Определение № 984 от 09.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. София, 09.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500740 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, във връзка с ал.

1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. М. И., чрез адвокат А. Л., против Определение № 19714/05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 12767/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-E, с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 96084/22.03.2024 г. на жалбоподателя срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на "Топлофикация София" ЕАД по гр. д. № 45567/2022 г. на СРС, 145 състав като просрочено.

Поддържа се неправилност на извода на съда, че е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение на 13.11.2022 г., тъй като жалбоподателят твърди, че не познава посоченото в призовката лице, на което е осъществено връчването- Р. Т. и последната никога не е пребивавала на адреса му. Сочи, че във възражението е посочено, че жалбоподателят е узнал за воденото срещу него производство и издадената заповед за изпълнение, когато е направил лично справка по делото.Твърди се, че още от 2008 г. пребивава, установил се е и центърът на жизнените му интереси се намира на територията на Република Гърция и е представил писмени документи на 1 гръцки език с превод на български в подкрепа на изложените твърдения.

Твърди, че заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. В допълнение сочи, че на 28.12.2022 г. в Република Гърция е издадено в негова полза свидетелство за правоуправление на МПС, приложено по делото. С оглед изложеното, твърди, че не е могъл да узнае за дадената заповед за изпълнение срещу него и да подаде възражение срещу нея преди 22.02.2024 г., когато е узнал за издадената заповед след направена справка лично от него по заповедното производство. Допълва, че за прилагането на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК е ирелевантно дали е извършено редовно връчване на лице по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СГС за ново разглеждане, евентуално да бъде прието подаденото възражение и да бъде постановено спиране на изпълнението на процесната заповед по чл.410 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната по жалбата страна"Топлофикация София" ЕАД е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното определение за правилно, и моли същото да бъде потвърдено.

Апелативен съд-София, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по правилността на обжалваното определение, настоящият състав взе предвид следното:

От фактическа страна:

Частно гражданско дело № 12767/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-E е образувано по възражение с правно основание чл. 423, ал.

1, т. 2 от ГПК, подадено от А. М. И. и с вх. № 96084/22.03.2024 г. по описа на СРС. Молителят е поддържал, че на 22.02.2024 г. след лично извършена справка по делото е установил, че срещу него има издадена заповед за 2 изпълнение, както и че от 2008 г. не живее на постоянния са адрес, а живее и пребивава на територията на Република Гърция, където полага труд, плаща данъци и се осигурява, като е представил писмени доказателства в този смисъл. Посочил още, че обстоятелството, че длъжникът се намира в чужбина е констатирано от призовкаря, извършил връчването на заповедта за изпълнение чрез залепване на съобщение по реда на чл.47 ГПК по ч.гр.д.

№23243/2021 г., 53 състав на СРС, и е поискал от съда да събере писменото доказателство или да му бъде издадено съдебно удостоверение, за да се снабди със същото. С възражението са представени копия на писмени документи, издадени на гръцки език, като с нарочна молба жалбоподателят е представил документите в превод на български език. Сред издадените официални писмени документи, каквито представляват представените такива към възражението, са Удостоверение за регистрация на гражданин на държава-членка на ЕС, съгласно което, считано от 08.10.2008 г., А. М. И. е регистриран с адрес ул.*** №112, Атина поради местоживеене; Индивидуално уведомление за просрочване от 14.02.2024 г. за А. М. И., с посочен адрес ул.

*** 19, ПК 11255, гр. Атина, връчено му на 27.02.2024 г., от което е видно, че същият е имал неплатени задължения към Община Атина за незаконно паркиране извън паркоместа за периода 2008 г. - 2010 г., както и за други нарушения от 2010 г., 2011 г. и 2013 г. Съгласно представените актове за административно определяне на данък на физическо лице от Независим орган по публичните приходи на Република Гърция, въз основа на първоначална електронна декларация, издадени съответно на 04.05.2020 г., 29.06.2021 г., 29.04.2022 г. и 23.05.2023 г., отнасящи се до лицето А. И. М. с адрес ул. *** 19, 11255 - Атина, за фискалните 2019 г. и 2022 г. не са направени начисления като за 2019 г. единствено са отбелязани разходи по чл. 16 от Данъчния кодекс, а за 2020 г. и 2021 г. има данни за облагаем доход на лицето. Видно от Свидетелство за правоуправление на МПС е, че същото е издадено на 28.12.2022 г. на лицето А. И., в Република Гърция. Представени са и данъчни декларации, подавани от А. М. И., за съответните години.

В приложеното по делото ч. гр. д. № 45567/2022 г. на СРС, 145 състав, се намира Справка, извършена в НБД, съгласно която А. М. И. има постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ж.к „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.* .

