Решение № 78 от 28.05.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Свищов, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20244150100953 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ от П. С. К., чрез адв.Ц. П. против ПДТГ „*************************, представлявана от директора Л.Д.. Ищецата П. С. К. твърди, че е работила на длъжност „портиер“ в ПДТГ „********************“ по силата на Трудов договор от 10.11.1998г. до 19.11.2021г. , когато със Заповед №271/19.11.2021г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 от ГПК , на основание чл.224 ал.1 от КТ ,на работникът е изплатено обезщетение в размер на две брутни заплати за неспазено предизвестие. При регистрацията и в БТ и било отказано получаване на обезщетение за безработни , поради придобито право на пенсия на 22.04.2015г. В случая , счита че работодателят следва да и заплати сумата 6035,00 лева – представляваща 8,5 брутни заплати , поради придобито право на пенсия към момента на прекратяване на трудовото и правоотношение пред 2021г.

Моли съда да бъде осъден ответникът да заплати гореописаната сума 6035,00 лева, както и мораторна лихва за 3 години върху нея , ведно със законната лихва от завеждане на делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез адв.М.Я. , в който взема становище че предявеният иск е неоснователен и е 1 погасен по давност. Алтернативно заявява, че ищцата не е представила доказателства, че е придобила право на пенсия или да е инициирала административна процедура пред органите на НОИ за отпускане на пенсия, както и че не е представила доказателства за сключен колективен трудов договор , по който и тя участва. Заявява, че искът като неоснователен следва да се отхвърли.В съдебно заседание се представлява от адв.Ш., които поддържа изложеното и представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложимата редакция на чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Размерите на плащането, установени в чл.222, ал. 3 КТ са минимални . В акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор могат да се определят и по-големи размери. При това могат да се установяват не само поголеми размери на плащането, но и по-благоприятни условия за това, например наличието на по-малко от десет години трудов стаж при последния работодател.

Не се спори по делото, а и се установява от представените доказателства, както и изготвената служебна справка за трудови договори на П. С. К. , че между страните е съществувало трудово правоотношение , възникнало въз основа на сключен между тях трудов договор от 10.11.1998г.

По силата на този договор ищцата е заемала длъжността "чистач на помещения", а от 8.04.2005г. - „портиер сгради“, което правоотношение е било прекратено със заповед № 271 от 19.11.2021 г. на основание чл.32 8, ал. 1, т.2, вр. чл.326, ал.2 от КТ, считано от 22.11.2021г., поради съкращаване на щата.

Видно от съдържанието на заповедта, тя е била връчена на ищеца на 2

19.11.2021г. при отказ , който е удостоверен с подписите на двама свидетели .

Съгласно текста на заповедта е било разпоредено изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 4 дни, равняващи се на 171,28 лева, и на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ / погрешно в заповедта е посочено чл.224 ал.1 от КТ/ в размер на 2 брутни заплати, а именно 1798,28 лева.

Видно от приложеното Решение №1012-04-187/11.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново,след прекратяване на трудовия договор с ПДТГ „********************“ , ищцата П. К. е подала заявление за парично обезщетение за безработица на 23.11.2021г. С Разпореждаве №04100-4208-1/30.11.2021г. е отказано отпускане на обезщетение за безработица с мотив , че лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 22.04.2021г. Това разпореждане е обжалвано и с цитираното Решение №1012-04-187/11.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, жалбата е отхвърлена. Прието е , че към 22.04.2021г. П. С. К. / която е родена на 22.08.1954г./ е навършила 66 години и 8 месеца , т.е. има изискуемата възраст за придобиване право на пенсия, съгласно чл.68 ал.3 от КСО. От подадените данни за лицето по чл.5 ал.4 т.1 от КСО към 22.04.2021г. е с установен общ действителен осигурителен стаж от 20 години 10 месеца и 23 дни.

Данните от това Решение №1012-04-187/11.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново сочат, че ищцата П. С. К. е придобила право на пенсия към 22.04.2021г., както и към датата на получаване на Заповедта за прекратяване на трудовото правотношение - 19.11.2021 г. - отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 КСО - има навършени 66 години и 8 месеца и към двете дати, както и действителен осигурителен стаж над 15 години /20 години 10 месеца и 23 дни/ .

След това решение и прилагайки същото , на 19.10.2024г., П. С. К. е изпратила Покана до Директора на ПДТГ „********************“ за заплащане на 8,5 брутри трудови възнаграждения. След като не и била изплатено обезщетение, подалала искова молба на 2.12.2024г. в Административен съд Велико Търново, от където е препратена по компетентност в РС Свищов.

