Решение № 3150 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330117580 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с първоначална искова молба, подадена от М. Д. К. против „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде обявена нищожността на Договор за паричен заем ****** № *** от ***г., сключен между страните, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем ****** № *** от ***г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 200 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с посочените в договора акцесорни вземания на 7 двуседмични вноски. Сочи се, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса в размер от 150 лв. за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана в усвояване на кредита. В чл. 4, ал. 1 договора било предвидено и че ищцата като длъжник следва в тридневен срок от усвояването на сумата да предостави в полза на кредитора обезпечение от физическо лице- поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, ищцата следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 150 лева. Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимите по договора „такса за експресно разглеждане на документи“ и неустойка при неосигуряване на обезпечение не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с 1 характер на скрито възнаграждение за кредитора. Сочи се и че непосочването на действителния размер на ГПР води до недействителност на договора за кредит.

Предвид изложеното, поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Вива Кредит” АД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношението на вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ се сочи, че това не представлява услуга свързана с усвояването и управлението на кредита. Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и е налице реално предоставена услуга. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски..

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е предявил насрещен иск срещу М. Д. К., с който се претендира последният да бъде осъден да заплати на „Вива Кредит“ АД на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 50 лв.- главница, дължима по сключения между страните Договор за паричен заем *** № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /***г./ до окончателното й погашение.

Ищецът по насрещния иск поддържа, че между страните е налице сключен Договор за паричен заем **** № *** от ***г. Ответникът по насрещния иск е усвоил сума в размер от 200 лв., която е следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва на 7 двуседмични вноски до ***г. В насрещната искова молба се сочи, че заемателят е върнал на кредитора сума в размер от 150 лв., която е насочена за погасяване на главницата. Тоест, за пълното погасяване на главното вземане остават дължими 50 лева. Моли се така предявеният насрещен иск да бъде уважен.

Претендират се сторените разноски по насрещния иск.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Признава вземането на кредитора по насрещния иск в размер от 50 лв. Изтъква, че претендираната по насрещния иск сума е заплатена с платежно нареждане от ***г.

Предвид това се моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен. Възразява, че ответникът по насрещния иск не е дал повод за предявяване на иска срещу него и не следва да му бъде възлагано заплащането на разноските. Претендира сторените разноски по насрещния иск.

По допустимостта на производството: съдът е коментирал възражението на „Вива Кредит“ АД за недопустимост на първоначално предявения иск в постановеното по делото Определение № ***/***г. (в което е обективиран доклада по делото), но 2 въпреки това счита за нужно да адресира този въпрос и с акта по същество на спора.

Ответникът „Вива Кредит“ АД е универсален правоприемник на дружество „Вива Кредит“ ООД (налице е промяна в правноорганизационната форма- обстоятелство, което се установява от извършена служебна справка в Търговски регистър при Агенция по вписванията). Обстоятелството, че ищецът по първоначално предявения иск неточно е посочил правноорганизационната форма на „Вива Кредит“ в исковата молба по никакъв начин не се отразява на пасивната легитимация на посоченото дружество. Процесният договор за потребителски кредит е сключен с „Вива Кредит“ АД, препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на „Вива Кредит“ АД и именно от последното дружество е постъпил отговор на исковата молба и е предявен насрещен иск. Предвид това, то не е налице каквото и да било съмнение, че първоначално предявеният иск е насочен срещу „Вива Кредит“ АД и легитимиран да отговаря по него е именно посоченото дружество.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника по първоначално предявения иск „Вива Кредит” АД (като заемодател) и М. Д. К. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем ******** от ***г., по силата на който на К. е предоставена сума в размер от 200 лв. /л. 44- 47/.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 32%, годишният процент на разходите е 49, 33%, а задължението следва да се погаси на 7 двуседмични вноски до 27.09.2023г.

Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, длъжникът се задължава да заплати на кредитора “такса за експресно разглеждане на документи” в размер от 42, 56 лв.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от усвояването на сумата по договора, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице- поръчител, което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за цялото задължение по договора за кредит, със срок на валидност от 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 28, 42 лв., плащането на която е изначално разсрочено в погасителния план.

С насрещната искова молба „Вива Кредит“ АД признава обстоятелството, че преди подаването й в съда, потребителят е върнал по договора сума в размер от 150 лв., която е насочена към погасяване на главницата (л. 42 гръб).

С отговора на исковата молба „Вива Кредит“ АД признава и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, не се включват вземанията за неустойка и “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит”.

От представеното с отговора на насрещната искова молба платежно нареждане 3 се изяснява, че на дата 30.01.2025г. М. К. е заплатил в полза на „Вива Кредит“ АД претендираната по насрещния иск сума в размер от 50 лв. / л. 64/. С подадената по делото молба вх. № 60603/ 30.05.2025г., „Вива Кредит“ АД признава осъщественото плащане.

По правните аспекти на спора:

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" АД като заемодател и М. Д. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 200 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съдът счита за нужно да посочи и че доколкото сумите по процесния договор за кредит следва да се върнат в период по- дълъг от три месеца, то не се прилага изключението разписано в чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, отразена в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, съдът счита, че същата е договорена в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузата на чл.

1, ал. 3 от договора за кредит налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца по първоначално предявения иск (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, касаещи „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ са такива, свързани с усвояването на кредита и са присъщи за ответното дружество (доколкото преди да се отпусне съответният финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка за кредитиране). Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Предвид това, чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем ****** № *** от ***г. се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ) и посочената клауза на самостоятелното основание по чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е недействителна.