От намиращото се на лист 20 по делото съобщение е видно, че на 13.11.2022 г. на лицето Р. Т. е връчена процесната заповед за изпълнение, като 3 в съобщението е посочено, че същата е „пълнолетно лице от адреса“.

В кориците на ч.гр. д. № 45567/2022 г. на СРС, 145 състав не се съдържат данни за дата, на която А. М. И. се е запознал с образуваното срещу него дело.

При така установените по делото факти, СГС е приел, че на 13.11.2022 г. на длъжника е била връчена заповедта за изпълнение чрез лицето Р. Т., пълнолетно лице от адреса, което е получило съобщението със задължение да предаде на длъжника, от което е направен извод, че това е моментът, от който следва да тече предвидения срок за депозиране на възражението. Съдът е приел, видно от справката в НБД връчването е на постоянния адрес на длъжника и няма данни същият да има регистриран настоящ адрес на територията на Република Гърция. С оглед на това е заключено, че предвиденият месечен срок в разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК изтича на 13.12.2022 г., поради което и депозираното на 22.03.2024 г. възражение е просрочено и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

На първо място следва да се изложи, че предмет на настоящото производство е въпросът за спазване на преклузивния едномесечен срок, посочен в разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК, който въпрос се отнася до допустимостта на възражението, а не до неговата основателност, към която се отнася обичайното местопребиваване на лицето. Поради това, в настоящото производство не следва да бъдат преценявани представените с възражението писмени доказателства, за които се твърди, че установяват, че от 2008 г. обичайното местоживеене на жалбоподателя е в Република Гърция. Това е въпрос за основателност на възражението, който въпрос изобщо не е бил разгледан от СГС, поради което и не може да бъде предмет на проверка и в производството пред апелативния съд.

Настоящият съд не споделя мотивите на СГС, че на 13.11.2022 г. длъжникът, в случая жалбоподателят, е бил уведомен и е узнал за издадената срещу него заповед. На тази дата на лицето Р. Т. е била връчена заповедта за 4 изпълнение, издадена срещу А. М. И.. По делото липсват данни, от които да се направи извод, че А. М. И. познава Р. Т., както и че същата го е уведомила за издадената срещу него заповед за изпълнение. Съгласно чл.46 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. В процесния случай съдът намира, че съобщението за връчване на издадената заповед за изпълнение не е надлежно оформено съгласно изискванията на ГПК, доколкото в него липсва означение на качеството на лицето Р. Т., намерено на адреса, както и липсва изявление на същата за поемане на задължение да предаде призовката на А.

И.. От това следва, че не може да се направи безспорен извод, че И. е узнал за издадената против него заповед за изпълнение именно на 13.11.2022 г., т.е. за него не е започнал да тече срокът по чл.423 от ГПК, като липсват данни той да е узнал за заповедта на дата по-ранна от твърдяната от него.

Съобразно нормата на чл. 423, ал. 1 ГПК, възражението пред въззивния съд може да се подаде в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Смисълът на основанието по чл. 423, ал. 1. т. 2 ГПК е да даде реална възможност на длъжника, който не е имал постоянно местожителство в страната и затова спрямо него е неприложимо производството по чл. 410 ГПК, да се защити като подаде възражение пред въззивния съд. Този фактически състав предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да упражни правата си по чл. 414 ГПК, защото заповедта не му е била връчена лично, да подаде възражение пред въззивния съд. Второто кумулативно изискване е длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. Това основание /за разлика от предходната хипотеза - чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК/ не съдържа изискване съдът да е допуснал нарушение на процесуалните правила при връчване на заповедта за изпълнение. Тук законът отдава значение на факта, че след като не е връчена лично на длъжника заповедта за изпълнение, при отсъствието му от страната, той обективно не е имал възможност да узнае за нея и да упражни правото си на възражение по чл. 414 ГПК. Фактическото узнаване на заповедта от длъжника съвпада с момента на нейното връчване или с връчването на покана 5 за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, в която е възпроизведено нейното съдържание, само когато те са връчени лично на него- арг. от нормата на чл. 423, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, при която макар съответните книжа да са връчени надлежно чрез друго лице, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК , длъжникът не е могъл да узнае своевременно за издадената заповед поради особени непредвидени обстоятелства- напр. неизпълнение на задължението на получателя да му ги предаде, отсъствие на длъжника от страната и др. Именно затова в хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК за начало на срока за възражение пред въззивния съд законът определя моментът на узнаването, който момент не съвпада с момента на връчването на заповедта за изпълнение.

Ако узнаването на заповедта се отнесе към момента на връчването по реда на чл. 47 ГПК, то основанието на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК би се обезсмислило.