3

При тези данни , съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от П. С. К. против ПДТГ „********************“ иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 6035,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ от 8,5 брутни трудови възнаграждения, е частично основателен.

Нормата на чл. 222, ал. 3 от КТ установява правото на работника или служителя да получи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това прекратяване, след като той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на обезщетението зависи от това какъв период от време работникът или служителят е работил при работодателя, при който е възникнало правото му на обезщетение. За основателността на претенция, предявена на това основание, са необходими следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В противен случай обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца.

По делото безспорно се установи, че ищцата е имала придобито право на пенсия и че е работила при същия работодател през последните 10 години.

Обстоятелството, че ищецът е бил в непрекъснато трудово правоотношение с ответника за срок по - дълъг от десет години и на същият не му е изплащано обезщетение по чл. 222 от КТ е достатъчно за възникване на задължението на ответника да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в пълен размер.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е обвързано както с факта на уволнението, независимо на какво основание, така и с придобиването на право на пенсия. В тази връзка неоснователно е възражението на представителя на ответника, че ищцата реално не се е пенсионирала, т.е. не е предприела действия да и бъде отпусната пенсия. Законът борави с термина „придобито право на пенсия“, каквото е налице, а това че правото не е реализирано от ищецата е в неин ущърб и е извън предмета на делото.

4

От представените доказателства и служебна справка се установява, а и не се спори между страните, че ищецът е бил в непрекъснато трудово правоотношение с ответника, считано от 10.11.1998г. до 19.11.2021 г. включително, като междувременно на 22.04.2021г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО. Следователно са установени следните материални предпоставки за уважаване на иска: съществувало между страните трудово правоотношение за повече от 10 години години към датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в размер от 5394,84 лева. Сумата е равна на шестмесечното брутно трудово възнаграждение на ищцата, получено от нея за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение . Същото е изчислено въз основа на посочената в Заповед № 271 от 19.11.2021 г. на Директора на против ПДТГ „********************“ сума 1798,28 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на две брутни трудови заплати, т.е. брутно трудово възнаграждение за един месец е 899,14 лева.

По отношение претенцията за заплащане на 8,5 брутни трудови възнаграждения , съгласно Колективен трудов договор- съдът намира същата за неоснователна. Няма данни към момента на прекратяване на трудовото правоотношение д а е действал Колективен трудов договор- нито такъв е представен ,нито е конкретизиран с определени страни. Няма данни ищцата да е членувала в определен синдикат – няма такива твърдения, или доказателства, поради което се явявява неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в увеличен размер над стандартно определените шест брутни работни заплати.

По възражението за изтекла давност-съдът намира същото за неоснователно.

Независимо от това дали в обективната действителност са се проявили горепосочените материални предпоставки съответно дали в полза на работника, ищец в настоящото производство, е възникнало претендираното притезателно право, за да може то да бъде упражнено по съдебен ред, тоест да бъде удовлетворено по принудителен ред с помощта на държавната санкция, не трябва да е погасено по давност.

5

Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно от съда, а само при възражение, каквото в настоящия случай е направено от ответника с отговора на исковата молба. Ето защо съдът е длъжен да провери основателността на това възражение .

Според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 исковете по трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок. Законодателят е регламентирал началният момент на този срок в чл. 228, ал. 3 от КТ. Посочената правна норма е специална по отношение на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ и съответно я дерогира.

Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обещетенията по чл.222 ал.3 от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.

Следователно с приемането на посочената разпоредба се регламентира изпълнението на задължението на работодателя да заплати обезщетението и същото става такова на определен ден. До изтичането на последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, задължението е изпълнимо, но не е изискуемо. Едва с настъпването на срока задължението става изискуемо и едновременно с това работодателят изпада в забава по аргумент на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като важи правилото, че срокът кани длъжника.

Процесното трудово правоотношение е прекратено на 19. 11.2021 г., считано от 22.11.2021г. Последният ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено е 31.12.2021г., следователно задължението при приложение на чл.228 ал.3 от КТ би било изискуемо на 01.01.2022 г. и тригодишният срок би изтекъл на 01.0 1.2025г. Исковата молба е подадена в Административен съд Велико Търново на 02.12.2024 г./пощенско клеймо от 2.12.2024г/, входирана е на 4.12.2024г. , с което ищцата е предявила претенцията си преди изтичане на законоустановената тригодишна погасителна давност.