Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2759 от 13.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1334/2023
Вид
Определение № 2759
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2759 гр. Варна, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501334 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ №10034/17.05.2023г., депозирана от „Н. ф......“ ООД, ЕИК..................., срещу определените и вписани в ПДИ до длъжника по изп.д. №2023/7180400/429 на ЧСИ при ВОС Станимира Костова – Данова разноски по делото, включващи адвокатски хонорар на взискателите от общо 1 850.00лв. и такси по ТТР ЗЧСИ от общо 798.68лв.

В жалбата са изложени д.ди за неправилно определяне и начисляане на разноските по изп. дело. Относно адв. хонорар са изложени възражения за прекомерността му, с оглед вида и обема на извършените от пълномощника на взискателите действия по делото. Относно разноските по делото се твърди, че при погасяване на задълженията в срока за ПДИ, независимо от начина, не се дължи таксата „по чл.53 от Тарифата“; другите разноски също не се дължат, без да се излага конкртно защо. Отделно всички суми, за които е било образувано делото, били погасени чрез прихващане. Моли за намаляване на адв. хонорар и за прекратяване на изп. дело.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отг.р от насрещната страна, с който се изразява несъгласие с д.дите в жалбата относно разноските, като се оспорва соченото от длъжника извънсъдебно прихващане.

Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна, 1 доколкото е подадена от надлежна страна, съдържа изискуемите за редовност реквизити и е надлежно администрирана.

За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №429/2023г. на ЧСИ при ВОС Станимира Костова – Данова е образувано на 04.04.2023г, по молба на взискателите М. Николов Б. и Д. К. Н., въз основа на 4 броя изп. листи, издадени в тяхна полза, по гр.д.

№12363/2021г. на РС-Пловдив, срещу длъжник „Н. ф......“ ООД.

Към молбата за образуване са приложени дог.ри за правна защита и съдействие, съответно в размер на 500.00лв за взискателя Д. Н. и 1 350.00лв. за М. Б..

С молбата за образуване взискателите са поискали налагане на запор върху конкретна банкова сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД АД.

Изготвена е ПДИ №9435/05.04.2023г. и същата е връчена на длъжника „Н. ф...... ООД“ на 09.05.2023г. В нея са вписани размери на вземанията на взискателите, в това число адвокатски хонорар от общо 1 850.00лв., а също са вписани и такси по ТТР ЗЧСИ от общо 798.68лв.

Поради допуснатата от ЧСИ грешка в ПДИ, на 10.05.2023г. е изготвено уведомление с изх.№12285/10.05.2023г., връчено на длъжника на 17.05.2023г., в което е посочено, че взискателите по делото са двама, като вземанията им са вписани отделно. В уведомлението е вписан и сбор от таксите по ТТР ЗЧСИ от общо 830.39лв.

На 16.05.2023г. от запора на банкови сметки на длъжника е постъпила сумата от 8 935.63лв., която удовлетворява изцяло вземанията по изп. дело.

На 17.05.2023г. е депозирана жалбата с вх. №10034/17.05.2023г., в която са наведени възражения за прекомерност на адв. хонорар на взискателите и за недължимост на разноските по изп. дело, която директно е администрирана.

Тази фактическа ситуация обуславя следните правни изводи:

Произнасянето на СИ по отношение на разноските, чрез определянето и отразяването им в ПДИ, по същество не представлява същинско изпълнително действие, доколкото не е насочено към осъществяването на притезанието по изпълнителното основание, а ангажира отг.рността на съответната страна за репариране на направените от насрещната страна разходи по привеждане в изпълнение на изпълнителния титул. Правилата за отг.рността за разноски в изпълнителното производство са уредени със специалните разпоредби на чл.79 от ГПК. С оглед на систематичното място на правната уредба и при липсата на изрични разпоредби в различен смисъл следва да се приеме, че волята на законодателя е отг.рността за разноски да бъде уредена в общите правила на процесуалния закон, в това число и в производство по принудително изпълнение. С оглед на което общото правило на чл.78, ал.5 от ГПК намира приложение и в изпълнителния процес.

Аргумент за това е и обстоятелството, че нед.лна от разпределянето на разноските може да бъде всяка от страните по делото. От друга страна 2 разглеждането на въпроса за прекомерността на адв. хонорар на взискателя не може да бъде извършено служебно от СИ преди конституиране на длъжника и без възражение от него в тази насока. Ето защо когато след ПДИ длъжникът за първи път в изпълнителния процес се защити с възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, компетентен да се произнесе по него е самият изпълнител, в качеството си на решаващ орган в изп. процес, в това число и при начисляване и събиране на разноските. Едва актът на СИ с който се отказва намаляване на адвокатското възнаграждение или същото се редуцира до неоправдан, според длъжника размер, подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК (така и Определение №1862/17.05.2022г. по по в.гр.д.

№737/2022г. на ВОС; Определение №3974/9.11.2021г. по в.гр.д. №2668/2021г. на ВОС; Определение №170/25.03.2011г. по ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС; и други). По тази причина настоящият съдебен състав намира, че жалбата, в частта й, с която се оспорва начално отразения в ПДИ адвокатски хонорар за взискателя, като прекомерен, е преждевременно предявена. Поради това и доколкото на практика обективира искане до СИ за редуциране на хонорара, настоящото производство следва да бъде прекратено в тази част, а жалбата – изпратена ЧСИ за произнасяне.

В частта на жалбата срещу определените с ПДИ разноски по ТТР ЗЧСИ настоящият съдебен състав намира, че по аргумент от т.2 от ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, същата по принцип подлежи на разглеждане, тъй като отразява служебната преценка на СИ (каквато по чл.78, ал.5 от ГПК той няма). В същото време обаче целта на обжалването по чл.435, ал.2, т.7 ГПК е съдът да може да се произнесе по всички приети за дължими към съответния момент разноски. С оглед на това разглеждането на жалбата в тази част следва да се осъществи след приключване на процедурата по чл.78, ал.5 от ГПК и заедно с евентуална жалба срещу произнасянето на СИ по нея.

Допълнителн аргумент за горните изводи е обстоятелството, че в случая поради грешка на ЧСИ в ПДИ, на 10.05.2023г. (тоест след връчване на ПДИ на 09.05.2023г.) е изготвено от ЧСИ уведомление с изх.№12285/10.05.2023г. В него са посочени вече коректно взискателите по делото и отделните им вземания, но е записан общ сбор на таксите по ТТР ЗЧСИ от 830.39лв., за разлика от същите в ПДИ от 798.68лв. И тъй като въпросното уведомление е връчено на 17.05.2023г., в деня на подаване на настоящата жалба, то срокът за евентуална защита на длъжника срещу разноските в уведомлението не е изтекъл към подаването на жалбата. А целта на обжалването по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, както се посочи, е да се разгледа законосъобразността на всички начислени към момента разноски по изп. дело.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело №1334 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Варна.

3

ВРЪЩА делото на ЧСИ за произнасяне по обективираното в настоящата жалба с вх. при ЧСИ №10034/17.05.2023г. възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на взискателите по изп. дело №429/2023г. на ЧСИ при ВОС Станимира Костова – Данова.

След изпълнение на указанията за произнасяне с нарочен акт, връчване на същия на страните и осигуряване на възможността им за защита срещу него, настоящата жалба, в частта относно разноските в ПДИ по ТТР ЗЧСИ, ведно с евентуално подадената жалба срещу акта на ЧСИ относно прекомерността на адв. хонорар, надлежно администрирана, да бъдат изпратени отн. на ВОС за произнасяне по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4