Решение № 159 от 16.04.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Костинброд, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100792 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца В. Л. П., с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ иска осъждане на ответника Софийски районен съд, Булстат ******, със седалище: гр. С. да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 63397/2021 г. по описа на ответника в разумен срок.

Претендира разноски.

Твърди се в ИМ, че на 17.12.2020 г. ищецът е подал пред СРС искова молба с правно основание чл. 126 от СК, по която е образувано гр.д. № 63397/2020 г. като твърди, че след изпълнение на указания за внасяне на ДТ едва на 22.02.2021 г. е разпоредено осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК.

Твърди, че следващото процесуално действие е извършено на 17.05.2021 г., като делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 15.06.2021 г., а от 22.02.2021 г. до 17.05.2021 г. не са извършвани никакви действия.

Твърди произнасяне на съда с определение извън месечния срок за това, като е дадена възможност на страните за писмени бележки, а акта по същество е постановен на 08.07.2021 г. Твърди, че определението му е връчено на 20.07.2021 г., а на 05.10.2021 г. му е връчен препис от въззивна жалба на другата страна, която е постъпила на 26.07.2021 г., като посочва, че в периода от постъпването й до разпореждането за изпращането й на ищеца, постановено на 27.09.2021 г. не са извършвани никакви действия.

1

Твърди забавяне и при изпращане на делото на въззивната инстанция.

Твърди, че делото не се характеризира с висока правна сложност, че страните не са съпричастни към забавянето.

Твърди, че продължава да изпитва силен стрес и неприятни емоции от продължаващата несигурност от изхода на делото.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител.

Поддържа претенцията си. Ангажира гласни доказателства. Претендира разноски. Не представя списък. Налице е договор за правна помощ с договорена и заплатена сума от 2 000 лева, като е заплатена и ДТ в размер на 10 лева.

В срока за отговор ответникът оспорва иска.

Твърди, че действията са своевременно извършвани. Твърди, че не са допуснати необосновани забавяния, както и че ищецът не се е ползвал от предвидената процедура по чл. 255 от ГПК.

Изброява извършените по делото действия, както от съда, така и от страните и счита, че производството не е продължило извън разумния срок.

Изтъква възможността за предварително изпълнение на постановения акт, в каквато насока оспорва твърдението за продължаваща несигурност от изхода на делото.

Изтъква и налични данни за множество дела между тези страни, в каквото насока счита за опровергано твърдението за значимостта на вредите от конкретното производство.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Писмено поддържа оспорването си и иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски.

Представя списък за 300 лева съгласно наредба за заплащане на правната помощ.

Конституиранато трето лице – РП Костинброд изразя становище за неоснователност на претенцията, като поддържа възраженията в отговора на ответника.

Костинбродският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим. Предявен е преди приключване на гражданско дело, по което се твърди допускане на нарушение на правото на ищеца на разглеждане в разумен срок, поради което не е необходимо провеждане на процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.

По същество е неоснователен, след като не бе доказано нарушаване на правото на ищеца на вреди от забавеното разглеждане на делото пред СРС.

Няма забавяне в производството пред СРС, или поне няма такова, което да обоснове негативно въздействие, подлежащо на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Производството пред СРС е започнало с искова молба с правно основание чл. 126, ал.

2 от ГПК, като е подадена на 17.12.2020 г. и на следващия ден е образувано гр.д. № 63397/2020 г. по описа на ответника 83 с-в.

2

Макар и да не е приложено към представеното копие от делото, на основание приложеното копие от съобщение съдът прием, че на 18.12.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание за представяне на доказателства за внасяне на дължима ДТ – съобщението е връчено на 04.01.2021 г., а на 11.01.2021 г. са представени доказателства за изпълнение на указанието.

Следващото произнасяне на съда е от 22.02.2021 г. с постановяване на разпореждане по чл. 131 от ГПК, като може да се приеме, че има период от месец и десет дни, през която няма извършени действия от страна на съда.

Препис от ИМ е връчен на ответницата по делото на 15.03.2021 г., като е постъпил отговор на 15.04.2021 г.

Следващото произнасяне на съда е на 17.05.2021 г. с определение по чл. 140 от ГПК, с което е изготвен и проект за доклад, и е ангажирано и участието на ДСП. Насрочено е открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. Налице е забавяне от един месец след изтичане на срока по чл. 131 до произнасяне на съда с цитираното определение за насрочване.

В съдебното заседание на посочената дата е даден ход на делото, изслушани са явилите се страни, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване, като е определен десетдневен срок за представяне на писмени бележки /каквито са представени/.

