши условия, с недостиг на средства, което се отразявало на физическото и на емоционалното им състояние.

Във връзка с лошото отношение на А., ищците претърпели стрес, страдания и обида на човешкото им достойнство. Освен това, ищците били лишени от правото да ползват жилището си, което било ползвано от ответниците без основание, което обстоятелство довело до тяхното обогатяване. С оглед всичко това се претендират следните обезщетения: 1000 лева - за ползването без правно основание на жилището за периода от влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане до предявяване на иска – 12.12.2016г.; сумата 1000 лева, с която ответниците се били обогатили поради ползване на отпаднало основание на процесния недвижим имот за времето от 27.11.2012г. - сключването на договора до неговото разваляне - 19.07.2016г.; сумата 800 лева, представляваща обезщетение за претърпените от К.Б. неимуществени вреди; сумата 200 лева - обезщетение за претърпените от Е.Б. неимуществени вреди; както и сумата 72 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- заплатена такса за нотариус за връчване на нотариална покана. В хода на делото насрещните искове са изменени както следва: тези относно присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по т. 1 и 2 от насрещната искова молба от 1000 на 1500 лева; искът за обезщетение за неимуществени вреди дължими на К.Б. от 800 на 1400 лева; а искът за обезщетение за неимуществени вреди на Е.Б. от 200 на 600 лева.

В отговор на насрещната искова молба ответниците А. излагат довод за неоснователност на предявените искове. Отричат да не са изпълнявали задължението за осигуряване на грижи и даване на издръжка по договора, поради което, считат, че не са налице основания за настъпване на неимуществени вреди в полза на ищците. Излагат твърдения, че не е налице пряка и непосредствена връзка между тяхното поведение и настъпилите неимуществени вреди. Поддържат също, че предвид заболяването си ищцата Б. не е била в състояние да оценя фактите от заобикалящата я действителност и да претърпи твърдените вреди от неимуществен характер.

Съдът намери за установено следното:

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 27.11.2012г. – ***************. на **********. ищците К.Б. и Е.Б. прехвърлили на Г.И.А., правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. П., представляващ апартамент с площ от 57 кв.м., с административен адрес гр. ********************* при граници: на същия етаж *****************; ведно с избено помещение № 9 с площ от 5 кв.м., както и 0,96 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж / лист 6/.

Установява се от представеното удостоверение, че към датата на гореописаната сделка приобретателят Г.А. е бил в граждански брак с Е.Л.А.

/ лист 21/.

С решение № 634 от 03.05.2016г., постановено по гр. д.

№ 1395/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение №864/13.06.2016г. по същото дело, договорът от 27.11.2012г. бил развален поради неизпълнение по иск предявен от К.Б. и Е.Б.. Ответници в това производство са Г.И.А. и Е.Л.А. / лист 7 – 13/. Решението е влязло в сила на 19.07.2016г.

Установява се от показанията на свидетеля Л.С., че семейството на ищците започнали да обитават апартамента към 2002г. Когато се нанесли в него, той бил в недобро състояние и се налагало да бъде ремонтиран. Бил направен ремонт при който включвал сваляне на тапети, шпакловки, закупуване и монтиране на кухненско оборудване. Ремонтите били извършвани след 2012г., след като семейство Б. се преместило и в жилището останали само ищците. Преди този период бил правен ремонт в спалнята. През последните две –три години в имота била подменена дограмата, както и ремонтирана банята. В същия период бил извършен и ремонта на кухнята, като същият включвал поставяне на плочки по пода, на нови шкафове и кухненски плотове.

Показанията на свидетеля С. относно извършвани в жилището ремонтни дейности се потвърждават от представените писмени доказателства относно закупуване и монтиране на дограма и щори / лист 14-18/.

Представен е по делото и договор за изработка на алуминиева дограма, сключен между ищцата А. и „Теолино пласт“ на 17.04.2015г. в който е удостоверено заплащане на сумата 619,86 лв. / лист 139 и 140/.

Установява се от заключението на съдебно-оценителната експертиза изготвена от вещото лице И., че стойността на процесния апартамент, при отчитане на направените в него ремонтни работи възлиза на 46 000 лева, а стойността му, ако тези ремонтни работи не биха били осъществени е 41100 лева. Повишената стойност е 4500 лева /лист 130 – 135/.

