Решение № 188 от 26.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай М.

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Николай М. Въззивно частно наказателно дело № 20241100603005 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на ЧТ М. С. срещу протоколно определение на СРС, НО, 116-ти състав, с което на основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК е прекратено наказателното производство по НЧХД № 11759/2023 г. по описа на същия съд и състав.

С депозираната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се моли неговата отмяна. ЧТ С. твърди, че е закъсняла за съдебното заседание с 20 минути.

Твърди също, че в случая се касае за нередовна процедура по призоваване, поради което и приема, че определението на СРС за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С жалбата не се представят доказателства във връзка с изложените в нея твърдения, както и не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327, ал. 1 от НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на допълнителни или нови доказателства.

В хода на съдебното производство пред настоящият съд, частен 1 тъжител М. С., моли да бъде уважена депозираната жалба срещу атакувания съдебен акт и отменен същия по аргументи и основание изложени в същата.

Моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че е била нередовна процедурата по призоваването й, поради което не е налице визираната в закона хипотеза за прекратяване на производството.

Подс. К. от своя страна твърди, че СРС е положил необходимите усилия за призоваването на ЧТ С., което и се е доказала от факта, че същата се е явила, макар и със закъснение. Моли СГС да потвърди обжалваното определение.

Жалбата се явява процесуално допустима, защото е подадена от лице, разполагащо с активно процесуално качество. Депозирана е в надлежна форма и в законоустановения срок, както и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.

Въззивният съд, като прецени доводите изложени в жалбата от частния тъжител, исканията и доводите изложени в хода на съдебното производство пред въззивния съд, след като се запозна с доказателствените материали приложени по делото и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С депозирана частна тъжба от частният тъжител М. С. е повдигнато обвинение на подсъдимия В. К., за извършено от последната престъпно деяние на 27.02.2023 г., квалифицирано като престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 13.02.2024 г. , СРС, НО, 116 състав е прекратил наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл.

24, ал. 4, т. 5, предл.2 от НПК. За да постанови акта си, първостепенният съд е приел, че от съда са положени максимални усилия за призоваването на частния тъжител: С. е призована на посочения с частната тъжба адрес, потърсен е и на известния по делото мобилен телефон, а призовката е изпратена и по имейл адрес, който лицето е използвало за кореспонденция.

Въпреки положените усилия, същата не се е явява на посочените с разпореждането дата и час. Изброените обстоятелства и са довели проверяваната инстанция до извода, че са изпълнени изискуемите от нормата на чл. 289, а.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК .

В кориците на делото по първоинстанционното производство е постъпил и доклад от съдебен деловодител на СРС, НО 116 състав М.М.. В същия се излага информацията, че на 13.02.2024 г. в 11:40 часа е провела разговор с ЧТ М. С., иницииран от последната, в който С. е уведомила деловодител М., че е закъсняла за съдебното заседание, като се е намирала пред съответната съдебна зала в 11:20 часа.

Видно от приложената на л. 97 призовка в цялост и от имейл кореспонденция, находяща се на л. 60, същата е изпратена на имейл адрес, 2 който ЧТ М. С. е използвала за контакт със съда в хода на текущото първоинстанционно производство.

Видно от приложена на л.99 призовка в цялост лицето е посетено двукратно на посочения в частната тъжба адрес, като не е намерено от съответния призовкар, а също и не е отговорило на поставените съобщения.

От протокол за уведомяване по телефон (л. 96) се установява, че съдебен секретар В.Динева двукратно е правила опит да уведоми ЧТ С. за насроченото съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, съдът прекратява наказателното производство, когато частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини, като тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

С посочената разпоредба, законодателят е регламентирал случаите в които първоинстанционния съд, пред който е образувано наказателно дело от частен характер по частна тъжба на частния тъжител, се прекратява поради неявяване без уважителни причини на същия или на негов повереник.

В конкретния казус що се касае до призоваването на лицето и въздигнатите от ЧТ С. в тази насока възражения СГС приема, че същите са неоснователни. На първо място, М. С. твърди, че проверяваният съд е следвало да проведе процедура по призоваване съобразно правилата на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). В случая, обаче, се касае за наказателно производство и съответно процесуалните правила, които съдът следва да съблюдава са разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Именно в чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е предвидено и че лицето следва да не е намерено на посочения в тъжбата адрес и след това да не се е явило в съдебно заседание. Тоест СРС е имал единствено задължението да потърси ЧТ С. на посочения по делото адрес. Въпреки това първата инстанция е положила и допълнителни усилия – да на прави опит да призове ЧТ както по телефон, така и по имейл. И видно от материалите по делото ЧТ С. е била уведомена за насроченото съдебно заседание, след като се е явила за същото двадесет минути по-късно. Ето защо, СГС не приема за основателни аргументите на частния тъжител в тази насока.

Въпреки гореизложеното, по същество искането на ЧТ С. се явява основателно, поради следните съображения:

От приложения доклад от съдебен деловодител М., приложен на л. 102 се установява, че се касае за закъснение на частния тъжител, а не за неговото неявяване. От съдебния протокол от 13.02.2024 г. се установява, че съдебното заседание по нчхд № 11759/2023 г. е започнало в 11,00 часа и е приключило в 11, 05 часа. Следва да се обърне внимание на районния съд, че законодателят е предвидил хипотезата на неявяване въобще на частния тъжител и неговия повереник в съдебно заседание, след като са били редовно призовани за него, а не закъснение, каквото в случая е и констатирано. В конкретният случай е 3 видно, че се касае до закъснение и то от двадесет минути, което обстоятелство не може да бъде подминато. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че неявяването на тъжителката се дължи на обективно закъснение, за което е констатирано, че е било в рамките на около двадесет минути, и което не може да се изтълкува като проявена от нейна страна недобросъвестност, въззивният съд прецени, че макар формално основанията за прекратяване на производството да са били налице, атакуваното определение следва да бъде отменено. Респективно делото следва да бъде върнато на същия състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид всичко гореизложено и доколкото се касае за закъснение в минимален часови период, а не за неявяване , то не могат да бъдат правени изводи за дезинтересиране от изхода на делото от страна на частния тъжител, последица от което да бъде прекратяване на наказателното производство.

В заключение на всичко изложено до момента и след извършената служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция констатира наличието на основания, налагащи отмяна на първоинстанционния атакуван съдебен акт, поради което и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от горното СГС, НО, VII Въззивен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА определение от 13.02.2024 г. , постановено по НЧХД № 11759/2023 г по описа на СРС, НО, 116 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия на същия съд, от същия съдебен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4