Съдебния акт е постановен на 08.07.2021 г. като претенцията е уважена.

Без съществено значение за отговорността на ответника е отбелязването за влизане в сила на този съдебен акт на 07.03.2023 г.

Поради липса на копия от материалите по обжалването и конкретно по администрирането на жалба срещу определението от 08.07.2021 г., на база изложените от ищеца твърдения съдът приема, че няма забавяне и при осъществяване на тази дейност от ответника. Постъпила е въззивна жалба на 26.07.2021 г., дадени са указания за редовността на жалбата с разпореждане от 10.09.2021 г., и тези указания са изпълнени до 27.09.2021 г., когато е разпоредено изпращане на жалбата на другата страна, съответно е получена от нея на 05.10.2021 г., а на 20.10.2021 г. делото е изпратено на въззивната инстанция. Периода от постъпване на въззивната жалба до даването на указания за отстраняване на нередовности съвпада през голямата си част със съдебната ваканция, което в съчетание с ползването на отпуски основно в този период, както и невъзможност за администриране на дела от друг съдия, дава основание за извод, че няма забавяне през този период.

При тези факти, установени без съмнение и непротиворечиво съдът намира, че няма забавяне, което да бъде определено като неразумно и съответно да предполага наличие на вреди, което да бъдат възмездени.

Не може да се отчете сложност на делото, развило се пред ответника, което е на практика съдебна процедура, която има и административен характер, като в повечето случаи се отнася до връщане на дете, което не е при един от родителите. Не са налице и значителен брой доказателства, които да са събирани в това производство, а следва да се отбележи и решаването му без доклад от специализирания орган за защита правата на детето, в каквато 3 насока не е налице забавяне. Следва да се отбележи, че за този вид производства не е предвидено разглеждането им по реда на чл. 310 и следващите от ГПК, макар характера на регулираните обществени отношения да предполага решаване на спорните въпроси възможно най-бързо. Принципно обаче въпросите касаещи права на малолетни и непълнолетни не следва да бъдат решавани с приоритет бързина на производството, след като е необходима на първо място преценка за установяване и охрана на интересите на малолетни и непълнолетни.

Няма основания за извод, че действия на ищеца са допринесли за отделните забавяния.

Цитираните общо два периода от около месец, през - които не са извършвани действия от съда без да са видими обективни причини за това обаче не дават основание за извод, че е допуснато съществено засягане на правото на всяко едно лице за решаване на делото му в разумен срок. На първо място тези периоди са кратки, което не характеризира забавянето като продължително и отчетливо. Известни са фактите за натовареността на конкретния съдебен орган, както и спецификата на ограниченията, наложени през пролетта на 2020 г., свързани с епидемиологичната обстановка, като принципно тези обстоятелства не са определящ или значим фактор за настоящите изводи, но в чисто практически план всяко, едно извънредно сътресение или отсъствие дори и за няколко дни при висока степен на натовареност предизвиква затруднения в определени периоди своевременно да се извършват действията по администриране на съдебните книжа, в каквато насока са и цитираните погоре периоди на забавяне на производството.

Разбираеми са оплакванията на ищеца за забавяне предвид значимостта в личен план на регулираните обществени отношения, но не може да се очаква пренебрегване на общия исков ред, по който е разгледан спора пред ответника, още повече и заради необходимостта въпроси, свързани с права на деца да разрешават само с оглед техния интерес и права. В този смисъл не следва да се приравняват очакванията на един родител, претендиращ връщане на детето му в съответствие с правилата за упражняване на родителски права с необходимостта за разглеждане на делата в разумен срок. В по-голяма степен следва да се отчетете и факта, че детето се е намирало при другия родител, което означава, че не е имало някаква реалвна опасност за детето, а очевидно влошените лични отношения между двамата родители и мотивираните от това очакванията на всеки от тях не е от значение за отговорността по ЗОДОВ.

Поради това съдът отхвърля изцяло предявената претенция.

Предвид изхода от делото следва да се присъдят разноски на ответника в размер на минималното, предвидено по реда на наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 100 лева, като се остави без уважение искането ме за разликата над тази сума до пълния размер от 300 лева.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца В. Л. П., ЕГН **********, с който на основание чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ, се иска осъждане на ответника Софийски районен съд, Булстат ******, със седалище: гр. С. да му заплати сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 63397/2021 г. по описа на ответника, и администриране на въззивната жалба в разумен срок.

ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН ********** да заплати на Софийски районен съд, Булстат ****** сумата от 100 /сто/ лева за направени разноски при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски над тази сума до пълният й размер от 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5