Съобразно изчисленията на вещото лице, приложени към заключението / лист 136/, стойността на разходите за извършените в апартамента строително монтажни работи, са както следва: относно тези направени в кухнята на жилището – 971,73 лв.; за подмяна на ел. ключове и табло – 103,30 лв.; за поставяне на щори в детска стая – 120,12 лв.; относно направените в банята – за фаянсова облицовка -589,68 лв.; за настилка от теракот – 190,94 лв.; за мивка с ботуш – 117; за смесителни батерии – 214 лв.; за вентилатор – 26; подмяна на врата / ПВС/ - 286,52 лв.; подмята на спирателен кран – 13,50 лв.; относно разходите в тоалетната: за настилка от теракот – 41,60 лв.; подмяна на тоалетна чиния и казанче – 123,50 лв.; относно стаите хол и детска: за подмяна на прозорец в детска стая – 527,80 лв.; за подмяна на прозорец в хола – 897,26 лв.; за подмяна на врата в хола – 301,60 лв. Така общият размер на разходите извършени за строително-монтажните работи възлиза на 4524,55 лева.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице И.Г. средната наемна цена, дължима за имот като процесния в периода от 19.07.2016г. до 02.12.2016г. възлиза на 1152 лв. За периода от 27.11.2012г. – датата на която е сключен договора за издръжка и гледане до 19.07.2016г. – влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане, средната наемна цена е 11379 лв.

Свидетелката К.Н.Г. поддържа, че познава ответниците от 2014г., когато извършвала рехабилитация на Е.Б.. Последната била много болна, не можела да се храни сама, не можела да говори, приемала само пасирани продукти, които ѝ били давани със спринцовка. Ответникът Б. се грижел сам за съпругата си, като не получавал помощ от никого. Тъй като грижите ангажирали изцяло Б., той не можел да работи пълноценно и това се отразявало на доходите му. Тази ситуация, както и отказът на А. да предоставят помощ, били причина Б. да е много разстроен, разтревожен и да преживява всичко болезнено. Показанията на Г. се потвърждават от изложеното от другата свидетелка – П.М.В. Тя поддържа, че К.Б. и Е.Б. живеели първоначално със семейството на сина на Е. - Г.А.. Това продължило 2006г. година, когато Б. се преместили в друго жилище, за да може младото семейство да бъде отделно. Б. имали финансови проблеми. Първоначално Е. работела, но с напредването на болестта й престанала да може да го прави и получавала пенсия. Този доход бил малък, а разходите за рехабилитация и поддържане на жизнените функции на Б. – високи. Поради това основните средства в семейство внасял К.Б., който бил изцяло поел и ежедневните грижи за съпругата си. Цялата ситуация се отразявала стресиращо върху Б., поради което той започнал да има проблеми с високо кръвно налягане. След заболяването на Е. отношенията с ищците А. се развалили. Ответникът Б. поискал от ищците да му помагат, но му било отказано.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По първоначалния иск за присъждане на подобрения и признаване право на задържане:

Ищците А. твърдят, че в периода след като имотът им е бил прехвърлен са извършили в него редица строително-монтажни работи, които да довели до увеличаване на неговата стойност. Тоест налице е твърдение за извършени подобрения.

Установи се от фактическа страна, че действително в имота са били предприети действия, довели до подобряване на неговата годност да бъде употребяван по предназначение и повишаване на стойността му, което е видно от заключението на експертизата.

Съгласно чл.72, ал.1 ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. До заплащане на подобренията той има право да задържи вещта - чл.72, ал.3 ЗС.

Според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Специфично в случая е, че А. са започнали да упражняват власт на правно основание, което в последствие е отпаднало, поради факта на развалянето на договора по реда на чл.87 ЗЗД. Причина за развалянето е виновно неизпълнение на задължението им произтичащо от договора за издръжка и гледане, по силата на който е било прехвърлено правото на собственост. Съгласно указанията дадени с т. 11 на Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание. Неизпълнението на задължението на ищците е основанието за възникване на правото на разваляне на договора, тоест те са знаели за обстоятелството от което произтича развалянето на договора. Ето защо те не могат да бъдат приравнени на добросъвестни владелци по повод правоотношенията им със собственика на имота за извършените в него подобрения.

Разпечатката съдържа 38 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71e70f88-d646-4504-9117-5de6ae589f2d