Определение № 757 от 15.09.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. гр. Добрич, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500583 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. №13152/25.07.2023г. от К.

М. В., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г. Ч., АК София, срещу Определение №1677/18.07.2023г. по гр.д.№1248/2023г. на РС Добрич, с което е спряно производството по делото до окончателното приключване на гр.д. №2843/2022г. по описа на Районен съд Добрич, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

В частната жалба се излага оплакване, че определението е неправилно.

Сочи, че съдът е постановил обжалваното определение, без да е изяснил фактите и обстоятелствата, на които ищецът е основал своята претенция, доколкото исковата молба не съдържа описание на вида на претендираните вреди, нито какъв е техния произход – дали се касае за договорен или извъндоговорен характер на вредите. Настоява, че съдът е задължен да съдейства за изясняването на твърденията на ищеца от фактическа и правна страна и изправяне на нередовната му искова молба, преди да може да се произнесе относно спиране на производството. С тези аргументи, иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата не е изразила становище в предоставения срок.

1

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становището на жалбоподателя, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд Добрич е депозирана искова молба от К. М. В. срещу В. М. В., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 224.17 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно.

В срока за отговор, В. М. В. е предявил срещу К. М. В. насрещен иск с вх. №6550/10.04.2023г. за осъждането на същата да му заплати сума в размер на 300 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от 19.02.2021г. до окончателното заплащане.

С Определение №1178/23.05.2023г. по гр. д. №2843/2022г. на Районен съд Добрич е отделена за разглеждане в отделно производство исковата претенция на В. М. В., заявена с молбата с вх. №6550/10.04.2023г., като същата е образувана за разглеждане в гр. д. №1248/2023г. по описа на Районен съд Добрич.

При извършената размяна на книжа по чл. 131 от ГПК, ответникът К. М.

В., жалбоподател в настоящото производство, е подала отговор на исковата молба, с който е направила оплаквания за нередовност на исковата молба, като е поискала съдът да съдейства за тяхното отстраняване, след което да спре производството по гр. д. №1248/2023г. до приключването на гр. д.

№2843/2022г. поради наличие на взаимна обусловеност на двете производства.

С определение №1677/18.07.2023г. производството по гр. д.

№1248/2023г. е спряно до окончателното приключване на гр.д. №2843/2022г. по описа на Районен съд Добрич, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. С определението е прието, че вземанията и по двете образувани съдебни производства почиват на един и същ юридически факт, а именно решението по гр. д. №466/2019г. по описа на Районен съд Добрич, в частта му относно присъдените на страните разноски, поради което по-рано образуваното гр. д.

№2843/2022г. се явява обуславящо правилното решение по гр. д.

№1248/2023г., като с тези аргументи е постановил и обжалваното определение.

2

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Действително в хипотезата на наличие на образувано съдебно производство, решението по което би имало значение за правилното решаване на друго производство, съдът, разглеждащ делото по обусловените искове следва да спре разглеждането на производството пред себе си на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до окончателното приключване на производството по обуславящия иск.

Обстоятелството, че в друго производство се разглежда въпрос между същите страни и насрещните исковите претенции на двете страни почиват на идентичен правопораждащ факт, не може само по себе си да съставлява основание за спиране на висящо производство, а съдът е длъжен във всеки отделен случай с оглед конкретните въпроси, които са поставени за разглеждане в другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него производство.

В разглеждания случай основанието на претенцията по гр. д.

№2843/2022г. е неоснователно обогатяване, а това по гр. д. №1248/2023г. – непозволено увреждане. Безспорно необходима за преценката за наличие или липса на относимост и взаимообусловеност на двете искови претенции се явява яснотата във въведените от страните релевантни факти и обстоятелства, лежащи в основата на насрещните им претенции. В тази връзка, за съда съществува задължение да съдейства на страните за изясняването на предмета на производството, за да може да извърши преценка за характера на връзката между поставените от страните в двете производства въпроси.

От съдържанието на искова молба с вх. №6550/10.04.2023г. не може да се установи на какви факти и обстоятелства ищецът основава своята претенция – изложени са хронологично събития, които се твърди, че са се случили между страните, но няма описани факти, относими към заявеното от страната искане за обезвреда на нейни накърнени защитими права – не са посочени какви увреждащи действия са извършени спрямо ищеца и в какво са се изразили причинените му вреди. Това препятства възможността за 3 преценка за наличие или липса на обусловеност между двете производства, което представлява пречка пред първоинстанционния съд да се произнесе по направеното пред него искане за спиране. Като се е произнесъл, без да са били налице предпоставките за това, Районен съд Добрич е постановил неправилен съдебен акт.

С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1677/18.07.2023г. по гр.д.№1248/2023г. на Районен съд Добрич.

ВРЪЩА делото на Районен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4